1955 лв. и 54 ст. Толкова пари е похарчила държавата, за да прати на съд братя Галеви, които превърнаха Дупница в държава в държавата с техни правила и тяхно правосъдие. Заради срещата си с "оперативно интересните" бивши служители на МВР Румен Петков не можа да довърши мандата си на вътрешен министър в кабинета на Сергей Станишев. Но оставката му даде картбланш за работа срещу скандалната двойка.

През юли Софийската градска прокуратура внесе в съда обвинителен акт срещу Галеви и петима от приближените им. Някои от престъпленията в него са отпреди повече от 10 години. Срещу седмината и преди е имало разследвания, но те или са прекратени, или са завършили с оправдателни присъди. Затова Ангел Христов, Пламен Галев, Владимир Ангелов, Апостол Чакалов, Георги Блатски, Красимир Оков и Георги Градевски са с чисто съдебно минало.

Процесът за въоръжена престъпна група за изнудване още не е насрочен от Кюстендилския окръжен съд. Вероятно това ще се случи наесен. А и пред магистратите стои възможността да върнат делото на прокуратурата за доразследване, ако открият съществени процесуални нарушения. Решението за това се взема в закрито заседание и не подлежи на ревизия от горна инстанция. Но би забавило делото с няколко месеца. През юли съдът наложи запори и възбрани върху имущество на Галеви за над 4.49 млн. лв. Ако доказателствата издържат в съда, Галев, Христов, Ангелов и Чакалов са заплашени от 5 до 15 г. затвор, Блатски - от 1 до 5 г., Градевски - до 5 г.

За да докаже тезите си,



прокуратурата ще разчита предимно на свидетели



Засега в списъка й са 131 души от Дупница, Ресилово, Благоевград, Сапарева баня, Кюстендил и т.н.

Обвинителният акт обяснява, че Галев и Христов са ръководителите на групата, Оков и Чакалов са най-доверените им лица и преки проводници на заповедите им. Андонов се внедрявал като съдружник във фирми и е пряк участник в получаването на вноските от рекета. Блатски и Градевски са охранявали рекетираните заведения и са нанасяли побои. В съдебната зала покрай мерките за неотклонение на Галеви стана ясно, че бившите барети са сочени от хората в Дупница като първо управление на МВР в града, а истинският полицейски участък - като второ.

В обвинителния акт са събрани данни само за няколко случки, но те са достатъчно показателни.

През лятото на 2004 г. таксиметровият шофьор Ивайло Иванов (от фирма ЕТ "Пламен Миланов-Саня-Елит, за един лев такси", собственост на Пламен Миланов) спрял на стоянката на автогарата в Дупница, без да е платил на братята "таксата" за това място. За това си нарушение бил пребит от Чакалов с дръжката на пистолет. Шофьорът, целият в кръв, се свестил на земята, заобиколен от хора. Никой обаче не посмял да му помогне.

След побоя всички колеги от фирмата на Миланов излезли да протестират пред РПУ-то в Дупница. По време на протеста Галев се обадил на Миланов и го заплашил, че "ако шофьорите не се разотидат, ще го пребие, ще го смачка, ще пикае кръв". Казал му, че не знае какво може да му се случи и че ще му приключи бизнеса в Дупница. Миланов се срещнал с Галев и Христов в кафе "Империал" в града и братята му свели условията, при които фирмата му можела да продължи да работи. Определили му стоянка на пазара. Бившите барети поели ангажимент други фирми и шофьори да не спират там. Това щяло да струва на Миланов 1500 лв. месечно за всичките му 80 автомобила. Вноската плащал на Чакалов.

В началото на 2006 г. Галев обяснил на Миланов, че го освобождава от "такса спокойствие". Година по-късно обаче във фитнес салона в имението на Галеви в Ресилово двамата го информирали, че са решили да обединят всички таксиметрови фирми в Дупница под шапката на фирмата на Миланов. Затова и в управата й трябвало да влезе Владимир Ангелов. Той бил приет за съдружник и управител и му били прехърлени 25 дела. Обединението на таксиметровите фирми така и не се случило, но Миланов бил задължен да плаща половината от месечната си печалба на Ангелов. Вноските варирали от 2 до 7 хил. лв.

Такива случки се разказваха през 2006 г., когато бяха безпрецедентните протести срещу мафията в Дупница. Тогава обаче Румен Петков посети града и не видя там да има мафия. Едва по-късно се разбра, че министърът търсил съдействие от Галеви за приемането ни в ЕС...

Едва в началото на тази година бизнесменът Миланов решил да спре да плаща рекета и сигнализирал прокуратурата и ДАНС, а при предаването на поредната вноска Ангелов е задържан с белязани пари.

Неприятности с братята имал и таксиджията Антонио Якимов, който в началото на 1998 г.



започнал да работи без благословията им



Най-напред той бил заплашван от непознати, а колата му била повреждана. Веднъж и Чакалов го заплашил, че ще му счупи краката. Якимов опитал да се срещне с Галеви, но стигнал само до Чакалов, който му обяснил, че за да може да работи в Дупница, трябва да си плаща - вноската била 50 лв. месечно за автомобил. Впоследствие към Якимов се присъединили още 9 шофьори. От края на 1998 г. до края на януари 2005 г. Якимов плащал вноските. На 20 януари 2005 г. обаче Якимов имал в себе си 400, а не 500 лв. Последвал побой. А от "Бърза помощ" в Дупница отказали да го приемат за лечение.



Галеви събирали пари и от "охрана" на заведения



"Общоизвестен факт бил, че ако не се плаща на обвиняемите за "охрана", заведение в Дупница не би могло да работи нормално, тъй като ще следват проблеми с данъчните органи, пожарната служба, а най-вече върху собственика на заведението и посетителите ще бъде оказван натиск, достигащ до физическа саморазправа", пишат в обвинителния акт прокурорите Първолета Никова и Бисер Кирилов.

Затова когато Стоян Терзийски наел дискотека "Енигма", се срещнал с Апостол Чакалов, за когото се знаело, че отговаря за охранителната дейност на групата. Била определена месечна вноска от 1500 лв. На 15 юни м.г. Терзийски наел втора дискотека - "Браво", за която трябвало да плаща по 2000 лв. на месец. Според една от експертизите по делото за двете заведения Терзийски е платил общо 14 750 лв. на Галеви. В "Браво" две маси били запазени по право - една за приятелката на Галев и една за дъщеря му. На 23 август дъщерята седнала на масата на приятелката. Терзийски й обърнал внимание и после се обадил на Чакалов, който му се развикал и затворил телефона. След малко при Терзийски дошъл Георги Блатски, който без да обели и дума, го ударил с юмрук в лицето. Терзийски паднал, а човекът на Галеви продължил да го удря и рита. Със счупена челюст Терзийски се озовал в болницата. Там го посетил Оков заедно с група от приближени на братята, които на висок глас предупреждавали да не се вадят медицински свидетелства и да не се пускат жалби, че ще има последствия.

Последната случка, описана в обвинителния акт, е нашумелият инцидент от дискотека "Фейсис". На 7 ноември м.г. в заведението заедно със своя приятел Руси Начев бил синът на журналистката от в. "Струма" Лидия Павлова - Иван Павлов. Момчетата, без да искат, блъснали таблата на една от сервитьорките и разлятите питиета изцапали маратонките на Градевски. Това довело до побой над Павлов. Момчето подало жалба в полицията и започнало изнудване да я оттегли. Журналистката била заплашвана по телефона и в лични разговори, че синът й ще бъде изкаран наркоман.

Обвинението обобщава, че след 1998 г. Галев и Христов



са създали организирана престъпна група



за налагане на страх и подчинение в жителите на Дупница. Желанието им било да да влияят в политическия и обществен живот и на бизнеса в града. Чрез определени личности в общинския съвет, избрани през 2003 г. от финансираната от Галев листа, са прокарвани решения, които са облагодетелствали групата на братята. По несъмнен начин било доказано, че групата всява страх и чрез притежание, демонстративно носене и употреба на огнестрелно оръжие на обществени места.

Дано поне основните свидетели, на които ще разчита обвинението, да са разпитани пред съдия, за да не се окаже, че изведнъж са получили амнезия. С толкова подсъдими и свидетели рискът е делото да продължи години наред, което също не е за пренебрегване. На фона на безкраен съдебен процес цялата сага около задържането на събратята и групата им ще изглежда като детска приказка.





НАПРЕД-НАЗАД

Галеви престояха в ареста около половин година, докато не се кандидатираха за депутати. После бяха пуснати под гаранция от по 50 хил. лв. от окръжния съд в Кюстендил. А делото срещу тях попътува между Софийския градски съд и окръжния съд в Кюстендил. От прокуратурата предпочитаха процесът да се гледа в СГС, тъй като магистратите и съдебните заседатели в района на събратята може да са предубедени. Върховният касационен съд обаче нареди делото да отиде в Кюстендил.