|
точна преценка кой е излъгал,
дали въобще някой е лъгал и лъже ли някой в момента.
Липсата на програма, по която да върви работата на правителството, и оценката за него остави една сериозна празнота в общуването с избирателите. Онова, което се чува откъслечно, единичните решения за едни или други цени и тяхното повишаване, липсата на яснота какво следва от решенията на правителството - всичко това логично води хората до неприятния извод: щом БСП дойде на власт, нещата в семейния бюджет се скапват. Спадът на доверие и рейтинг е най-малката злина. Подронено е доверието най-вече у самите активисти и симпатизанти на социалистическата партия.
Проблемът с предизборните обещания се превръща в епидемичен за българската политика. За всичките 15 години избирателите се чувстват излъгани след приключването на поредната предизборна кампания. Независимо дали след месец, година или в края на мандата, политиците заплащат неизменно цената на това чувство - падат от власт. Въпросът не е дали една партия ще продължи да е във властта, или ще отстъпи на друга изпълнителната власт. Въпросът е защо се разминава онова, което избирателите чуват преди изборите, с онова, което гражданите чувстват като политика след изборите. Дали защото слухът на българите е повреден, или защото политиците не знаят какво и как да говорят? Истината, както винаги, не е в нито една от двете крайности.
В предизборната битка основен документ на всяка партия е нейната предизборна платформа. Става дума за неща, които едновременно отразяват основната програма на партията и актуалните й действия, ако влезе във властта. От казаното трябва да се съсредоточим върху два момента: актуалното и "ако" спечели изборите. Първото, защото само онези, които имат властта, знаят изцяло какво е нужно и следва да се направи в изпълнителната власт. Тъй като те са наясно с ресурсите - най-вече финансовите - на държавата. Както и с това, което вече е обещано и изхарчено "на зелено", с предизборни цели. Второто, защото само мнозинството в парламента гарантира пълно изпълнение на поетите по време на предизборната кампания ангажименти.
Но предизборната платформа е и доста сложен документ. Освен кратките рекламни варианти, в пълнотата си тя представлява сериозно четиво от десетки страници. Кой го чете? Почти никой. Предполага се, че това трябва да направят три групи хора - кандидатите за депутати, журналистите и експертите - най-вече тези на противниците. Какво стига до хората, се определя от говоренето на всяка от тези групи. Така че на практика избирателите "четат" и разбират предизборните обещания основно по казаното за тях. По коментарите. Не само в предизборната кампания, но и след изборите отношението към това какво прави една партия и дали спазва своите обещания,
се формира по казано и чуто
Следователно, огромният проблем по спазването или не на едно предизборно обещание е да се формира отношение. Когато самите политици не го правят, то техните противници - журналисти или гражданите, започват да го правят.
Казаното ни води до два извода. Или в БСП не внимаваха какво обещаваха преди изборите, или не настояват на своите политически позиции след изборите - частично това може да се обясни с факта, че едни са писали платформата и говорели предизборните обещания, а други са във властта и трябва да ги изпълняват. Но има и доста хора, които говореха като кандидат-депутати, а сега говорят като министри. Какво да мислим за тях? Не са знаели точното състояние на икономиката и са представяли своите желания за реална възможност? Некомпетентни са и за това са се объркали? Или пък са излъгали - заради властта?Точно това усещане гложди социалистите, които се чувстват най-излъгани. Понеже не могат да си обяснят защо трябваше да се иска властта, ако чрез нея не се защитават интересите на избирателите.
От тук е и основният въпрос - дали стабилността на коалицията ще зависи от ситуацията вътре в партиите, или ще се определя от отношението между коалиционните партньори. Обединението на БСП, НДСВ и ДПС в изпълнителната власт беше наложеното от големия външен проект на България - европейското членство. Превръщането му във вътрешна кауза минава през
създаване на нов тип
коалиционно партньорство
Ще стане ли то факт - зависи от състоянието в самите партии.
Съмненията са неизбежни поради наложения прост математически модел (квоти в разпределението на властта) върху функционирането на сложна политическа система, каквато е управлението на страната. Към това трябва да добавим отказа от централизация на политическата воля. Решенията се консултират на лидерски съвет. Резултатът е, че липсва реактивност и синхрон в решенията и тяхното изпълнение. Квотите от своя страна оставиха извън борда доста политици с апетити - основно от НДСВ, но и не малко от БСП. Поради такъв апетит нямаше обща кандидатура в София. Поради апетити към тотото и парите за олимпийското движение на един бивш министър няма функционираща Агенция за младежта и спорта. Поради апетити има проблеми с бюджета и няма програма на правителството. В крайна сметка резултатът е, че правителството произвежда решения, но не произвежда политика. Парламентът функционира мудно, защото се превръща в терен, на който всеки гледа да прецака другарчето. Не са рядкост недоразумения от типа - МС внася проектозакон по определен проблем, а депутати от управляващото мнозинство внасят алтернативен. Подобни факти говорят ясно за липса на обща политика, а това винаги поражда липса на единодействие.
Докога БСП, която на практика е между наковалнята на властта и чука на общественото мнение, ще издържи на натиска? За НДСВ този проблем не съществува, защото там има политици и избиратели с един-единствен център на власт - Симеон Сакскобургготски. При БСП не е така. Поредно управление, което започва с тежка зима и икономически недоимък за хората, с повишена инфлация и стопирани заплати - това възражда всички страхове от събудени спомени. И
никакви обещания за
след година-две
не вършат работа
Особено при забравената втора част от предизборните обещания - за битка срещу корупцията. Нейното отлагане директно свързва хората от БСП в изпълнителната власт с корупционните механизми на жълтите и ги вкарва в етикета "Всички са маскари". Но при управлението на БСП досега се е наложил още един етикет - влошаване на качеството на живот. Затова пред БСП има две възможности: или ще се заеме с повишаване качеството на живот, ще се погрижи за заплатите, здравеопазването и т.н., или ще се захване с царските имоти, магистрала "Тракия" и т.н. В краен случай може да си спомни поне, че обеща да преразгледа всички сделки на правителството на НДСВ през последните два месеца от управлението му и 50-те дни хаос без управление.
Палиативни средства като имунитета на Софиянски или далаверата на правителството на Костов с БГА "Балкан" няма да спасят положението. Още повече че има явно нежелание да се хвърли на общественото мнение кожата на един политик. Затова остава впечатлението, че ходовете на БСП са предопределени да се навива пружината до 2007 г. - ако ни приемат, ни обещават отпускане, ако не - скъсване. Цената и в двата случая ще плати БСП. Защото отпускане няма да има. А скъсването е доста вероятно. И БСП ще плати политическата цена, ако продължава да отказва да прави политика. Докато произвежда просто власт за себе си, а не за избирателите, бъдещото й във властта ще остава несигурно. Колкото повече обаче нараства напрежението вътре в БСП, толкова по-стабилна ще остава управляващата коалиция, защото за НДСВ най-удобното е да има властта, а някой друг да пере пешкира.
и да са хвърля по един кокал на простолюдието отвреме на време.И не напоследно място да се поозаптят малко младежите с еднакви номера на колите, щото какаво си мислят?!Прехода попремина.. 
