В средата на август президентът Барак Обама се похвали с нов доклад на Бюрото по трудова статистика на САЩ, който показва, че страната е загубила 247 000 работни места през юли. Странно е да се хвали подобно нещо, но е важно то да бъде погледнато в контекста. Икономиката губеше три пъти повече работни места за месец през януари, когато Обама встъпи в длъжност. Така че е възможно наистина да сме на път да излезем от най-ужасяващия икономически спад от Голямата депресия насам. И когато го сторим, вече няма да сме същите.

Едно от нещата, които изглежда със сигурност ще се променят, е отношението между половете. Откакто рецесията започна през декември 2007 г., преобладаващата част от загубените работни места бяха на мъже. Близо половината бяха в доминираните от мъже сектори на строителството и производството. В един момент миналата зима съотношението на уволнените бе 4-ма мъже срещу една жена. Нивото на безработицата при мъжете е 9.8 процента, при жените - 7.5 на сто. Какво днес наричаме "женска работа"? Например в здравеопазването 81 на сто от заетите са жени. Според доклада, цитиран от Обама, през юли са създадени 20 000 работни места в здравеопазването, като в същото време са закрити 76 000 в строителството и 52 000 в производството.

Работното място е заявяването на право върху определена част от ресурсите и оценката на обществото. И когато мъжете го губят, те се разделят и с инструментите, с които по традиция контролират обществото. Мнозина съзират в това полагащо се наказание. Сред високопоставените виновници за финансовия срив нямаше жени. Мъжествеността се превърна в синоним на недостатъчно внимание към риска. Неотдавна журналисти бяха поканени да участват в експеримент на двама преподаватели от Кембридж - Джей Ем Коутс и Джей Хърбърт, които измерваха тестостероновите нива на брокерите в Лондон и установиха, че те се съотнасят към дните с най-високи печалби в търговията. Естествено, никой не се сети за това, когато цените на жилищата се удвояваха и хората използваха кредитните линии, отпуснати за жилища, за да си купуват трета семейна кола. Но ако перифразираме коментара на Ричард Никсън за кейнсианците, сега всички сме феминисти.

Това лято в сп. "Форин полиси" журналистът Рейхан Салам предсказа, че "клубът на мачовците, наречен финансов капитализъм" няма да оцелее след настоящата икономическа криза. Провокативно, но правилно, той твърди, че този мъжки ред лежи на основи, далеч по-стари от рейгъномиката. Икономическата система на Франклин Делано Рузвелт също е мъжка. Неговият "нов курс" залага на инфраструктурата във време, в което не е имало много жени - строителки на язовири. Според Салам стимулиращият пакет за американската икономика от 787 млрд. долара на Барак Обама е скъсване с "новия курс". В него са предвидени сравнително малко средства за инфраструктура и сравнително много за "женски" сектори като здравеопазването и образованието. Да не говорим за помощите за щатските и местните власти, в които 3 от всеки 5 служители са жени.

Въпреки че клишето за "уязвимостта" на жените в икономиката е опровергано от данните на Бюрото по трудова статистика, ние искаме да му вярваме. Когато жените загубят работата си, те стават жертви. Когато мъжете загубят работата си, жертвите са - хъм да, пак са жените, защото ще трябва да наваксат загубения доход от мъжа. Мащабът на загубата на мъжките работни места се очерта ясно при гласуването на стимулиращия пакет за икономиката. Въпреки това конгресменът Джаред Полис, демократ от Колорадо, предупреди Обама, че "дисбалансът между половете в заетостта, отнесен към развитието на физическата инфраструктура означава, че от прякото създаване на нови работни места ще се възползват предимно мъжете".

Те все още са 53 на сто от работната сила и процентът обществена работа, която извършват, е значително по-висок, защото работят по-малко часове и ползват отпуски по майчинство. В по-добри времена жените биха жадували да прекарват повече време у дома. Но икономическите реалности притежават способността да попарват тези мечти. Една такава реалност е рецесията. Другата е, че жените вземат 58 на сто от бакалавърските степени в САЩ, както и половината от дипломите за професионална квалификация.

Можем ли да очакваме, че мъжете ще отстъпят част от контрола си върху икономиката, която напълно объркаха? Досега не се е случвало. Но имаме множество примери с различни вариации в развиващия се свят за икономики, в които жените вършат всичката тежка работа, докато мъжете пушат и бистрят политиката в кафенетата и бръснарниците. Десетилетия наред политиците гледаха снизходително на недостатъците на патриархалния модел на семейна икономика на средната класа, в която само единият печели и всичко отива в семейството, и вниманието им продължава да бъде фокусирано върху нея. Дали този модел ще продължи да доминира в американското общество? Засега оставяме този въпрос. Може би има хуманен модел, който може да го замени. Но още не сме го открили.