:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,231,027
Активни 111
Страници 19,980
За един ден 1,302,066

Дали летящата чиния на Доган може да се превърне в тиква?

Възможно ли е да бъде демонтиран един от големите митове на прехода и как?
Ясен Бориславов
Идва ли краят на ерата "Доган" в българската политика? Загуби ли той изборите, или ги спечели? Тънко премислен ход ли бяха скандалните му предизборни изявления или истински гаф, породен от загуба на чувство за реалност? И дали излизането на ДПС от властта може да се интерпретира като един вид нов "край на прехода"?

Тези въпроси присъстват в различни анализи вече месец след парламентарните избори и без съмнение търсенето на отговори ще продължи, както и личността на Доган ще остане във фокуса на общественото внимание. Той е един от парадигмалните политици на българския преход, с най-дълъг политически живот, а вероятно и с бъдеще, макар и неясно. Още с появата си на политическия терен през 1990-а той умело персонифицира един латентно жив мит в емоционалната памет на всяко общество - мита за героя, който след несправедливо преживени страдания успява чрез силата на своята воля и характер да получи възмездие от съдбата, да спечели власт, пари и най-важното - доверие. Нещо като граф Монте Кристо. Няма никакво значение дали този мит е конструиран в някакви лаборатории на ДС или сам се е активирал. За мита важното е дали работи, а през изминалите двадесет години



митът "Доган" работеше доказано ефективно.



Сокола, както медиите ласкаво да го наричат, забравяйки, че това все пак е граблива птица, грижливо извайваше своя публичен образ на съдбовен лидер и енигматичен политик с хипнотични способности. Говореше малко и рядко с иносказателни изречения, които впоследствие коментаторите дълго предъвкваха като ребуси на някакъв Делфийски оракул. Неговият политически портрет може да бъде съставен от набор собствени фрази. Логично е да се започне с поизбледнялото съждение, че пътят на България към Европа минава през Босфора и е постлан с мюсюлмански килим (1990), следвано от шарадата "български етнически модел", двусмисленото "Швейцария на Балканите", лексемата "заедност" и куп провокативни откровения за обръчи от фирми и летящи чинии, блъфа за нов възродителен процес, както и смущаващи твърдения от типа "ДПС е бацил" и "аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите финансиране в държавата" или "мога много работи, включително и да управлявам тези, които управляват". Образът би следвало да се уплътни с реплики като "той беше една мъжка секретарка", "всички бизнесмени над средното ниво са станали такива, ако не с моя помощ, то с моя усмивка", "дясното ми е стара слабост", "помагали сме" (относно преливането на гласове за ЛИДЕР), "на когото не му харесва, да отиде да живее където поиска". Наборът от подобни фрази поражда естествения въпрос



дали цинизмът е универсална политическа неизбежност,



или все пак е личностна характеристика. Впрочем "цинизмът" на Доган отразява политически практики, присъщи не само на ДПС. Част от неговите откровения по парадоксален начин кореспондират с два христоматийни Вазови стиха.

Думите му бяха и прости, и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Шумно дискутираните предизборни изявления на Доган в с. Кочан са пример как една реплика може да свърши повече работа от една политическа програма или цяла кампания. Което не би трябвало да изглежда странно, след като в централен вестник дълбокомислени политически коментари стоят в кротко съседство с новината за бялата лястовица, която селски кмет щял да подари на новия премиер. Политическият избор у нас е привидно рационален, но всъщност е по-често емоционален. Точно тази ирационалност в годините на прехода беше (и продължава да бъде) мощен политически ресурс. Тя е източник на една политическа перверзия - превръщането на оскъдната мисловност, затвореност и неинформираност в инструмент на властта, която впоследствие се изкушава съзнателно да поддържа и да контролира социални дефекти, които гарантират нейното привилегировано положение.

Характерна за този тип власт е идеята за единството и сплотеността като политическа панацея. Тя е изразително присъща на двете монолитни партии (БСП и ДПС), които преживяха прехода без особени вътрешни трансформации. Всички останали преживяха бурни промени, някои изчезнаха или с усилия продължават да съществуват, носталгично вгледани в бързо отминалата ги слава. Под стряхата на "Позитано" 20 живеят две или повече реални партии в странна симбиоза - леви като джоб и манталитет избиратели и дясна като поведение върхушка, която заради властта е готова да жертва автентичността на политическия си образ и за която мантрата за политическото единство е като спасителна жилетка. Социалното разделение там е така релефно, че евентуално политическо разделяне изглежда безинтересно. Същото е валидно и за ДПС, макар че никога не е било докрай ясно какво точно става под стряхата на движението. Като социална конструкция тази партия е сходна с БСП, макар и сглобена от друг тип психически енергии, поради което бъдещето й може да се окаже по драматичен начин интересно.

Който е общувал и работил с български турци, няма как да не е забелязал някои техни специфични добродетели. Те са трудолюбиви, търпеливи и гордо приемат своята съдба, имат изострено чувство за чест и достойнство, ценят високо лоялността, изпитват респект към властта и известен култ към силата. Но



всяка добродетел може да бъде и почва за пороци



Гордостта може да се превърне в горделивост и високомерие, а честта може да мотивира силна лоялност към лидери с висок праг на търпимост към нечестни и дори криминални практики.

Устойчивото развитие на ДПС в годините на прехода беше деликатен двустранен процес. То беше възможно не само заради лидерските качества и политически умения на Ахмед Доган, но и благодарение на едно мълчаливо съгласие и дори одобрение от страна на българското общество. Арогантното поведение на лидера на тази партия от последните години, неговата откровена заявка за политическа екстериториалност рискува силно и дори опасно да ограничи това съгласие, както пролича на 5 юли. Който лети прекалено високо, рискува да си опърли перушината (според мита за Икар). Остава да се разбере дали поведението на Доган е било проява на лекомислие и неуравновесеност, или е съзнателно действие, прицелено в невидим засега политически хоризонт. Смущаващо в неговите изявления от с. Кочан беше не толкова обяснението за технологията на властта, персонифицирана в стил Луи XIV около собствената му личност, а внушението, че властта се упражнява "ръчно" от лидера, а не от гражданите чрез демократично избрани институции, че така е било, е и ще бъде. Ако новото правителство успее да докаже, че това не е така, един от очакваните ефекти би бил



ерозия на мита "Доган"



сред част от неговите последователи. Този процес може да бъде ефективен, само ако е естествен. Медийни фишеци, че бил алкохолик, наркоман или че е получил инсулт, могат да имат единствено обратен ефект.

Превръщането на една политическа партия в бизнес корпорация, какъвто е основният упрек срещу Доган, предполага тя постоянно да бъде захранвана с икономически ресурс от властта. Когато този ресурс е изчерпан или силно ограничен, политическите идеи остават единствено свързващо вещество в партийната конструкция. Предстои да се разбере дали идеите, с които е създадено ДПС, все още са актуални и дали т.нар. устойчиво развитие е било автентично, или е плод на конюнктурна гравитация в обритата на властта.

Друг упрек срещу Доган е, че маргинализира своята електорална среда и превръща това порочно поведение в нескончаем политически ресурс. Ако част от неговите избиратели се убедят, че е така, това също би ерозирало доверието в лидера. Ако политическата изолация на Доган бъде съчетана с коректно очертаване пред традиционния му електорат на реални маршрути за личностно и социално развитие извън коридорите на ДПС, това още повече би ерозирало доверието. Естествено, не става дума за етнически квоти, а за честно състезание. В това отношение заявката на новия премиер, че няма да допусне етническа нетолерантност и политически гонения, звучи окуражаващо. Излиза, че влиянието на ДПС може да бъде контролирано, ако други партии мълчаливо реализират част от идеите на тази партия. Което би било колкото странно, толкова и държавнически мъдро.

Популярната фраза на Наполеон, че с щик може да се направи всичко, но на щик не може да се седи, днес звучи особено актуално.



Анти-ДПС патосът сам по себе си не е политика,



независимо че може да предизвиква и политически ефекти. Остава някои по-кресливи партийни водачи да го разберат.

Да се очаква скорошен политически залез на ДПС и Доган би било наивно. Срутването на митове може да бъде също така опасно, както и тяхното чрезмерно избуяване. Тъкмо култивирането на политическите митове чрез тяхното демократично "подстригване" на избори е същинският смисъл на мандатността.

Във фолклорните светове митът за героя най-често се развива в две посоки. Той или загива трагично в битка за някаква кауза, или губи чудодейната си сила, след като е злоупотребявал с нея и става обикновен човек. В актуалния политически свят първата хипотеза изглежда слабо вероятна, но втората е по-реалистична. Ако енигмата "Доган" плавно и търпеливо бъде приземявана, тя може постепенно да излезе от активен политически оборот, да разреди присъствието си на политическите страници в медиите и да се озове на забавните страници, където енигматиците съставят кръстословици и където може да се очакват ребуси от типа "инструмент на властта" (с пет букви) или "политически бацил" (три букви). Звучи невероятно, но в политиката стават и чудеса, особено ако се крепи на митове.
Снимка: Велислав Николов
Ще бъде ли разбит митът Доган?
43
8633
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
43
 Видими 
04 Август 2009 06:49
Тя енигмата май придобива завършен вид на най-обикновен пияница. Алкохолната зависимост и Доган - чини ми се тук е заровена парадигмата на дискурса.


Ма само от гледане на тремор и потно чело. Който знае повече, да пише. Амет Талпата, а?
04 Август 2009 07:28
Глупости......... Най-обикновен мошенник, вживял се в ролята на всевищния, силно подкрепен с мюсулмански, петролни парички. Много лесно си завъртя задника от СДС към БКП, което доказва тезата ми...... Той е с всички, които дават знак, че се отправят към власт. Това ли наричате политика.!?! Не. Това се е чиста проба далавера .......
04 Август 2009 08:02
Доган си е рожба на БКП
Не е рожба на ЦРУ!
Но добре служи и на двете, днес е модно и необходимо.

04 Август 2009 08:47
Бъдещето на Доган е ясно. Всички сме тръгнали натам. Въпросът е кога и какво ще стане с ДПС след него.
04 Август 2009 09:01
[size=2]alin!Бъде щето на Доган е ясно. Всички сме тръгнали натам[/size=2].
Към Босфора ли имаш през вид ? Всички? Вкупом с "Дружна Турска песен днес да екне.Песен, песен .........но с провесена чалма"
04 Август 2009 09:04
Не "може ли", а "трябва".
04 Август 2009 09:50
Какво му трябва на човек?
Една усмивка, едно 12 годишно уиски, едно две сарайчета, едно две обръчета, малко познания по масова манипулация (по всяка вероятност системно изучавани в ДС и прилагани най-напред в затвора)... и тя, летящата чиния сама ще ти се привиди. А, ако не прекъляваш с питието имаш големият шанс да останеш в историята като Ахмед Сава, а не като Амет Тараба.
04 Август 2009 10:02
Остава да се разбере дали поведението на Доган е било проява на лекомислие и неуравновесеност, или е съзнателно действие, прицелено в невидим засега политически хоризонт.


Ясене, тук няма дилема дали Доган е такъв или онакъв.Наглото му поведение е породено от онова, което кара наядената въшка да излезе на челото.
Невидими политически хоризонти!?!?!? Журналистите и продажните ни политици го издигнаха до небесата този политически изнудвач.И всяка несвързана пиянска мисъл излиза в печата като "невидим политически хоризонт".
Време е този политически дерибей да бъде поставен на мястото му.
04 Август 2009 10:26
Най-култовата снимка на Доган:
Натиснете тук
Обърнете внимание и на шопара до него.
04 Август 2009 10:27
Честно казано харесвам стила на Ясен /той е другият, който може да пише тук освен Джимо, останалите само се упражняват/, но в случая имаме прекалено много "остава да видим...", "предстои да се разбере...", което означава, че обсъждаме само хипотези. Т.е чешем си езика. В крайна сметка - много чесане, за да дойде накрая, ей така, леко под сурдинка, една рецепта как да се справим с Доган... Ясене, тази рецепта е неизпълнима. А и Доган е прекалено, ама прекалено умен... Това е факт, а не лично пристрастие.
04 Август 2009 10:42
Сега ще видим как Доган
натаралянкан и пиян
ще се превърне в Чингиз хан.
04 Август 2009 10:45
Властта, както и всяко нещо с което се злоупотребява разболява и похабява човека. С Доган се случва същото, това е съвременния Фауст на новата българска политика, който стига своя върха с думите "О, миг поспри" след което се срива в бездните на алкохолния делириум. Но едно нещо не може да му се отрече, той наистина знае как да упражнява властта и същия този човек вкара РТурция в Европейския парламент, колкото и наивно да звучи това
04 Август 2009 10:45
"Дали летящата чиния на Доган може да се превърне в тиква?"
Или в нещо дървено.
04 Август 2009 10:53
Vitrin-ke като е толкова умен/и аз си го мислех преди/Защо се издъни в с.Кочан...?Точно тези негови брътвежи "изкараха"народа да гласува масово, а не "любовта"към ББ. Само идиот може да повявра , че ББ е подходящия човек за поста, но от зор...избираш крастата пред чумата!
04 Август 2009 10:56
kempes От твоята клавиатура-в Божиите уши!
04 Август 2009 10:56
Абадабчо,
Снимката наистина е велика. Баш мяза на Гаргамел (не Костов, а онзи от филмчето).
04 Август 2009 10:57
Абееее, въпросът е дали можем да се отнасяме към политиците като към хора, изпълняващи определени жизнени функции. Щото к'во, ако заменим един мит с друг, или наш мит - с чужд.
04 Август 2009 11:12
Евала на автора!
Особено за сравнението на Метю с Левски - ашколсун, аферим и машалла!
04 Август 2009 11:16
Абадабчо
Снимката верно е най-добрата, осмисли ми четенето на иначе нищоказващата статия!
Най-новите рапъри от Very East Coast...
Yo! DPS Raps, анадънму?!
04 Август 2009 11:21
04 август 2009 | 11:09 | Агенция "Фокус"
София. Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД върху "Балкан Българска телевизия" (BBT) ЕАД, съобщиха от комисията.

Значи хубавата Ирена купува телевизията на Манджуков. Няма да останат другарчетата без пропаганда

_______________________
Блогът на Манрико
04 Август 2009 11:32
...където енигматиците съставят кръстословици и където може да се очакват ребуси от типа "инструмент на властта" (с пет букви) или "политически бацил" (три букви).

Готино!
04 Август 2009 12:59
Доган се мисли за голям играч, а в същност вършеше по нещо за:
1.На българските турци гъделичкаче честолюбието .
2.На САЩ осигуряваше послущността на България.
3.За Турция подготвяше за България кипарския вариант.
4. Първо СДС, а после НДСВ и БСП си осигуряваха правителствено мнозинство.
5.Някои етнически българи си осигуряваха забогатяване.
6.На циганите по нещо преди избори
Всички изброени по- горе му съдействаха, разбира се.
04 Август 2009 13:06
"Дали летящата чиния на Доган може да се превърне в тиква?"

Възможно е. Ако той се превърне в Пепеляшка.
А сериозно - изборите минаха (това за сведение на автора), Доган е в опозиция и да се занимаваме с него всеки ден е скучно вече, да не кажа досадно. Има други, много по-актуални теми, СЕГА.
04 Август 2009 13:07
Блестящ анализ!
А ето къде е "скрито кучето":
Точно тази ирационалност в годините на прехода беше (и продължава да бъде) мощен политически ресурс. Тя е източник на една политическа перверзия - превръщането на оскъдната мисловност, затвореност и неинформираност в инструмент на властта, която впоследствие се изкушава съзнателно да поддържа и да контролира социални дефекти, които гарантират нейното привилегировано положение
No comment!

Редактирано от - sybil на 04/8/2009 г/ 13:40:47

04 Август 2009 14:27
Всъщност ДПС НЕ ЗАГУБИ изборите на 5 юли.
Доган беше казал, че иска над 500 000 гласа, а взе 620 хил.
В предишния парламент движението имаше 34 депутата, сега - 38.
За малко да стане втора парламентарна сила.
Единствената партия освен ГЕРБ, която взе мажоритарни депутати!
ДПС загуби властта, защото се срина ракетата-носител - БСП! БСП са истинския загубил изборите.
Историята на прехода показва, че всяка партия, управлявала в коалиция с ДПС се срива - първо СДС, които стигнаха до едва 16 депутата, после НДСВ, които дори не са парламентарно представени, сега и БСП, които взеха по-малко гласове дори и след ерата Виденов!
Но, докато българските турци не бъдат припознати като електорат и от друга партия, освен ДПС, докато не се намери механизъм за ефективно противодействие на купуването на гласове и докато не се спре гласуването на хора от чужбина и автобусните екскурзии ДПС ще запазва много силни парламентарни позиции! Само от последните два фактора на последните избори са дошли към 200 000 гласа за ДПС или 12-13 депутата!
04 Август 2009 14:37
Статията не е лоша, макар че авторът прекалява с витиеватите словотворчества. Все пак, това би трябвало да е политически и социологически анализ, а не упражнение по изящна поетична словесност.

Но не това е най-сериозния пропуск, според мен. Авторът напълно пропуска (съзнателно или не) ролята на САЩ в "настаняването" на политическия феномен ДПС и на лицето Ахмед Доган в посттоталитарна България. Незнайно защо са забравени критиките и напътствията, които изливаха върху нас журналистите от "Свободна Европа" - Коритаров, например. Или онази, забравих й името, еврейката, която после направи и филм. Системната работа на пропагандата на САЩ по превръщане на т, нар. "възродителен процес" в комплекс на вина за всички българи, приравняването му на моменти към Холокоста и оттам - превръщането на ДПС и Доган в недосегаеми за всякаква критика.

Не видях и напомняне за ролята на СДС и лично на Командира през 2001-а, когато те отказаха да участват в правителството на дедо Цар и де факто възродиха Доган във властта. В една колалиция НДСВ-СДС нямаше да има място за него и феноменът "Дръндарски Сокол" нямаше да се състои. Тогава вече отношениятя САЩ-Турция бяха в съвсем друга фаза и подкрепата на Големия Раиран Брат Отвъд Океана си бе отишла, заедно с РСЕ.

Има и още неща, но тези двете ми се струват най-важни.
04 Август 2009 14:39
Какво стана с Бай Хасан? Как тъй след 5.07 съвсем се загуби? Със своите писания той има чувствителна заслуга за по-масовото гласуване на българския етнос….Затова го споменувам…Ако някой знае нещо за човека, да ни светне …
04 Август 2009 15:42
Мили Авторе ,
Диплиш "цинизма на политическото" при Ахмед Доган , описвайки го и като "парадигма" на националния ни политически живот . Така се оказваш и на лакет само , от мълчаливото си съгласие с "модерната" политическа ревизия на "българския въпрос" от миналото и превръщането му в "турски" , за Четвъртата ни държава . Случващото се в политическия ни живот , носи противоположна на твоята , "телеология" . Тя произтича от горчивия Опит на националното Общество , с Етнополитическото в политическото му общуване . Така споделена , без съмнение и изцяло , твоята "телеология" тече към мелницата на Статуквото . И по-иначе можеш своята позиция , Ясен Бориславов ...


Редактирано от - beagle на 04/8/2009 г/ 16:20:30

04 Август 2009 16:32

Доган-Сокола е един обикновен боклук. Като Митьо Очите, Бай Миле, Батето Славков, Самоковеца, Кюстендилеца, Крокодила, Охлюва, Руснака и каквито там още подобни са се раждали.

Подобни автори с безсмислените си статиийки само ни създават впечатление за тяхната важност. Истината е, че единственото, което хората отдавна искат, е подобни екземпляри да отидат да пишат мемоари до края на живота си в централния софийски затвор.

И да не ни занимават повече с жалкото си съществуване!
04 Август 2009 16:43
човек трябва да е много комплесиран и заинатен, за да отрече че многогодишно участие във властта с едни мижави 10% електорат/депутати не е сериозно постижение. но и величаенето на доган понякога е прекомерно, понеже по европейски стандарт той не е кой знае какъв политик - просто при българските мащаби и ниво той лесно изпъква, оттам и множеството похвали за уменията му, както би било ако треторазрядна звезда от а-групата гостува на мач между селски отбори.

колкото до въпроса дали с поведението си на тези избори доган целеше невидим хоризонт, или се е подхлъзнал, аз съм по-слонен да приема второто.

целеше се в невидин за късогледите си български колеги хоризонт когато преди 2-3 години започна да привлича българи в партията си и от лява етно/религиозно-базирана партия я преобрази в про-европейска дясна партия с електорат мобилизиран на регионален и отраслов принцип. ходът му беше успешен и дуписе посрещна влизането в ЕС отлично подготвена да "усвоява" европари, но засечката в плана дойде от друга посока - европарите така и не потекоха.

с 8 години на върха в политиката доган е бил подложен на безпрецедентно в новата ни политическа история напрежение за индивидуален политик - 2 мандата той е бил в ролята на по-слабия и по-непопулярен партньор, дежурен виновник за всяка издънка, а освен това като лидер на вождистка партия и гравитационен център на фирмени обръчи доган е бил натоварен и с куп "извънкласни" занимания.

в резултат на всичко това нервите се изхабяват, търпението се изчерпва, езика се развързва, мярката се попрехвърля и се изпуска неподходяща фраза пред неподходяща публика - вместо нахъсващо самоизтъкване пред собствените провинциални привърженици се изтърсва нагло самохвално признание в национален ефир. останалото е история.
04 Август 2009 18:01
Dogan
04 Август 2009 19:58
Евангелието на Матей, 3, 10: "...и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън."
04 Август 2009 20:32
бай ви Доган е политик и .. му е политик...
Просто нищо особено не се е случило, едни си отиват, други фукльовци идват, колко бяха след 1989, брой нямат, а бай ви Сокол си стои....
Така че не му берете грижата.... той ще се оправи, вие вижте накъде с главата сте....???
04 Август 2009 21:14
Я кажи кифтетата на Бузлуджа джафкаха ли ?
04 Август 2009 21:33
цъ ........ мяукаха ......
04 Август 2009 21:36
-Извинете прясна ли е свинската кайма ?
-О да. До преди малко лаеше на двора !
04 Август 2009 22:25
"А и Доган е прекалено, ама прекалено умен... Това е факт, а не лично пристрастие."
****
Най-паче в очите на слепите, vitrino! Ако това че го коткаха всички нашенски партии покрай измислената вина за възродителния процес е показател за интелигентност - сигурно е така. Просто българската простотия отвори кутията на пандора. Сега се чудете какво ви чака без него и без движението ИМ за права и слободии!
04 Август 2009 22:58
Боби от 1945 година,
Ти, заченатия по време на война.
За мен е истинско удоволствие, че те забелязах. Я разкажи какъв голям политик е Доган! Мисълта ти ври. Давай....
04 Август 2009 23:09
Витрина, от къде следва, че Доган е "прекалено умен"?.. От туй, че е бил агент Сава? От туй, че е изпълнил поставената му задача да оглави ДПС? Или от това, че отдръпна подкрепата си за Филип и позволи на Беров да управлява? От това, че двайсет години краде като за последно? От туй, че въртя гащите на жена си на пиянско сборище? Или защото отиде при видинските цигани с хеликоптер? Или защото доведе помощника си до самоубииство (????), а сетне го нарече "мъжка секретарка"?...
С кое показа ум?!
И МЯРА!!!!
С КОЕ? И ПРЕД КОГО?
Пред Станишев и Румен Петков ли?
Пред Симеон Горския ли?...
05 Август 2009 00:01
Не е луд този , който се е докопал до зелника , Господа ...
05 Август 2009 00:08
Не е луд този , който яде от зелника , Господа ...
05 Август 2009 00:16
въпросът е:дали летящата тиква на духан-червенодесарски може да се превърне в летяща чиния
17 Август 2009 21:59
Остава да се разбере дали поведението на Доган е било проява на лекомислие и неуравновесеност, или е съзнателно действие, прицелено в невидим засега политически хоризонт.

Енигмата с издънката в с. Кочан.. Първом допуснах, че духан просто показва сила на електората си, за да го мобилизира. Но сега допускам смело, че има и още нещо. Духан иска да унищожи ДПС, преди ДПС да унищожи него
Изпреварващ удар, циганската – с опъкото на дланта.
В това отношение духан за първи път се учи от цара, който активно унищожава НДСВ.


Да, духан беше издухан след приемането ни в ЕС. Само теоретично, обаче! Теоретично той оставаше без основния си резон д`етр – че бил ключ към етническия мир. Впрочем винаги е било ясно, че България няма малцинствен проблем с турците, а единствено с ромите. Друг е въпросът, че бидейки ром, духан раздухваше икономическите проблеми на турското население до велик политически проблем. И, бидейки ром, с лекота надлъгваше цивилизованото (в сравнение с ромите де) българско население, включая политическата класа. То не е и никакъв проблем да паразитстваш (духан е перфектен паразит, не вирус) върху вече болен организъм, морално неразвит и нихилист спрямо култура и наука.


Та теоретично духан би трябвало да залезе скоропостижно след приемането ни в ЕС. Но не би. Закрепиха го над хоризонта нашата инертност и упорита незрялост.


В този смисъл духан остава актуална тема. Докога ще допускаме да си разиграват коня долнопробни мошеници? Да предрешават съдбата на милиони и на поколения? При това:: изобщо не е трудно да им се намери цаката. Само едно отиване до избирателните секции беше достатъчно. Ама 20 години трябваха за да узреем до това велико усилие


Е, това е само началото, и то далеч не е достатъчно.


Що се касае до статията на Ясен Бориславов – тя е пореден пример за сливане на стил и рацио, за да се роди жив текст. Струва ми се, че това слияние е методът на Ясен. А резултатът не оставя съмнения, ако през текста се минава „плавно и търпеливо”:: полезно, работещо четиво, инструктивно и чревато с идеи, подтикващо към плавно и търпеливо обществено действие на индивидуално ниво. Не е лесно да се произведе такъв текст, прозирен и гъвкав, потенциално интерактивен... Hо някак неприлично e да посягам да го описвам, защото текстът му е като жив човек.. по-добре да си го препрочета пак, все едно си говоря с човека

Редактирано от - Енцефал на 17/8/2009 г/ 22:10:21

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД