Експерти на правителството, работодателите и синдикатите вече започнаха работа по антикризисен план за съживяване на икономиката на България. Програмата максимум е към 15 септември да бъдат готови с мерките. Най-тежкият въпрос, по който едва ли ще има консенсус, е дали да се намалят осигуровките.



КНСБ не дава и дума да се издума те да вървят надолу. "Всяко намаляване с 5% би било безотговорно. То ще намали приходите в бюджета за социално осигуряване със 700 млн. лв. оттук нататък. Ако някой каже откъде този дефицит може да се покрие, без да се намаляват пенсии и обезщетения за безработица и майчинство, може да говорим", заяви зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. В КТ "Подкрепа" са склонни на компромис - да се щипне оттук-оттам по малко, но да е под условие. "И преди е имало такива стъпки, но освободените пари бяха инвестирани в бентлита и мерцедеси", твърдят от синдиката.

Подкрепя ги и бившият шеф на НОИ Йордан Христосков, според чиято апокалиптична сметка 5% сваляне ще доведе до 1 млрд. лв. по-малко във фондовете на общественото осигуряване: "От подобни мерки досега бяха освободени огромни суми - над 10 млрд. лв. Но малко от тях бяха използвани за нови работни места, увеличение на заплати и инвестиции в човека. Голяма част бяха преотстъпени на бизнеси без перспективи и пример за това е "Кремиковци." Очевидно освободените пари не са използвани и за разплащане между бизнеса и към банките - там според БСК задълженията не само че не са изчистени, ами се увеличават и вече са към 140 млрд. лв.

Според Христосков и КТ "Подкрепа" осигуровките могат да бъдат свалени само за предприятията, коректни към хазната, като жестът се обвърже с изплащане на стари задължения и с ангажимент да не се съкращават хора и да не се намаляват заплати.

Работодателите са категорични, че осигурителната тежест трябва да падне. Въпросът е как и с колко. Социалният министър Тотю Младенов вече подкрепи предложението на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България държавата да поема в кризата част от вноските на фирмите, които осигуряват работниците си върху целия доход. Но повечето си искат обещаното преди изборите от ГЕРБ сваляне с 5%. Тогава Симеон Дянков, който все още бе само експерт, обеща това да се случи до месец-два след създаването на новото правителство. "Това е най-сигурната антикризисна мярка, която ще запази около 100 000 - 130 000 работни места. Съкратени,те ще струват много повече на бюджета под формата на обезщетения", аргументира се Дянков.

Но след като стана финансов министър и се запозна отблизо с дупките в бюджета - само за юли дефицитът се оказа 372 млн. лв., Дянков започна да твърди, че никога не е обещавал бързо намаление. Тези 5% били ангажимент за целия мандат на ГЕРБ. Миналата седмица финансовият министър каза, че в бюджета за догодина ще се заложи намаление, но без да уточни



нито с колко процента, нито за чия сметка



- дали ще се облекчи делът работниците или на работодателите.

Сред работодателските организации най-крайни са от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИК). Те искат незабавно намаление на осигуровките с 5%. "И след тази мярка пак ще има съкращения, но с по-бавен темп", казва председателят на асоциацията Васил Велев. И се опитва да го докаже със следната сметка: Имате 100 души, нарочени за съкращение, с примерна заплата от 100 лв. Върху тези 100 лв. осигуровките са 31 лв. Така разходът от фонд "Работна заплата" за един служител става 131 лв. За 100 души той ще е 13 100 лв. При намалението с 5% на осигуровките сумата става 126 лв. на човек (12 600 лв. за 100 наети). Или с 500 лв. по-малко трябва за покриването на разходите на един и същ персонал. "Тези



500 лв. ще стигнат за четирима души,



които могат да не бъдат съкратени", обяснява Васил Велев.

Но следва резонният въпрос: Каква е гаранцията, че тези четирима ще останат на работа, а няма и те да бъдат освободени, за да се спестят парите и за тях. "Най-зле от кризата пострадаха експортно насочените предприятия - обяснява Велев. - Те са имали някакъв пазар навън, който заради намалелите поръчки се е свил. Ако са продавали 100 единици, а в един момент започват да продават по 50 или 40, те могат да намалят вложените в материали средства, но разходите за човешки ресурси остават същите, ако няма съкращения. А не могат да държат персонала, който е произвеждал два пъти повече. И започват съкращенията."

В същото време обаче точно тези предприятия се очаква да започнат първи да излизат от кризата. Когато това стане, те много бързо трябва да възстановят стария обем на производство, за да си върнат пазара. Веднъж напуснал предприятието, този персонал се разпилява, деквалифицира. "Затова предприемачите правят всичко възможно да запазят най-квалифицираните си работници и достатъчно персонал за всички професии, производства и поточни линии. След като са се освободили от калпазаните, от ниско квалифицираните работници, ако нямат отнякъде освободен ресурс, ще им се наложи вече да режат "живо месо". Те не биха го правили, ако има откъде да спестят", твърди Велев.

Дали такава ще е логиката на всички предприемачи и не е ли разумно



да им се "помогне" с поставянето на условия



за облекчения на осигурителната тежест? "Намаляването с условие не е вариант. Първо е сложно за администриране и при всички други мерки може да има субективизъм. А и без това осигуровки плащат тези, които са в светлата икономика. Това действие подпомага и стимулира точно читавите и коректни данъкоплатци. То не интересува онези, които са в сивия сектор и така или иначе не плащат осигуровки или ги плащат върху минимални заплати", смятат работодателите.



Начини за заобикаляне на закона



и неплащане на осигуровки върху пълния размер на дохода има достатъчно. Например част от заплатата да се дава неофициално за сметка на печалбата на фирмата. За работодателя това е по-изгодно, защото реално внася по-малко пари в бюджета. Вместо 31%, колкото би трябвало да даде за осигуровки, с това хитруване той дължи само 14.5% - 10% данък печалба плюс 5% данък дивидент върху обложената с 10% печалба. "Така може да се раздават допълнително в пликове", обяснява Васил Велев.

"Работодателите непрекъснато измислят нови хитринки, за да плащат по-ниски осигуровки - подкрепя го и председателят на БСК Божидар Данев. - След вдигането на минималните осигурителни прагове с 26% от 1 януари фирмите започнаха да сменят длъжностните характеристики на работниците, така че да дължат по-ниски вноски." А според Васил Велев данъците никога не могат да се направят толкова ниски, че да е по-изгодно да се плащат, отколкото да не се плащат. Но пък колкото по-малки са данъците, толкова стимулите за кражби са по-малко. Доказателство е въвеждането на плоския данък. Ниската му ставка от 10% не само докара чужди инвестиции, ами и събираемостта от данъци и осигуровки за 2008 г. беше 98 на сто. Бяха събрани 1.7 млрд. лв. повече от 2007 г., показва статистиката.

"Просто трябва да се противодейства на кражбите с контрол и закони. Сега



непочтеният крадец има много повече



предимства пред почтения бизнесмен. И колкото е по-голям данъкът, толкова предимството на крадеца ще е по-голямо", смята шефът на АИК. Социалният министър Тотю Младенов прие присърце и тази идея. Той вече разпореди спешни проверки на НАП и инспекцията по труда специално на социалните осигуровки, плащани от работодателите. Да се види дали са върху целия доход и кой какви номера използва, за да плаща по-малко.

И да се върнем към осигуровките и дефицита на НОИ. Има една мярка, около която се обединяват и синдикати, и работодатели - да се махне преференцията за държавните служители, полицаите, военните, магистратите, които сега са освободени от личния дял на осигуровката. За тях в осигурителните фондове постъпва вноска в размер на 22-25% при 31% за всички останали граждани. В същото време много от тези хора имат право на ранно пенсиониране и значително по-високи пенсии от средната. За да се покрият реално тези разходи, осигуровката би трябвало да е по-висока - около 48% по изчисления на работодателските организации.

Другата мярка, около която всички се обединяват, е да се въведат минимални прагове за осигуряване по професии и за самоосигуряващите се. Сега лекари, адвокати, нотариуси, посредници и други високоплатени свободни професии могат да правят вноски върху 260 лв. А дори за минимална пенсия осигуряването трябва да е върху 450 лв., изчислява бившият шеф на НОИ Йордан Христосков. Според него поне върху толкова трябва да се осигуряват всички около 300 000 самоосигуряващи се. Но пък от БСК смятат, че при нотариусите например минималният праг може да е дори 1000 лв. Земеделските стопани, които получават субсидии, трябва да се осигуряват също поне върху минималната работна заплата, а не върху 80 лв.