Малко преди от ГЕРБ да се усетят, че разходи в кризата могат да се спестят и от издръжката на националния омбудсман, Гиньо Ганев контраатакува и пред медиите предложи на Министерския съвет да измисли начин да премахне лимитите на здравната каса за лечение. Партията на Бойко Борисов обяви пълен синхрон във вижданията със защитника и припомни, че това е предизборно обещание на ГЕРБ.

На пръв поглед - прекрасна идея. Ограниченият брой талони за прегледи и изследвания в доболничната помощ винаги е дразнил пациенти и лекари, хиляди пъти хора са разкарвани, защото направленията са свършили, а лимитите открай време са обект на съдебни дела, тъй като ограничават достъпа и правото на гражданите на здравни грижи. Еквивалентът им в болниците - фиксирани годишни бюджети, с които лечебниците трябва да се съобразяват, пък ограничава конкуренцията и не стимулират добрите клиники и качеството. Изобщо - идеята за лимитиране на медицинската помощ е принципно порочна - пациентът трябва да получава лечение, когато и където има нужда, а не в първо число на месеца.

Но, уви, при ограничен бюджет и система, при която всеки източва и надписва колкото може повече,



лимитите са неизбежно зло



Преди 2 години общопрактикуваща лекарка от Елин Пелин се оплакваше публично, че е глобена от здравната каса, защото дала на пациентите си направления за прегледи над спуснатия й лимит. Оказа се обаче, че джипито си има и частен медицински център в града, където работят специалисти по договор с НЗОК. Не е трудно да се сети човек за кого всъщност е отпускала талони докторката. Преди година проверка на касата установи, че от над 100 "хоспитализирани" за химиотерапия в онкологията в София пациенти в болницата не присъства нито един.

Примерите за източване на здравната каса са стотици. Тези два онагледяват, че ако нямаше лимити, човеколюбивата лекарка от Елин Пелин щеше да прати в собствения си медицински център талони, с които би могла да се прегледа цялата София-област. Ако болниците нямат фиксиран бюджет, фиктивните пациенти няма да са 100, а 1000 наведнъж. Благодарение на което парите на здравната каса ще свършват по средата на годината, а в условия на криза държавата няма как да компенсира дефицита. И изобщо при сегашната система - плащане за отчетен случай и фиксиран бюджет на здравната каса - е трудно да се измисли нещо по-добро. Защото дори да няма разписани каквито и да било ограничения, лимити отново ще има - половин година



всеки получава всичко, а останалата половин година - нищо



По-страшен лимит от това - здраве му кажи. Затова и обещанията на ГЕРБ звучат като закана да се забрани световната неправда със закон.

Освен това системата е такава, че повече прегледани и приети в болница далеч не е равнозначно на повече качествено лекувани пациенти. Дори обратното - колкото повече са болните - толкова повече пари ще получават лекари и болници. А в крайна сметка не това би трябвало да е целта.

Единственото, което ГЕРБ може да направи, е да смени едни ограничения с други и, разбира се, да не ги нарича лимити. Има и друг вариант - до всеки лекар и във всяка болница денонощно да има и контрольор на здравната каса. Тоест - половината лекари в държавата да работят като такива, а другата половина да ги надзирават.

От партията на Генерала обаче не са казали нищо подобно. Всъщност досега не сме чули от тях алтернатива на лимитите. Единствено омбудсманът даде два варианта, които да заменят омразните ограничения. Единият е опитът на Германия, където имало плаваща цена на направленията - колкото повече талони се издават, толкова повече единичната им цена намалява. Така обаче общият разход на касата остава един и същ. Във Франция пък нямало ограничения, но пациентът първо сам плаща за получените медицински услуги, а след това здравната каса му възстановява разходи. Така един вид пациентът сам контролира системата - щом той си плаща, е трудно да се подпише под фиктивен преглед или хоспитализация.

Тези два примера обаче единствено доказват, че без лимити не може, тъй като в същността си те са отново точно това. Ако се приеме опитът на Германия, отново направления ще се издават само в началото на месеца или годината, когато цената им е висока. Когато броят на отпуснатите талони нарасне, а цената им падне - самите лекари ще връщат пациентите, защото ще предпочетат да получат по-скъп талон в следващия отчетен период.



Вариантът Франция е още по-кошмарен



Само си представете как лекарят с лекота убеждава пациента да влезе в болница, а след това здравната каса отказва да му възстанови разходите, защото според нея хоспитализацията е била ненужна или са му правени редица процедури, за които фондът не плаща. При подобна система бедните почти нямат шанс да влязат в болница от страх, че няма да могат да си платят.

Колкото и отвратителни да са българските лимити, те поне са ни познати. Личните лекари отдавна се научиха как да работят с тях, така че обикновено пациентите, които наистина имат неотложна нужда от направление, си го получават. В болниците пък не се е чуло да има случай на върнат тежко болен заради изчерпан бюджет от здравната каса. Ако лимитите бяха толкова рестриктивни, нямаше постоянно да се откриват нови и нови медицински центрове и болници, а българското население да е все по-прегледано и хоспитализирано. И вместо да продължава да се носи по популистката вълна, ГЕРБ да започне да мисли за качеството, а не за количеството на медицинската помощ.