|
Сега обаче се ражда ново понятие - "натиск за антикорупция". То ще става все по-актуално с приближаването на съдбоносните моменти, които ще решат дали България ще стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Всъщност, тази предстояща нова история в борбата с корупцията беше отдавна прогнозирана. Очевидно беше, че никой няма да търпи България да противодейства само на теория срещу подкупността и да се задоволи единствено с приемането от родна страна на няколко антикорупционни закона и присъединяването ни към половин дузина международни конвенции по темата. Видимо бе, че всички мерки, програми и стратегии, които обещаваха, че ще ограничат и дори премахнат всички корупционни чучурчета, не се състояха на практика. Ясно беше и, че критериите на ЕС и на Еврокомисията (ЕК) няма да бъдат задоволени с хвърлянето като прах в очите на цифри, според които са разследвали няколко хиляди корупционни престъпления, че има осъдени неколкостотин чиновници.
И очевидното стана още по-очевидно.
Особено с идването преди няколко дни на еврокомисаря по разширяването Оли Рен, който
буквално и в прав текст обяви, че ЕК е особено загрижена от факта, че досега
у нас няма издадена присъда за корупция
на по-високите нива във властта.
И тук не е толкова важно, че и ние може да изсипем куп основателни претенции към структурите на Съюза, че и там внушенията за корупция по високите етажи са много, а наказаните малко. Просто е ясно, че не сме в позицията, при която можем да използваме този аргумент.
Затова пък е много важно, че точно еврокомисарят по разширяването отваря една тема, която ще е много драматична за България. Първо, защото това означава, че тя ще фигурира като основна забележка в мониторинговия доклад, който ще бъде обявен на 25 октомври. Второ, поради очевидния факт, че темата за корупцията по високите етажи и нейната ненаказуемост ще измести дори тази за проблемите на съдебната система. И трето, тъй като видимо ще е основното нещо за следене и анализ до последния, окончателен доклад, който ще бъде готов през април следващата година и който ще реши съдбата на членството в ЕС.
Оли Рен определено направи много знаково посещение и изказване. Той прочете нещо като лекция на специален форум, посветен на корупцията, в Бояна. И каза нещо твърде симптоматично - "корупцията е тясно свързана с възприятията на хората за това явление, можем да познаем корупцията, когато я видим, и остава фактът, че виждаме доста големи размери на корупция в България". И последва още по-ключовото твърдение, че страната ни полага усилия за борба с дребната корупция, която е намаляла, "но са необходими спешни усилия за противодействие на корупцията по високите етажи и никой не трябва да смята, че стои над закона". Почти по-същото време сходна теза разви и американският посланик Джон Байърли.
И тук схемата стана очевидна - няма мърдане
Което пък означава, че ако наистина до април с. г. няма поне разследване срещу "акула" от организираната и политическата престъпност, то за България ще предстоят наистина драматични дни.
Всъщност сигурно мнозина са позабравили как преди три години президентът Георги Първанов след едно заседание на Консултативния съвет по национална сигурност обяви, че няма успех в противодействието на престъпността и корупцията, ако "акулите" не бъдат вкарани в затвора. Много време мина оттогава, но нито една "едра риба" не се хвана на "държавна въдица". А сякаш дори и държавният глава позабрави апелите си.
Тук идва основателният въпрос кой и как ще избере "акулите", които ще станат "жертвен европейски агнец".
Със сигурност твърденията и историите за започнали проверки срещу фирмите и босовете на бившите СИК и ВИС, изявленията, че големите групировки били 4 или 5, че ще бъдат смачкани и др. подобни, не са достатъчни. По няколко причини.
Първо, всички бивши групировки отдавна са легализирали всичко през едни от най-добрите юристи в България, плащат може би най-големите лични данъци, владеят цели сектори от икономиката.
На второ място идва обстоятелството, че определено сме свидетели на разминавания в изявления и действия на институции, чиито резултати сърбаме вече 15 години.
И накрая - ако някой си мисли, че с ареста на една-две знакови фигури от престъпния свят ще направи впечатление на САЩ и ЕС, жестоко се лъже.
Защото и двете сили искат наказване на едрата, голямата,
знаковата политическа корупция
Иначе казано - настоява се за удар срещу срастването между висши политици и организираната престъпност, което в нормалните държави се нарича мафия. А емблематични имена - омешани в скандални приватизационни сделки, в покачване на имущественото състояние с милиони, в прокарване на лобистки интереси, във вземане на очевидно абсурдни решения - колкото иска човек.
И определено голяма част от тях трябва да се страхуват. Първо, защото главният прокурор Филчев вече няма какво да губи и ако не иска да се постави в изгодна ситуация за следващ пост, то със сигурност ще посегне към тези имена. А и натискът за слагане на "нечия глава" на антикорупционната гилотина ще се засилва с всеки изминал час.
Затова наистина
може да очакваме шумни дни и седмици,
с искания на имунитети, с публично обявени мащабни разследвания, дори с арести.
Очаквания има, въпросът е докъде ще оплиска "удара в блатото" и всъщност кой е този човек или институция, които са целите в бяло и ще посмеят да предприемат атаката.
Що се отнася до проблема корупция-антикорупция, то последните дни буквално са на път да променят и да убият всички плодове от положителните тенденции от 2001 г. насам. Защото първо международната организация Трансперънси интернешънъл, която трудно може да бъде обвинена в пристрастие, ни върна на нивото от 2002 г. като възприятие на света за подкупността в България. А след това и групата ГРЕКО на Съвета на Европа излезе с доклада си за страната ни, в която критиките са повече от похвалите. Последните например са за това, че
няма данни за отнето имущество заради корупция в България,
въпреки всички приети закони и обещания.
И те са напълно основателни - наистина няма такива случаи, в които да има взето незаконно придобито имущество. От време на време в пресата "пресвяткват" някакви твърдения за дела, но така и не се е стигнало до нещо ефективно като решение или присъда.
А нито хората тук, в България, са слепи, нито тези в ЕС.
Но никой не смее да извърши проверки в дълбочина на имущественото състояние на политиците, на депутатите, на бившите и настоящи министри, на магистратите, на полицаите, на митничарите, на данъчните. Да се проследят роднински връзки, фирми, коли, апартаменти, сметки у нас и в чужбина. Трябва някой на някого да има зъб, че евентуално да се изкара някой случай до ниво сержант или началник-група. А е повече от очевидно, че става дума за наистина баснословни суми и имущества по върховете, за обръчи, че дори и за
съзвездия от търговски дружества,
които захранват политическата и партийната корупция. Изобщо да не говорим за назначения на ключове постове, за очевидни съмнения за корупционни интереси при приемането на нормативни актове, включително и на закони, за верига от чадъри - от полицейски през данъчни и митнически, та чак до политически.
И най-интересното е, че самият държавен, партиен и магистратски елит има нужда от самопочистване, но така и не се намира дори един, който да наруши омертата и да свидетелства за това какво се случва по ведомства и институции.
И тук идват оправданията - законите били лоши, трябват ни агенти, не можем да пипнем корумпирани магистрати, защото имат имунитет, няма политическа воля и т.н, и т.н.
И това може да означава само две неща - или страх, или срастване по цялата верига.
За съжаление и двете твърдения изглежда са верни.
Или може би някой ще ни опровергае с действия, а не с думи?
