Дължа на Весел Цанков този текст. Преди месец нашият писател и хуморист ми предложи такава тема във връзка с мое радиоучастие и въпреки първоначалната липса на ентусиазъм, успя да ме накара да погледам в една точка известно време, без да виждам. Тоест взех и се замислих.

Аз какво - чувствам ли се европеец? Какво значи то? Значи ли нещо изобщо?

И има ли такова нещо - европейско самосъзнание? Нас, които готвеха за денационализирана армия на интернационала, сега денационален вътък на обединена Европа ли ни правят с разбег? Кипърците, които са членове, само че са отвъд планини и морета, и швейцарците, които не са членове, а пък са в центъра - те как са с Европата?

Вече писах, че не мисля Европа географски, въпреки че е приятно да виждаш личната си карта като безотказен пропуск за континента, обикалян с въжделение от останалия свят,



подобно спретнат клуб на отличниците.



Винаги сме били в схемата на континента, дори в неговото лоно - още когато бикът Зевс похити Европа, бяхме някъде много близо до най-важното, щях да кажа - до любовната атрибутика на тези двамата, ако не уважавах естетическата сдържаност на по-целомъдрения читател...

Векторът на богатството е сочел посока югоизток-северозапад, минал е през нашите днешни земи преди няколко хиляди години, затова твърдя, че сме били гушнати почти по рождение между похитената Европа и рогатия бог. Тъкмо в такава посока са текли уменията да се отглеждат повече жито и ечемик, повече крави, кози и коне, така че да се произвежда повече храна, за да остават излишъци. Което пък позволи на някои от племето да не блъскат от зори до здрач на нивата, а да станат царе, хранени хора на царете, жреци, воини, учени глави или ухажори на музите.* Сред тях по-сетне успяха да се наплодят много бащи на различни неща от цивилизацията - Херодот стана такъв на историята; Александър Македонски - такъв на глобализацията; Платон - такъв на философията; Леонардо да Винчи - такъв на ренесансовия енциклопедизъм; Маркс - такъв на комунизма; лорд Сандвич - такъв на сандвича, Хитлер - такъв на масовата лудост; Айнщайн - такъв на теорията за относителността, Опенхаймер - такъв на... а впрочем да, и той е баща, но американец все пак. Освен това се ужасил от отрочето си и опитал да го опитоми... Броим го за частично наш, както и Америка.

О, Европо! Ти драга, мениш толкова ликове и препускаш така неистово, че - честна дума, Чорбаджи-Марковия дувар** често ми се вижда исторически по-мил и хуманен,



отколкото аркебузите и пиките на Кортес и Писаро...



По всички континенти племената се грабеха едно друго с оръжие, преди да проумеят, че с търговия това е по-лесно и по-безопасно. Само на теб обаче стигнаха куражът и умението да вдигнеш платна към всички тези континенти и да им стъпиш на шията за цели векове. Само ти прозря, че с голи пушки и търговия това не може да е завинаги, а и не ти прави чест; ти почна да строиш манастири, училища и болници, а Ръдиард Киплинг написа The white men burden***...

И ако днес някому отвътре изглеждаш прекалено скучна и консервативна, прекалено съсредоточена в собствения комфорт и храносмилане, то по-надалеч следите ти още личат - ярки и неизличими! Аз видях тези следи - като железните печати, с които са жигосвани робите ти, но и като хиляди чували зърно, като инженерите и ордените, които създадоха градини там, където преди бе танцувал само бесът на нищетата.

Ти и само ти си виновна за смъртта на хиляди, милиони африканци - ти ги караше с кораби, оковани във вериги, към Америките... Но сега те живеят, работят и побеждават - потомък на един стана президент, а друг със силата на тялото си пробяга пистата в Берлин така, че се оказа съперник на най-бързите ти коли.

Друг е вече днес духът ти, Европо.

Днес ти си колективно предизвикателство към демоните на диктатурата, към джиновете на фанатизма и скимтежа на мизерията.

Ако можех да измъкна един глас от тебе, той сигурно би звучал така:

- Този свят е суров. Не е напълно ясно защо сме тук, нито докога ще ни има. Но си струва да положим усилия, за да направим пребиваването си в него по-безболезнено и по-удобно. Това няма как да стане, ако не действаме заедно. Няма как да стане, ако сме склонни да оставим вождовете си



да се заседяват на троновете до степен,



при която троновете им стават по-скъпи от нас. Съдейки по факта, че останалият свят иска да дойде тук, следва или да се оградим, или да помогнем на този свят да ни настигне. Второто е за предпочитане.

Е, този глас ми е близък.

Може би скоро друг, по-звучен глас ще стане солист в земния хор - но или ще говори нещо подобно, или земята няма да му хареса арията.

-----

*Виж професор Джаред Даймънд - Guns, Germs and Steel.

**От симпатичната първа глава на "Под игото" от Вазов.

***Бремето на белия човек.