Притежавате ли подписа на жив цар, изписан саморъчно от него със син химикал? Имате ли името си, написано със същата царствена десница?

Аз - имам. И - притежавам. Бившият премиер, неабдикирал цар и сегашен управляващ на свободна практика Симеон Сакс-Кобург Гота ми прати оня ден покана за конгреса на партията си.

В името на научния експеримент - отидох. Вдигнах се чак от Благоевград, където в Американския университет забавлявах едни студентчета с проблематиката на гражданското общество. Бях обаче забравил да си откача веригите и двата ножа, с които крача из пътищата на живота, та заобиколих официалния конгресен вход. Следвайки примера на полковник Дик Марчинко, минах изотзад - през сергиите на партера на НДК. Ловко заобиколих металонамиращите устройства пред залата и цъфнах пред едно бюро, на което имаше, освен младежи и девойки с делови костюмчета, табелка "Гости".

Със студена враждебност (разпознаха ме, макар да се опитвах да се скрия зад доста голям хот-дог), но и с подчертана вежливост ми връчиха етикетче "гост" и подарък - стилна чанта/ папка, от истинска кожа, издържана в чист черен цвят, вътре с калкулатор и футуристична химикалка. Както си пиша, да си смятам разни неща.



Още имат пари



и то - не само да си плащат тока и телефоните...

Влизам в залата, заставам прав на видно място. Самият цар все пак беше написал в поканата "Очаквам да Ви видя". Затова се изтипосах, да ме гледат. От катедрата Мони Паси държеше реч от десена "и да благодарим на нашия лидер, Негово величество"; редовите делегати от задните редове се ръгаха с лакти и ме сочеха с глави. Тъкмо да стане интересно - и ме изгониха.

Да, бе. Най-натурално си ме изведоха от залата с обяснението: "При нас правилата са такива - гостите могат да присъстват, ама не могат да слушат, какво се говори."

Чак хлъцнах. СДС, дето вечно кипи от трагедии и драми - какво ти СДС, и комунистите, че и ДПС - на конгресите си търпят гости и журналисти от първия до последния миг. Не остават скрити неща. Така се прави, защото политиката е публична работа. Върши се пред очите на публиката, защото тя трябва да избере, кому да връчи властта и - за какво.

Ехо, царете, сега следвайте внимателно течението на мисълта. Отидох ви на сбирката не само за да ме види вашият цар и да ми махне с ръчичка от трибуната. Бях там, за да преценя докъде си добутахте съдбата. Опитвахте се да станете дясна партия - отказахте се по средата. Обявихте се за алтернатива на червените - подчинихте се на техен премиер. Бяхте бесни на Доган, че за малко да ви свали от власт предсрочно - управлявате с неговия мандат. От юни досега сте загубили половината от електората си. Много въпроси имате да решавате, за да можем ние да отсъдим, вие сте ли ползваеми за мирни цели.

Е, как да разберем тези неща за вас, на принципа - "идвай, но не слушай"? Няма как. Самият



този подход не е политически,



а олигархически (вж. Аристотел, "Политика", изданието на "Отворено общество" с предговор на проф. Богдан Богданов). А ако не постъпвате политически, ние откъде да знаем, че сте политически субект? А ако сте просто свитата на царя, защо не си правите съборите зад стобора на Врана?

Сетих се и за друго. Случвало се е жълтото политбюро да ме кани като техен критик, да чуе какво мисля за тях. Което само по себе си е похвално и е присъщо на зрели, уверени в себе си хора. Ама сега, с тия нови правила, как ще стане следващия път? "Ела да кажеш какво мислиш за нас, ама само ще дойдеш - няма да говориш"?

Царски им работи... Чантичката обаче е хубава, няма спор, та си ходя с нея напоследък.