Случи ми се да видя как реагират деца, чули по телевизията новината за маниака, който примамвал и боцкал със спринцовка десетгодишни по крайни софийски квартали. Не беше забавно. Децата по принцип не слушат новини, струва им се най-скучното нещо на света, пропускат тези монотонни информации край ушите си. Но вестта за психопата уловиха с част от слуха, както си играеха, изведнъж се умълчаха и някак дълбоко, неподобаващо за годините си се замислиха.

Страшилка от приказката нахлу в уюта на дома, кошмарът се изсули от телевизора и се пльокна на килима, неясен призрак от лоши комикси оживя и се завъртя край блока, така безопасен доскоро...

Сякаш децата, чули тази новина, ставаха възрастни за няколко секунди.

Самият казус не е кой знае колко страшен - хахо на средна възраст, явна патология, нападнал няколко деца на около и под десетгодишна възраст, карал момченцата да си свалят панталоните и ги инжектирал със спринцовка, която носел в горното си джобче. Когато се разпищявали, бягал. Слава богу, няма данни някого да е насилил или осакатил; като изключим психотравмите, засега други лоши последствия уж липсват. (Не че психотравмите са дреболия, но на тях все в нашето общество още слабо обръщаме внимание.) Психопрофилът и портретът по описания на ненормалника, предложени от полицията, говорят за човек с шкембенце, оплешивяващ челно, по-скоро стеснителен, с развалени зъби. Психолозите са сигурни, че типът има сексуални проблеми и е с педофилска ориентация. Има вече задържан заподозрян, но дали е той, няма яснота.

Такива случаи нито са за пръв път в големия град, нито са без аналог по света. Хора много и различни; по данни за психичното здраве на населението



изтрещелите се множат,



кажи-речи всеки втори има някакви смущения и проблеми. Помня преди няколко десетилетия в София заловиха едного, който се забавляваше по подобен начин - боцкаше с карфица непознати жени по краката, най-често на слизане или качване от градския транспорт. Какви кефове е получавал от това нещастникът, не се наемам да отгатна, но че е ял много, ама много шамари после в кауша, съм повече от сигурен. Не че е редно, но такъв няма кой да го защити, бъдете сигурни.

Погледнах как реагират на новината в интернет: естествено, с възмущение и призиви за разправа. Една майка дори твърди, че този директно трябва да бъде убит. Виждам във въображението си картина на линч, ако трябва да бъда честен, сигурно и аз бих доста жестоко подходил към този човечец, особено ако съм го побарал в миг на ярост.

Всъщност затова пиша този текст. Човече, ако случайно прочетеш тези редове и не си хванатият, чуй съвет. Иди първо при добър психо-доктор, мога да ти препоръчам, примерно един наш приятел, шефа на болницата в Раднево, д-р Толев. Докторът е специалист, разбира си от службата прекрасно, освен това е широко скроен, има хубави хобита - пише забавни текстчета, моделира и кораби. Ще попаднеш в добри ръце, ще намериш грижа и ще ни освободиш от нуждата да те гоним и мразим.

Неизбежно и с полицията ще имаш работа, но нека първо те поемат докторите - очевидно ти си за болница много повече, отколкото за органи на реда. Така ще избегнеш някои тежки травми, включително физически, а демоните, дето ти ядат мозъка, ще бъдат държани настрана



със съответните илачи, а не с кьотек



Иначе не се съмнявай, ако те спипат разгневени татковци, може и да те убият в първоначалната суматоха. А ако те тикнат в пандиза, там ще сръбнеш толкоз горчилка и скръб, братко мой, че също не те виждам оцелял; там такива като тебе - нестандартни индивидуалности, по-нормалните пандизчии ги подлагат на тежка и сурова казън...

Сдай се, братко мой, сам знаеш, че не си стока. И че само разкаяние и наказание ще те успокоят. Има един руски философ, казва се Николай Лосский. Цяла книга е написал, вкл. за такива като тебе - "Бог и световното зло" се нарича. Бог, казва той, е дарил творенията си със свобода и всички възможности да правят добро. Ако едно същество тръгне по пътя на злото, то началото на това зло е в самото същество и отговорността за злото пада само върху него, не върху Бога. Затова "усвоил чувствителността към злото в себе си, човекът, каквото и нещастие да преживее, си казва "Аз получих това, което заслужавам".

А аз не ти мисля злото, затова, докато не си се издънил по-тежко, отивай в лудница. За да получиш което заслужаваш, а не десетократно олихвено; родителите не прощават, да знаеш.

Позната ми прати чуден текст: Айнщайн като студент спори със свой професор. Онзи пита: Бог ли е създал всичко? Отговарят му - да. Как да, пита професорът, сега ви хванах. А злото?

Зло няма, отвръща Айнщайн. Както няма в действителност студ, както няма в действителност тъмнина. Студът е само липса на топлина, тъмното е липса на светлина, злото е само липса на любов. Професорът бил силно впечатлен.

Та сдай се с добро и се лекувай, маниакални човече; така няма да ни натовариш с греха да те бием.

Боят е просто липса на човечност, ако ни е позволено да перифразираме Айнщайн. Само че нас още много липси ни сполитат, особено ако сме силно ядосани.