В списъка на скъпите и престижни райони на София с невъзможно високи цени на земята Студентският град се нарежда на едно от първите места. Неразработените терени, отличната комуникация и усилено изграждащата се инфраструктура привличат интереси, в които не се усеща и полъх от криза. Големите пари обаче носят и големи изкушения. Натрупването на компромиси в администрацията на района в интерес на бизнеса отдавна е преминало всякакви нормални граници.

Трагедията пред дискотека "Амнезия" например разкри недопустими нарушения в управлението на район "Студентски". Оказа се, че масивната, скъпа и много доходна сграда въобще не е трябвало да бъде там, но е построена и дълго е работила напълно незаконно под доброжелателното недовиждане на властите.

Студентските протести обаче потънаха в блатото на административните полуобещания и тинестите води на районната администрация отново се затвориха над тях. А истинските господари на това блато отново се потопиха в сладката и миризлива далавера.

Като пореден пример за това на какво е способна администрацията, поставила се изцяло в услуга на нечист търговски интерес, може да се посочи



новото градоустройство на квартал "Малинова долина"



Историята започва много отдавна. Студентският град е построен от строителна организация, преобразувана в "Академично строителство" ЕАД. Базата на тази организация, включваща огромни складове, техника, бетонов център и площадки, е била разположена между "Симеоновско шосе" и "Проф. д-р Иван Странски", в самия край на Студентския град откъм Околовръстното. На 2 февруари 1999 г. дружеството е приватизирано. Изпълнителният му директор Катя Андонова веднага изгонва всички наематели на площи и скоро продава терена на бизнесмена Дончо Беев.

Наемателите, имащи законни договори, завеждат дела и осъждат дружеството. Оказва се, че има предварителен договор за продажба на имота на един от тях. Със свое решение Софийският градски съд приема, че представителят на дружеството купувач по предварителния договор всъщност не представлява дружеството и платената от него в аванс цена за имота няма значение. Това е първото от серия куриозни "соломоновски" решения на съда, проправили по-късно пътя на далаверата.

Междувременно срещу самия директор на "Академично строителство" Катя Андонова започва дело за безстопанственост, продължаващо и до днес. Самата тя твърди, че е жертва. Запознати с имотното й състояние преди и след далаверата казват, че тя е една доста замогнала се жертва.

Появяват се и бивши собственици, чиито земи в района са възстановени. Те също завеждат дела, но вече е късно. Имотът започва да се препродава между свързани физически и юридически лица, контролирани от фамилия Бееви (бащата Дончо, сина Борислав Беев, който е адвокат, и др. техни близки).



Но с всяка следваща продажба размерите на имота набъбват



След 2002 г. район "Студентски" издава няколко скици, на които в площта на имота се включват още два и половина декара, успоредни на Симеоновско шосе. Интересно е, че именно през този терен минава магистралният водопровод, захранващ София с вода, и всички останали стратегически комуникации, включително и захранването с вода на юзината, произвеждаща тока за значителна част от София. Този имот просто не може да бъде частна собственост. Не е закупуван, а и няма как да бъде придобит по реституция - водопроводът е изграден през 30-те години на XX век. Но не и според район "Студентски".

На собствениците, водещи дела за връщане на имоти, системно се отказва издаването на скици и други документи, с които да удостоверят пред съда правото си на собственост. Стига се до недвусмислено разпореждане на кмета Бойко Борисов да се издадат исканите документи. Тогава администрацията изнудва собствениците да подпишат декларации, че нямат никакви претенции към нея. Което е връх на наглостта.



Раждането на частния "Студентски град"



Исканията на омбудсмана на София за информация по случая просто се игнорират, сякаш не съществуват. Подлежащите на реституция имоти с всяка поредна скица, издадена от странно заинтересованата общинска администрация, постепенно се включват в имота на Бееви. Той набъбва до 40 декара, а стойността му по днешна оценка се увеличава до 40 милиона евро.

В този вид имотът е закупен от фирмите, контролирани от един от легендарните тарикати на българския социализъм - Георги Андреев, широко известен в тесни кръгове като Жоро Калиостро. Тази тайнствена личност, "работила" последователно като тарикат и възпитаник на "Централното софийско изправително заведение" още през 70-те години на миналия век, се пази от погледи. В публичното пространство почти не може да се намери нещо за него. Името му срамежливо изплува само в миналогодишната афера с внос на отровни ядки от Африка, но също така бързо потъна.

Някак си любовта, която администрацията на район "Студентски" храни към фамилия Бееви, се прехвърля към Калиостро. Имотът продължава да расте и да се закръгля. Сега той представлява цял квартал с лице на два булеварда. Отгоре на това собствениците му могат да изнудват целия столичен град, защото "притежават" участък земя, през който минава инфраструктурата, без която този град просто не може да съществува.

Като капак на всичко на 19 юни 2007 г. Столичният общински съвет е подведен да приеме план за регулация и застрояване на местността, в който имотът е така "закръглен" по регулация, че поглъща и съседните имоти, съсипвайки бизнеса на техните собственици. Нищо, че главният архитект на града обичал правите улици. Тези са кривнали, така че да заградят още малко от двора на комшиите.

Интересно е, че дължимите обезщетения за предвидените отчуждавания в полза на Калиостро - на стойност 5-10 млн. евро, ще плаща общината. През съседните имоти се появяват две улици, заграждащи изцяло частния "Студентски град", а остатъчните парчета някак си естествено се придават към него. Съседите губят всичко. Въпреки задължението си по закон администрацията на район "Студентски" аристократично пропуска да ги уведоми с писма.



Отворен финал



Това обаче не е краят. В решението се казва, че срокът за обжалването му е 30 дни. Точно такова обявление виси и в сградата на район "Студентски". Скоро след това, на 13 септември, Столичният общински съвет приема ново решение, с което поправя първото. Срокът става 14-дневен. И вече е изтекъл, когато жалбите са подадени. Отгоре на това правните основания, посочени в различните решения на СОС, са толкова противоречиви, че никой съд не може да определи какъв е редът, по който е приемана тази процедура, и как трябва да се обжалва. Затова за по-удобно отхвърля жалбите с мотива, че са подадени извън срока.

А администрацията на район "Студентски" все така недружелюбно отказва да издава документи на жалбоподателите, нищо че общински проверки в района се правят всеки ден. Само един имот избягва проверките - този на Калиостро, който накрая ще се окаже оазис на законността и вероятно най-чистият имот в Галактиката.

Какъв е краят на историята ли? Тя е с отворен финал. За замесените лица желаният край е един - да присвоят и останалите парчета от съседните имоти, а общината да плати набъбналите до няколко милиона лева изравнителни сметки.

За останалите - компетентните органи да се престрашат и да бръкнат по-дълбоко в разклонените корупционни мрежи, които подаряват на избрани "бизнесмени" не само държавно и общинско имущество за десетки милиони, но понякога и нашите собствени имоти. Ако, разбира се, властимащите държат да ни убедят, че у нас власт и престъпност невинаги са едно и също нещо.