Не ни смятайте за крадливи, бройте ни за некадърни, хленчеше бившият премиер Сергей Станишев пред Брюксел и настояваше тамошните чиновници да дойдат да ни учат как се управляват средства от ЕС. Воплите му сякаш подействаха. Последният доклад на Еврокомисията (ЕК) за правосъдие и вътрешен ред, огласен през юли, се появи в небивало мек вариант и даде надежда, че България е поочистила крадливия си образ. Но само месец по-късно дойде нов удар. Брюксел пак посегна да врътне финансовия кран - този път заради некадърната ни администрация.
Трудно е да се повярва как
няколко оплетени като патета в кълчища чиновнички
събудиха гнева на колегите си в ЕК дотолкова, че да задържат във фризера не само стотиците милиони евро по ФАР, но и да поставят под въпрос милиардите по пет оперативни програми. Други две оперативни програми още не са заплашени от брюкселската брадва само защото нашите власти ги забавиха и тепърва ще чакат мнение за тях. Резултатът е засилване на тревогата за полагащите ни се близо 7 млрд. евро. И какво излиза? Дали крадем, или сме само финансово малограмотни - все тая. Пари не дават, защото никой не е склонен да ги пилее заради нас.
В началото на август новоназначената зам.-министърка на регионалното развитие Лиляна Павлова наду алармата: Има риск управляващите органи на оперативните програми да не получат одобрение на положителните си оценки за съответствие! Тя много добре знаеше, че това е неизбежно, и трябваше само брюкселските чиновници да започнат да се връщат в средата на месеца от летен отпуск, за да се случи.
Какво ги бе подразнило
дотолкова, че дори ваканцията не ги успокои? Хитруванията на чиновници, които разчитаха друг да им довърши несвършената работа. Или поне да не им придиря много.
Ръководителката на новата изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС" Рая Онцова, назначена през януари след закриването на дефектиралия централен одитен орган към Министерството на финансите, бе изпратила в края на юни за одобрение положителни оценки на петте управляващи органа. Към доклада си тя бе приложила анекс, в който посочваше, че въпреки извършената добра работа все още има дребни технически пропуски - например в достъпа до информационната система. Надяваше се Брюксел да оцени главното и да не се взира в подробностите. Това трябваше да бъде знак, че България е започнала да си признава недостатъците, след като ОЛАФ я класира на първо място сред страните, които укриват проблемите си и не ги докладват, докато не бъдат засечени от Брюксел.
Вместо обаче да бъде похвалена, тя бе буквално прегазена от вбесените еврократи. Причината е, че нейното
благородно намерение "да си върже гащите"
бе изтълкувано като опит да прехвърли на Брюксел отговорността за "дребните пропуски". Тамошните чиновници не искаха да поемат чужда вина. "Като сте видели, че имате пропуски, да ги бяхте отстранили! - реагираха нервно те. - Как да приемем положителни оценки с пропуски?" Едва ли някой е забравил как Станишев подхвърляше на председателя на ЕК Жозе Барозу, че и Комисията носи отговорност за лошия контрол над евросредствата в България, защото е одобрявала част от проектите по предприсъединителните програми.
Новият премиер Бойко Борисов сега е шокиран от новината за отказа на Брюксел да се довери на предложените управляващи органи на оперативните програми. Той не е подозирал каква чиновническа сляпа баба се е играла през юни-юли в междуцарствието по изборите. Високопоставен източник в Министерския съвет каза на "Сега", че Рая Онцова и шефката на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от структурните инструменти на ЕС Боряна Пенчева все не са намирали време да координират работата си. Трябвало е чак в края на юни да ги събере бившата вицепремиерка Меглена Плугчиева, за да си поприказват. А двете чиновнички, както и сегашната дежурна по алармата Лиляна Павлова, са все бивши служителки на едно и също министерство, ръководено от бившия финансов министър Пламен Орешарски. Поне той да ги беше викнал вкупом на кафе, сега нямаше да се оправдават с "технически пропуски". Може би не е излишно да се отбележи също, че ИСУН се прави от нашумялата държавна фирма "Информационно обслужване" - същата, която смая тези дни обществото с космическите заплати на шефовете си.
Такава е картината и Бойко Борисов трябва да е наясно с какъв чиновнически "материал" работи. Той наследява армия, пратена му сякаш от най-голям душманин: на сто слепци - по един едноок да ги води. Брюксел използваше термина "системен проблем", за да каже, че кадрите, които съставят системата, са негодни. Но кой ти разбира брюкселски?
|
|