Пустинята Сахара прекосява Средиземно море и настъпва в Европа, предупреждава италианската организация за защита на природата "Легамбиенте". Според изследване и доклад на италианските природозащитници 74 млн. акра плодородна земя по средиземноморското крайбрежие ще се превърнат в пустиня, особено ако фермерите продължават да преексплоатират обработваемата земя и водата.

Прекомерната употреба на пресни подпочвени води и наводненията позволяват на солената вода от морето да проникне на сушата, като така на практика отравя подпочвената вода. Египет вече е засегнат от този процес. Според "Легамбиенте" настъплението на пустинята вече е факт и върху повече от една пета от територията на Иберийския полуостров, а има и първи сигнали, че



процесът е в ход и по Френската ривиера



На африканския бряг на Средиземно море Либия, Тунис и Мароко всяка година губят 1000 кв. км плодородна земя, която се превръща в пустиня.

Експертите на италианската екоорганизация са убедени, че до 2020 г. настъплението на пустинята ще е принудило 60 млн. души от Африка (южно от Сахара) да изоставят домовете си и да се насочат на север, към Европа. Според тях този процес е в ход от 1997 г.

Ако оставим настрана унищожаването на биоразнообразието в екосистемите и изострянето на проблемите, свързани с глобалното затопляне, настъплението на пустинята принуждава хората да мигрират и предизвиква един порочен кръг на социално напрежение и свръхнаселеност, които излагат на риск оцеляването на човечеството в глобален мащаб, смята Себастиано Венери от "Легамбиенте".

Настъплението на пустинята е една от основните причини за глада по света според класификацията на ООН по прехраната и земеделието. Покачващите се температури пък причиняват настъплението на пустинята в Испания и Средиземноморието като цяло.

Научно е доказано, че глобалното затопляне е причина за една от най-тежките суши в историята на о.Кипър, заради която Република Кипър стана първата



европейска държава, принудила се да внася вода



От 1972 г. насам валежите от дъжд на острова са паднали с над 20 на сто, но съдържанието на резевоарите е намаляло с 40 на сто заради увеличаващите се температури и последващия ръст в изпаренията. Националната служба за изучаване на промените в климата твърди, че проблемът не е просто в изчерпването на водните запаси в резервоарите, но и в намаляването на продуктивността и плодородието на почвата.

Кипърската икономика разчита основно на земеделие и туризъм, но през последните десетилетия делът на селското стопанство в националната икономика е намаляло с около 3 на сто, до голяма степен благодарение на сушата.

Водната криза в Кипър бе особено остра през 2007 и 2008 г. Основен принос в решаването й бяха инсталациите за десалинация. Към началото на 2008 г. в Кипър на пълна мощност работят две предприятия за



обезсоляване на морска вода,



още едно бе пуснато в експлоатация през юни м.г. Властите въведоха режим на водата за домакинствата, забраниха поливането на посеви и градини с питейна вода. Въпреки това през 2008 г. се наложи Кипър да внася вода с кораби от Гърция. За щастие, тази година заваля и няма да се наложи внос, уточни Харис Оморфос от Националната водна агенция на Кипър за "Сега" в Брюксел. В края на юни Оморфос представи в рамките на Зелената седмица, организирана от ЕК и посветена на климатичните промени, усилията на страната си да се справи с водната криза.

В момента се изгражда ново предприятие за десалинация на морска вода. Този процес е доста енергоемък, затова властите в Никозия предвиждат да използват слънчева енергия в производствения процес за обезсоляване на водата.

В съседна Гърция, в района на Солун, също страдат от недостиг на питейна вода. За решаването на проблема на няколко общини в района на града на Егейско море работят участниците в проект, подкрепен от ЕК, заяви представителят на проекта WaterAgenda Сократис Фамелос. Активистите успели да убедят местните хора да пестят водата, твърди той. Дори подписали обществен договор.

Преексплоатацията на водата и зачестяването на периодите на дълги суши в определени райони на Европа изцеждат водните й резерви и това нанася сериозни поражения върху цели сектори на икономиката, влошават качеството на водата и нарушава екосистеми, предупреди еврокомисарят по околната среда Ставрос Димас. Сушата струва на Европа над 100 млрд. евро за последните 30 г.