Каузите са мъртви, да живеят клаузите, сочи модерната политическа практика. Теорията пък набляга върху култа към личността, която препраща глобализирания свят към епохата на абсолютните авторитети. Каква ирония - многото компютри, информация и демокрация провокират средновековни инстинкти. Уж свободите и изборът се увеличават, а хората проектират бъдещето си чрез краля-слънце, който някъде е националист, другаде демократ, на трето място е генерал.
Някои теоретици обясняват неистовата потребност от авторитети (често един) с разпада на класовото общество. Класите са мъртви, хомогенната маса иска всичко и на практика нищо. В уеднаквяването на вкусовете изпъква месията, чието най-голямо достойнство е усмивката или юначната осанка. Други теоретици акцентират върху несигурността в глобалния свят, която поражда страх и потребност от единодържие. Там, където традициите пречат да се установи абсолютната власт, блестят "абсолютни идоли", които също събират огромно доверие.
И двата възгледа почти единодушно констатират краха на идеите. Т.е., след като светът е нов, са нужни нови каузи. Но
идеите ли се провалиха или употребата им?
Например каузата за равен шанс ли стана непотребна, или грешаха технократите, които сключваха "целесъобразни" сделки на гърба й? Липсата на нови идеи ли провокира усещането за безпътица и ражда месии? Или пък чувството, че идеите са си тук, не са лоши, но безпринципно се подменят?
Типично за малка страна в периферията на Европа такива "дебели" въпроси у нас не се повдигат. Или рядко, в изолирани научни кръгове. Някаква "масова дискусия" бе подета преди 2 години, когато България влезе в Европейския съюз. Политологичните обръчи на властта спуснаха тезата, че страната ни се нуждае от нова енергия, но тя трябвало да бъде формирана от "първите мъже на нацията". Т.е. задължително "бащиците" да седнат и да договорят общ политически проект. Хипотезата, че действителността дава поводи не за един, а за най-разнообразни каузи и проекти и въобще не се нуждае от бащински сговор, категорично бе отхвърлена.
В момента
България е наистина в идейна безпътица
Партиите имат много цели, но не и визия към какво дългосрочно се стремят. Вижте ГЕРБ. Какво следва след изхвърлянето на БСП и ДПС от властта? Възмездие? А след него? БСП още партия ли е? А защо никой не страда по НДСВ? Ами защото единствената цел на тези хора бе да упражняват властта. Колко старомодно и нетехнократски постъпват избирателите, когато отказват да им простят ценностната метаморфоза.
Светът се променя, България - също. Интернет измества кафенето, приятелства се скрепват не по земляческа традиция, а чрез тийм билдинг. Моралистите толкова са обръгнали, че се гневят единствено на Мадона. И въпреки огромния безсмислен информационен шум във въздуха се носят стари нереализирани обществени потребности с дъх на истинска политика. Пренебрегването им носи чувството за неудовлетвореност, а оттам бликва и несекващият взор към все по-нови, гримирани политически айдъли.
Както винаги на Балканите,
най-голям "идеен материал" имат националистите
Но "визионерството" им стига до дистанционното на телевизора. Спирането на турските новини или признаването на някой геноцид ще доведе до същото празно усещане, каквото ще настане след падане на Догановото барбекю. Демографските показатели показват, че Европа и България в недалечното бъдеще ще се изправят пред огромни етнически проблеми. Нациите няма да разполагат с държавите си, държавите може и да изчезнат... Какво правим ние в този сложен пъзел, подреждащ се независимо от желанието ни? Само до Турция и Доган ли се изчерпва националната кауза?
Наскоро премиерът Бойко Борисов посети резервата "Яйлата". Оплака щетите от земетресението и раздаде ценни мисли за експлоатацията на природата. "Това нещо, ако беше в Гърция, хората щяха да му сложат 15 евро вход и да правят пари от него", каза Борисов. И без да иска, с този незабележима случка онагледи едно от големите поражения на лявата идея у нас. Ами, след като входът е 15 евро, колко българи ще влязат в резервата? Щом подобни казуси отдавна не вълнуват никого и априори се счита, че "нещо, които носи пари, непременно е добро", значи лявото политически тотално е абдикирало. А в съзнанието не е, тъй като всеки иска лесен достъп поне до културата и природата.
Застрояването, борбата с монополите и картелите също са леви ценности, останали сирачета.
Дори триумфиращото дясно изживява криза
Та може ли въобще то да се олицетворява от партия като ГЕРБ? А свободолюбивите либерали къде са? Нали първите, които трябваше да се възмутят от изцепките на новия вътрешен министър, следваха да бъдат те.
Интересно е какво ще роди вакуумът. Не само у нас. Вечно ли медийната пудра ще подменя политическите тези, или все някак ще се възкреси времето, когато идеите се наричаха идеали? Ще видим.
Интересна статия... Ако "слезнем" на наше си, "българско" ниво, се получава следното (мое лично мнение, много няма да се съгласят):
- с падането на системата ("Берлинската стена", между двата блока и във всеки един от нас, макар и по своему), на мястото на "соц-идеалите" на марксизма-ленинизма, насаждани с огън и жупел почти 80 и 45 г., респективно, се отвори "вакуум": "демокрацията" се внедри като "свободия", пазарната икономика - като масова приватизация-грабеж от тесен кръг наши хора, религията - като мода и/или секта, културата - като чалга, образованието - просто като стока, морала - като бреме, и ... се оказахме "голи". А голият човек е и смешен, и слаб.
- 20 г. ни "набиваха" фалшиви ценности като истински и то по най-просташкия начин, на принципа "не гледай какво върша, а какво ти говоря", и зад гърба на нацията й измъкнаха чергата под краката, та влезнахме като едни от най-бедните в обединена Европа, а сега и станахме такива, благодарение на "триглавата ламя", Европа, приела ни по геополитически причини с надеждата наслоенията от тоталитарната система да се разсеят по-бързо вътре в групата. "Да, ама не". Оказа се, че не това е идеята на управляващата мафия от различна боя и идеен маркетинг, а зад този параван да се оглозга кокъла докрай, а после - "потоп". И сега сме пак на кръстопътя, но вече и дамгосани за най-крадливите членове на клуба. А такава "дамга" иска яко търкане и много работа, за да се изстърже (както всяка добре направена татуировка). Да му е яка гърбината на ББ и дано успее !
Няма да ни е лесно, та дори и заредени с идеи, които да бъдат също и идеали... Пропуснатото исторически време трудно се наваксва.
Идеалът е абстракция за самоцелта на общия ни живот . Всяка общност на хора се стреми да го стига , осмисляйки своята , "историческа" идея за него . Идеята е интелектуално средство - за познаване , възприемане и оценка на Идеала , от всеки и по всички нива на общността , във времето й/му/им , на общуване с "другите". И докато Идеалът е в социалното "естество" на Човека , Идеята е негова практическа изява в системата му на общуване . Пътят към Идеала е осеян от битки между идеи . Най-остри те биват , когато наддделява идеята за връщане назад , в собствено "историческото" . В "идеен" план , България до неотдавна беше далеч пред Люксембург , но като някак , чрез погазване на "олимпийския принцип" в Историята - да си участвал , сиреч , да си "практикувал" в Нея . Затова и сега , Обществото й търпи вакуум/безвластие откъм точната си идея за устойчиво развитие . Условно ще се съглася с милия Автор , че "няма криза на идеите" , но ако го запитам , Коя сочи достоверната посока към Идеала , сигурен съм - ще премълчи . Съдя по последните редове на дописката . Да , ние сме в "идейна" криза , мили Авторе ... Тя вилнее отдавна в системата на политическото ни общуване , помитайки и партиите и техните лидери . Всички притеснения идат , че тя може да вкара Обществото в реална немощ , То да наложи потребното ни радикално преструктуриране в Модела на политическо общуване и отвори пътя ни към Идеала ...