Бойко Борисов направи лятото изненадващо. На 5 юли бръкна в здравето на тройната коалиция, а след това и в бакиите й.

Едва ли някой е предполагал, че човекът, вкаран лично от царя в политиката, ще разрови оборите на предшествениците си, тъй както и войнственият Костов не го е правил. Но е факт - новата власт не се пести да излага на показ безобразията на старата. За първи път някой осветява кражбите на стария домоуправител и нарушава неписаната клетва, че



гешефтите трябва да останат скрити в домовата книга



При това го прави с хъс.

Някъде по високите етажи, където погледът не стига, се договарят границите на този процес. Готви се преструктуриране на ДАНС, удобна позиция е заел и Георги Първанов, за когото еднопартийното управление вече не е проблем. Клонът едва ли ще се разтърси из основи.

И все пак круши ще падат. И е добре да падат, защото червеите в тях са много. Доган може да жертва единствено барбекюто си, но пък Ирена Кръстева сама се прости със сградите на НАП. Съд за прегрешили властници този път ще има. И то тъй, както го описаха Борисов и Цветанов - бързичко, след 3-4 месеца.

Твърде нахъсана е и прокуратурата. Направо странно, тъй като за много от престъпленията - заменките например, и преди си имаше богат писан и илюстрован материал по медиите. А тя кротуваше. Може да се е бояла от старата власт, сега да бяга пред новата или просто се е събудила чиста и неопетнена. Но и нея трябва да похвалим, защото в случая защитава обществения интерес.



Трябва да сме доволни и от простичкия изказ



на Бойко Борисов. Макар количествените натрупвания на думи у него да водят до качествени изменения в публиката (престава да го слуша), все пак периодично ни подхвърля нещо знаково и разбираемо. "От нас зависи като правителство да възстановим доверието в Брюксел. От прокуратурата зависи да спре критиката към съдебната система и да се защитят еврофондовете", каза Борисов след среща с главния прокурор Борис Велчев. "Съдебната система разбра какво иска ЕС. Щом и народът иска промяна, тя е длъжна да се променя", натърти онзи ден и във Варна. Има ли неразбрали? Народът иска правораздаване, но го желае най-вече ЕС. Иначе няма да пусне парите.

Дори единствено факторът "еврофондове" е достатъчен за събуждане на милион и едно желания за бързо правосъдие. Пари са това, които плачат да бъдат усвоявани. И нито правителството, прокуратурата, нито средният или едрият бизнес, производителите или стотиците комисионери са против да бъдат размразени. Има обаче и други предпоставки. В БСП стартират междуособици. Темида може да заплита или разсича възела в зависимост от ситуацията. Много хора, като почнем от президента, минем през разни другари и стигнем пак до Борисов, имат интерес други другари от "Позитано" да прескачат често до съдебната палата.

Борисов си има лични причини да търси обществена справедливост - той усеща историческия шанс да бъде единственият държавник, раздал възмездие за корупцията и безнаказания грабеж през българския преход.



Стори ли го, ще е по царски посрещан



и по живковски уважаван. Независимо от предстоящите тежки зими. А и много обиди събра от Станишев и компания. Както знаем от историята, дори големите събития се движат от дребни лични мотиви.

Така че съдебни процеси ще има. Вероятно ще са дълги и трудни, но довчерашните самодоволни медийни герои ще бъдат принудени да дават обяснения чрез адвокатите си. Най-после хора от властта заслужено ще треперят пред Темида за корупция и безстопанственост. Кой, как, защо и колко ще бъде осъден не се знае. Вероятно акулите ще се спасят досъдебно, а тромавички шарани ще бъдат потопени жертвено в тигана. Вероятно скандалният закон за амнистията, изобретен предизборно от тройната коалиция, ще избави мнозина. Но все пак осъдени ще има, и то не от анонимните приземия, а от видимите коридори на властта. Интересът на много отговорни фактори в държавата е такъв и хубавото е, че съвпада с обществения.

Но възмездието не може да бъде водещата енергия на едно общество. Ако се превърне в такова, следват два проблема.

Първият е, че сладко улисано в чаканото правораздаване,



обществото ще притъпи сетивата си



към други не по-малко ценни права и свободи. Колкото повече зрелищни процеси и осъдени, толкова повече ласкателите ще виждат в Борисов усъвършенствани варианти на силни водачи. Народът вероятно ще вижда същото. И ако сега все някак забеляза, че МВР министърът оправда полицейско насилие, занапред, благодарен за жадуваните зрелища, няма да се вълнува или лесно ще прощава подобни прецеденти. Това ще е доброволен отказ от демокрация за сметка на повече сигурност.

Вторият проблем са компетенциите на ГЕРБ. Каквито и епохални успехи да се случат в съдилищата, само с поглед назад не се управлява. Сто дни новата власт не е навършила, но изминаха поне 200, откакто Борисов усърдно се готви за премиер и се обгражда с бъдещите си депутати и министри. Странно, че не е ясно нито как ще противодейства на кризата, нито какво ще прави в здравеопазването например. Всеки ден чуваме противоречиви мнения за осигуровките, АЕЦ "Белене", образованието... Колкото и да са виновни, Станишев и Доган остават в миналото.