Или съветниците им са калпави, или кандидатите за кмет на София имат тежък проблем с идентификацията на основния си противник. Почти всички важни претенденти действат така, все едно само Бог може да им отнеме първото място в изборите и затова не виждат смисъл да се морят в предизборна борба с пряката конкуренция. Изпълняват задължителната програма - обиколки на пазарите, детските площадки и таксиметровите стоянки, но в предизборните дебати влизат или вяли, или объркани.

Има обаче и кандидати, които стръвно се потапят в безсмислена битка с онези опоненти, които нямат голям шанс да се докопат до балотажа. И в същото време проспиват ходовете на истинските, преките съперници. Има и обяснение за ситуацията. Мегакоалицията, която пое страната след парламентарните избори, не успя да излъчи единна кандидатура и така се стигна до ситуацията, в която депутати - коалиционни партньори, са преки конкуренти за кметското място в първия град на страната.



Бойко Борисов е типаж от първата група -



ходещите по водата. За него дебатът с конкуренцията е излишно упражнение. Очевидно някой е посъветвал Борисов да прави едно - да пръска чар, вместо да говори за софийските битовизми. Борисов е може би първият кандидат-кмет в най-новата ни история, който откри панацея - вълшебното лекарство за всички местни проблеми. МВР спаси София от кризата с боклука, обяснява Борисов. МВР се грижеше за сигурността на софиянци, МВР - това, МВР - онова... С две думи - битието му като главен секретар на МВР го прави най-подходящият кмет на София. За какво му е да оборва конкуренцията, след като по този начин доказа на себе си и на част от обществото, че става за кмет?

Борисов напусна рано предизборната битка и изчаква финала край страничната линия. Това поведение му носи краткосрочни загуби, но негативите щяха да бъдат сигурно двойно по-големи, ако Борисов се бе включил активно в полемиката.

Бойко Борисов тотално се ориентира към най-голямата по численост група у нас - тези, които не симпатизират на нито една политическа сила. Самоотделяйки се от политическата класа, Борисов тръгна по утъпканата пътека на "Атака" (не на ниво идеи, разбира се), като реши да се бори за гласовете на бедните, отчаяните, безпартийните, декласираните. "Атака" успя. Преди години успя и Жорж Ганчев. По традиция обаче тези, които тотално неглижират политиката, обикновено и не гласуват. Проблемът на Борисов е



дали високият му рейтинг ще се превърне в гласове



Дали тези, които му симпатизират, ще си направят труда да отидат до урните.

Странно или не - Минко Герджиков е другият кандидат, който "ходи по водата", без да се концентрира върху конкретен съперник. Няма как да е иначе - по стечение на обстоятелствата този човек е начело на кметството и освен да изтъква личните си качества, няма какво друго да прави. Проблемът на Герджиков е, че му липсва увереност. Видя се - когато 4 общински съветници заговорят в един глас срещу него - той излиза от релси, зачервява се, запотява се, забравя мисълта си. Най-правилното действие, което предприема Герджиков, е старателното избягване на помощта, която му дава СДС - партията, която го издигна.

Съвсем логично някой посъветва Милен Велчев да обяви война на Борисов. В момента 50% от електората на НДСВ предпочитат да гласуват не за кандидата на НДСВ, а за независимия Бойко. Велчев трябваше да го атакува, да се снима с лидери на НДСВ в предизборен клип. Но защо Велчев смени тактиката и ни в клин, ни в ръкав, като обяви Татяна Дончева за основен враг - това едва ли някой в щаба може да го обясни. Дончева е единственият кандидат на левицата и затова - почти сигурен участник в балотажа. Велчев е един от много десни кандидати - и затова истинската му битка е в дясното поле. Вместо да съсредоточи огъня върху Борисов, Гаврийски и Герджиков, ексфинансовият министър литна за Будапеща, а след това



влезе в руслото на скучната кампания -



рита топка с десет статисти на т.нар. "стадион" в "Люлин", вместо да отиде във "Врана" при царя и да използва неговата подкрепа. Все пак е зам.-председател на НДСВ вече, нали?

Проблемът на Велчев е как да бъде припознат за най-влиятелен сред десните кандидати. Този проблем е трудно решим, при положение че не той, а Бойко Борисов отскочи онзи ден до Мюнхен по програма на фондация "Ханс Зайдел"; че вратите на президента са отворени отново за Бойко Борисов, а не за него; че на нивото на компетентността не може да изпъкне над Гаврийски и Герджиков.

Още при старта на кампанията Татяна Дончева се обяви за борец срещу корупцията в София, с което автоматично извади на линията основните си опоненти - столичния общински съвет, бившия кмет и приближените около него. По този начин Дончева взе на прицел този, който е най-близко до общината през последните години - кандидата на СДС Минко Герджиков. Но така Дончева съсредоточи ударите си върху опонент, който има може би най-малък шанс да се добере до балотажа. Грешна тактика, особено при положение че плахият Герджиков бързо



бе превърнат в боксова круша



за всички кандидати.

В същото време Дончева не атакува водача в класирането - Бойко Борисов, а единственото, което се сети да изтъкне като минус на Милен Велчев, бе това, че бил "червено юпи"!? (Това лошо ли е? А тя от коя партия е?) Липсата на изостряне на борбата по линията Дончева - Борисов би изпратило габровката на балотажа, но като втора в класирането. Тогава Борисов, който тича по тъча, без да влиза в конфликт с ДСБ, СДС, а и с царя, ще може с чиста съвест да поиска подкрепа от всички десни софиянци. По данни на НЦИОМ пък Дончева не може да мобилизира изцяло дори електората на собствената си партия. Ако Дончева успешно атакува сега, Борисов ще влезе в балотажа втори, а десните дълбоко ще се замислят дали да го подкрепят. Ясно е, че тази година едва ли някой ще повтори призива на Софиянски отпреди 2 години - да спрем комунизма и т.н.

Ако се борят наистина за първото място, а не се чувстват като подставени лица или като обречени на загуба, основните кандидати се нуждаят от спешна промяна на тактиката в оставащите дни до датата на изборите. Борбата трябва да стане истинска. В противен случай - кметът е ясен.