Евгений Стайков бе два мандата председател на Софийския апелативен съд (САС). Като съдия е минал през всички нива в системата. Беше член на предишния Висш съдебен съвет от съдийската квота. Преди десетина дни подаде оставка като съдия, която ВСС прие на 29 юли.

На председателския пост Стайков бе наследен от Веселин Пенгезов, който преди това бе шеф на Военно-апелативния съд. Назначението предизвика бурната реакция на съдиите и влезе в последния доклад на ЕК.



- Г-н Стайков, защо подадохте оставка? Това не е ли бягство от проблемите?

- Напускането на съдебната система е едно трудно решение за мен. Цялата ми професионална дейност е свързана с правораздаване в съдилищата. За обида и дума не може да става. Бях председател на САС двата възможни по конституция мандати. От съдебната система съм получил много - добра професионална квалификация и реализация, възможността да работя с изключителни като професионализъм и морал колеги на всички нива. Съдийството е призвание и независимо от трудностите съм си обичал работата.

- И все пак подадохте оставка, която на 29 юли ВСС гласува.

- Прецених, че в настоящата ситуация подаването на оставка е обосновано. При избора на ново ръководство на САС и в частност на административен ръководител (Веселин Пенгезов, бел. авт.) възникна сериозно напрежение, свързано с неразбиране и невъзприемане от страна на съдиите от София на критериите на ВСС при кадровата дейност в съдебната система. Заедно с мнозинството от съдиите от САС, Съюзът на съдиите и голям брой неправителствени организации застъпихме становището за липса на прозрачност при избора на административни ръководители, както и за съмнение за недопустима външна намеса в кадровата дейност. В резултат част от членовете на ВСС, както и новоназначеният административен ръководител се настроиха изключително негативно към изразилите становище съдии от САС. Затова сега аз не мога да решавам или да помагам за разрешаването на проблемите на моите колеги, а напротив - създавам им проблеми, което те не заслужават.

Не без значение за моята оставка е и това, че реакцията срещу становището на съдиите от САС и Съюза на съдиите включваше и обвинения, които не мога да споделя. Отстояването на независимостта на съдиите беше определено като желание за безотговорност, правото на лично мнение - като липса на дисциплина, необходимостта на добро мотивиране на актовете - като излишна глезотия, европейските стандарти и правила - като необходимо зло, а не като средство за независимо, ефективно и качествено правораздаване.

- Съдиите обаче се обявиха срещу Пенгезов, едва след като той бе избран.

- За нас въпросът не се отнасяше толкова до личността на г-н Пенгезов, колкото до правилата и принципите при избор на административен ръководител. Изборът на председател на САС е знаков за кадровата дейност на ВСС. Знаете, че освен г-н Пенгезов в конкурса за административен ръководител на САС участваха и съдиите от САС Ирина Петрова и Даниела Атанасова. И двете са с безупречна репутация и със значителен административен опит. Като зам.-председател на САС съдия Петрова се ползваше с огромно уважение от колегите, а съдия Атанасова бе предложена лично от председателя на ВКС. Като се вземат предвид и атестациите, по всички законови правила и критерии очакванията бяха за избор на една от двете.

В статия във вашия вестник в деня на избора пишеше, че се говори, че за председател на САС е сигурно, че ще бъде избран г-н Пенгезов. Така и стана. И ние поставихме въпроса защо. Какви са критериите? Публичността означава ли прозрачност? Имат ли шанс да бъдат назначени за административни ръководители съдии, които работят перфектно, които отстояват независимостта на съда и които имат безупречна морална репутация?

- Очевидно е прав председателят на ВАС Константин Пенчев, че не ВСС кадрува в съдебната власт. Кои всъщност са вътрешните и външните фактори, които дърпат конците?

- Това е въпрос, на който не мога да дам отговор. В сегашния ВСС има колеги, които много уважаваме като добри професионалисти с висок морал и с чувство за отговорност и справедливост. Те като че ли често остават в малцинство. При гласуването на важни кадрови решения в повечето случаи се създава едно неясно мнозинство, което по необясними за нас причини подкрепя и избира кандидати, за които най-слабото определение е "спорни". Очевидно е, че има механизъм или схема, които се задействат при определен натиск отвътре или отвън.

Проблемът е в липсата на прозрачност при вземането на решенията. Не е толкова важно дали се гласува явно или тайно - важното е да се знае защо? И когато липсва този отговор, логично е твърдението, че решенията на ВСС често се взимат не в заседателната зала на базата на законови критерии, а на срещи на "бели покривки", ловни дружинки и тайни общества, въз основа на лични или групови интереси.

- Има ли политически натиск върху ВСС, а и върху съда? Откъде идва той?

- През целия преходен период е видимо политическото въздействие върху ВСС. Предпоставка за това е силното политизиране при избора на членове на ВСС от квотата на парламента. Въздействието е видимо при кадровите назначения, включително и при назначаването на ръководителите на върховните съдилища и прокуратурата. Резултат от политическото въздействие е и желанието за предсрочно прекратяване на мандатите на ВСС.

И докато за политическия натиск има обяснение, свързано с конституционно регламентираната организация на съдебната власт и манталитета на властимащите, то недопустимо е вмешателството в работата на ВСС и на съда от страна на икономически кръгове и групировки. Както беше в предишния ВСС, в който бях член, така и при настоящия съвет прозират лобистки и икономически интереси при взимане на определени решения. Те от своя страна водят до зависимост. А зависимият съдия е по-лош и от мързеливия и от недостатъчно компетентния.

- Какви лобистки и икономически интереси?

- Извън чисто личните услуги, ходатайствата, на които съм бил свидетел, не знам кой, как и защо лобира във ВСС. Не твърдя и че всички решения са взети в резултат на външно влияние. Факт е обаче, че съмнителни решения във връзка с регистрации или отказ за регистрации на партии, по промяна на органи на вероизповедания, по допускане на необосновани обезпечения, по образуване и прекратяване на странни наказателни производства обикновено стават в съдилища или съдебни райони, в които преобладават т.нар. "спорни назначения".

- Защо тогава открито не се противопоставихте на лошите практики и лобистките интереси, докато бяхте във ВСС?

- Гласувал съм по съвест и съм излагал вижданията си пред съвета, особено при гласуване на спорни кандидатури. Но сте права, че дебатът за недопустимото въздействие върху съдебната система и за липсата на прозрачност при ръководенето й беше съвсем актуален и при предишния ВСС. Като слабост отчитам погрешното ми виждане, че в предприсъединителния период за членството на България в ЕС критиката към нашата дейност следва да бъде дозирана и не толкова явна. Всеки компромис с основни и важни принципи не води до решаване на проблемите, а до тяхното задълбочаване.

- Защо сега не се "качите" във ВКС? Това е най-логичното продължение на кариерата. Да не би да сте в конфликт с председателя проф. Лазар Груев?

- С председателя на ВКС имаме някои различни виждания, но не сме в личен конфликт. Назначаването ми за съдия във ВКС е свързано с решение на ВСС. В настоящия момент, при изразените от мен несъгласия с кадровата дейност на ВСС и с липсата на прозрачност в нея ми се струва неподходящо и нереално да искам удовлетворяване на молба за повишаване.

- Каква е атмосферата в САС сега?

- Атмосферата в САС не може да бъде лоша, защото там работят професионално подготвени съдии и служители. Професионализмът е свързан с възможността да се работи в екип и поддържането на коректни отношения в работата. Въпреки създаденото напрежение никой не е пренебрегнал служебните си задължения. Напускам съда с дълбокото уважение към моите колеги, които успяват да запазят честта си, отстоявайки своя професионализъм и своята независимост.