Българинът е петимен за деен политик. Той иска нещата да се случват днес, не следващата петилетка. Затова харесва Бойко Борисов - човека, когото дребен здравословен проблем като един счупен крак не можа да откъсне от активната политика и социална дейност.

Първите думи на сегашния премиер в изборната нощ бяха, че той и хората му ще работят, ще работят и пак ще работят. Такава заръка даде генералът на своите в нощта на 5 срещу 6 юли. Повелята му институциите да не се офлянкват бе приета направо като болен от свински грип - хапче реленца.



Българинът просто има нужда да повярва на някого,



да се хване за думата, може би затова разочарованието и отрицанието му са толкова силни. Сега обаче и правителството, и парламентът се заловиха яко да променят статуквото, защото, ако не стори това, Бойко няма да е себе си.

Така беше в началото. Новият парламентарен председател Цецка Цачева се присъедини към трудовия ентусиазъм на премиера и се закле НС да не се мотае нито секунда, а цялото депутатско мнозинство не смееше да напусне пленарната зала дори за да удовлетвори естествените си нужди. Нещата взеха да звучат достоверно.

Обаче всичко трая до третото заседание на 41-вото народно събрание, защото парламентарните навици са най-устойчиви срещу промени. След първоначалната демонстрация на усилен труд и след като успяха да предизвикат аплодисментите на публиката с мерките срещу политическото номадство в парламента и отсвирването на ченгетата от ръководството на НС, депутатският ентусиазъм внезапно секна. И прибегнаха до старото правило - да се търси оправдание за нежеланието да излезеш от общата рамка, защото това няма да е в твоя полза. Без никакво творчество (красотата е неуместно да вкарваме тук) те обявиха, че им трябва време да огледат законите, да напишат свои и да видят какво ще им предложи правителството. Затова: ще работят комисиите, а пленарната зала е свободна за довършителни ремонти. Няколко дни по-късно се оказва, че ремонтите могат да продължат навсякъде. До 21 август. А единствената комисия, която демонстрира някаква дейност, е тази по икономика, енергетика и туризъм.



Лош тон даде и самата Цецка Цачева



с решението си да отскочи до морето, защото после машината така ще я завърти, че хич няма да й е до почивка. Подчинените й пък още след същото това трето заседание се събраха в парламентарното кафене по групи, за да се опознаят и за да си кажат, че няма какво повече да си кажат на заседание на комисията. Някои от шефовете на въпросните органи като Емилия Масларова раздадоха на хората си задачка за лятото - да се върнат с предложение за промени в правилата на комисията. Други ги спешиха да са на разположение, защото всеки момент ще получат SMS да се върнат на работа. А депутатите правилно разчетоха тези камуфлажни сигнали като разписана отпуска и хванаха пътя към морето. За пред хората станциите на властта останаха празни откъм управленци, но какво променя това? Кой още иска журналистите да му броят ракиите и кюфтетата?

Ще кажете: "Защо така, трябва да им дадем толеранс, не непременно от 100 дни, но все пак толеранс да покажат, че ще влязат в правия път". Така е. Обаче нали знаете как е у нас - както тръгне, така върви. Помните ли как със същия ентусиазъм дойдоха и царските хора. (За мандата на светата троица не си струва да говорим, те горяха от ентусиазъм по лобистки теми, но не и срещу статуквото.) Вярно, царят бледнее с мънкането и потайностите си пред активния и готов да даде отговор на всеки въпрос Борисов. Но и Симеон не успя да затвори депутатите си в пленарната зала, както се затваряше той самият по 12 часа в кабинета на "Врабча", а после си тръгваше с един наръч папки към "Врана", за да си доработи.



Даваше пример, който никой в парламента не прие за свой



Помните ли как бившият шеф на НС Огнян Герджиков пък се закани люто да пречупи ръчичките на парламентарните многомашинници, щом посегнат към повече от един пулт за гласуване. И той искаше да промени нещата, за да накара народът да повярва на избраниците си. Но не успя. Предстои да видим какви ще ги свърши Цачева по тоя въпрос. Но както го е подкарала - няма да стане. Статуквото ще победи.

Народното събрание изпитва остра нужда от изчистване на авторитета. Защото е най-важната институция в една парламентарна република. Защото дори и 300 прекрасни закона да приеме, достатъчен е един от типа "Ванко 1", за да почернее цялата каца с мед. А когато още в началото демонстрират как на 240 депутати не им пука за проблемите на държавата, това е сигурен знак, че кредитът на доверие бързичко ще се изчерпи.