След Втората световна война отношенията на бившия СССР с бившата комунистическа Източна Германия винаги са били много братски или поне така се смяташе доскоро. Сега обаче двама германски журналисти - Дирк Банзе и Манфред Киринг, разкриха на страниците на вестниците "Ди Велт" и "Берлинер моргенпост", че навремето последният съветски лидер Михаил Горбачов е искал да свали от власт своя източногермански колега Ерих Хонекер. Журналистите цитират попаднали при тях протоколи от Кремъл и спомените на някои от участниците в тези събития. Според тях още през 1987 г., две години преди падането на Берлинската стена,



Москва искала да даде властта в ГДР на реформаторите



Както отбелязват журналистите, "ортодоксалният сталинист" Хонекер предизвиквал разбираема неприязън у Михаил Горбачов, който беше обявил политика на гласност и перестройка. Още през януари 1987 г. на заседание на Политбюро генералният секретар на ЦК на КПСС заявил, че Хонекер се отдалечава все повече политически от ръководството на СССР. Горбачов бил много недоволен от формалното узаконяване да се стреля по бягащите от ГДР хора в посока Западна Германия, което Хонекер наредил със заповед още през 1982 г.

При една от визитите на Ерих Хонекер в Москва съветският лидер не издържал и му заявил: "Ако ти имаш трудности да обясниш на населението нашата политика, звънни ми и аз ще дойда при вас и ние заедно ще тръгнем да общуваме с хората, за да разберем дали това, което правим, е социализъм или не". Но Хонекер не смятал да го слуша и да провежда перестройка в ГДР, затова ръководството на СССР решило да го отстрани от властта. Главна роля при това трябвало да изиграе бившият ръководител на външното разузнаване на ЩАЗИ генерал Маркус Волф, когото много историци определят като един от най-добрите шпиони от периода на Студената война. Ненапразно



той бе наричан "човекът без лице",



защото в продължение на дълги години никой на Запад не знаеше как изглежда. Волф бил смятан за свой човек в Москва, защото бил "наполовина руснак", тъй като от 1934 до 1945 г. като момче е живял в СССР със своите родители, които избягали от нацистка Германия. През 1986 г., след като 30 години ръководи външното разузнаване на ГДР, той неочаквано подава оставка. Едни смятат, че е изпаднал в немилост, други, че е свален заради провала на редица свои агенти на Запад, трети - защото бил тежко болен. Бившият член на Политбюро на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и първи секретар на Окръжния комитет на Източен Берлин Гюнтер Шабовски обаче твърди, че оставката на Волф била нужна, за да му развърже ръцете при подготовката за свалянето на Хонекер. В своята книга: "Ние направихме почти всички неправилно: последните дни на ГДР" (Wir haben fast alles falsch gemacht: Die letzten Tage der DDR) Шабовски твърди, че в началото на 1987 г. Горбачов пратил в ГДР своя доверен човек - ген. Владимир Крючков, който тогава беше зам.-председател на могъщото КГБ и оглавяваше външното разузнаване. Официално той пристигнал на почивка, но според Гюнтер Шабовски истинската му цел била подготовката на преврата в Източна Германия. Крючков помолил да бъде придружаван по време на отпуска си именно от Маркус Волф. През февруари в Дрезден се състояла тайна среща между Крючков, Волф и приятеля му Ханс Модров, който ръководел дрезденското отделение на ГЕСП и се смятал за реформатор, открито симпатизиращ на Михаил Горбачов. Именно



Модров трябвало да смени Ерих Хонекер



Маркус Волф пък имал най-сложната задача: той трябвало да бъде свързващото звено между германските реформатори, армията и спецслужбите на ГДР. Третият проводник на новата политика на "гласността и перестройката" трябвало да стане кметът на Дрезден Волфганг Бергхофе.

Това, че Горбачов трескаво търсел смяна на Хонекер през втората половина на 80-те години, потвърждава и бившият шеф на външното разузнаване на ФРГ Ханс-Георг Вик, който от 1977 до 1980 г. бил посланик в СССР и бил добре информиран за събитията вътре в КПСС. Самият Горби, както много хора обичат да наричат съветския лидер, съобщи чрез своя секретар Карен Карагезян за "Берлинер моргенпост", че не помни дали е изпращал Владимир Крючков при Модров или не. По думите на секретаря, Горбачов не е трябвало да знае за всички пътувания на Крючков, защото за това почнали да му докладват едва през 1988 г., когато последният станал шеф на КГБ. От своя страна Ханс Модров, който в момента е председател на "съвета на старейшините" на новата Лява партия във ФРГ (бивши комунисти и отцепили се социалдемократи), потвърди, че на 4 март 1987 г. наистина се е срещал с Крючков в Дрезден, тъй като той искал да чуе неговото мнение за ситуацията в ГДР, но въобще



не е ставало дума за отстраняването от власт



на Ерих Хонекер. Всъщност има и други свидетелства за тази версия. Намиращият се през 1987 г. в Източна Германия съветски представител Владимир Крючков също така се е срещал в Дрезден с учения икономист Манфред фон Ардене. Неговият син Томас разказа пред журналистите, че баща му един ден изглеждал много превъзбуден, след което му съобщил, че Крючков директно го попитал дали би искал да види Модров на мястото на Хонекер или не. Довереното лице на Маркус Волф - бившият старши лейтенант от ЩАЗИ Гюнтер Бонзак, също разказа, че неговият шеф със сигурност обмислял планове за провеждане на подмяна на ръководството на ГДР. Във всеки случай от това нищо не станало. По думите на Бонзак всички планове са се провалили, защото Волф не успял да убеди командването на армията да се присъедини към "заговора на реформаторите".

Дори и превратът да бе успял, едва ли нещо щеше да се промени. Просто защото вече е било прекалено късно. Две години по-късно, през 1989 г., стана всичко, към което се бяха стремили Горбачов, Волф и Модров. На 19 октомври след масови демонстрации в Източна Германия Хонекер по "собствено желание" бе освободен от всички заемани постове и почина в изгнание в Чили през 1994 г. В самата ГДР властта поеха реформаторите и на 13 ноември премиер стана Ханс Модров, който обаче вече не контролираше нещата и просто се опитваше да настигне събитията. Модров беше предпоследният министър-председател на ГДР, която прекрати своето съществуване на 3 октомври 1990 г. Маркус Волф се опита да започне нова политическа кариера на вълната на демокрацията, но бе освиркан и същата година избяга за кратко от страната, после се върна и беше осъден, като за кратко влезе в затвора. Чест му прави, че до смъртта си през 2006 г. той не предаде нито един от своите агенти, било на западните служби, било на журналисти срещу предлагани големи суми пари. Владимир Крючков все пак участва в преврат, само че неуспешен, и то срещу своя шеф - Михаил Горбачов, през август 1991 г. През декември същата година от политическата сцена слезе самият Горбачов, а малко по-късно се разпадна и самият СССР. Така не се получи нито заговор за свалянето на Хонекер, нито перестройка по германски - просто защото хората в Германия вече искаха друго.