Тодор Чобанов е археолог по образование. Бил е главен експерт в дирекция "Изпълнителна агенция - програма ФАР" в МРРБ. От 2004 до 2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. От юни 2007 г. е работил и като експерт и член на постоянната междуведомствена работна група към ВКП. Преди месец стана зам.-министър на културата, отговарящ за опазване на културното наследство.





- Г-н Чобанов, срещам ви в резервата "Яйлата", какво е положението след земетресението на 5 август?

- За щастие късноантичната крепост е в добро състояние, но както вече знаете, е пострадала скалната църква "Св. Константин и Елена". Установихме, че от свода й се откъртват части, затова приехме съвместно аварийно укрепване с община Каварна. Районът на църквата вече е обозначен с табели и е обезопасен с преградни съоръжения. Предстоят обаче още дейности за развитието на Яйлата като обект на културния туризъм. Ще се търси финансиране чрез проекти за трансгранично сътрудничество, за да може догодина тя да бъде отворена за посетители и да е по-атрактивна.

- Имате ли стратегия за недвижимите културни ценности и за възможността повечето от тях да бъдат показвани пред публика безопасно?

- Безопасността на обектите е голяма грижа на министъра на културата Вежди Рашидов. Той е разпоредил да се изготвят правила за безопасността на всички недвижими културни ценности. Те ще бъдат приети вероятно до месец, след което ще дадем срок за прилагането им на всички, които стопанисват такива обекти. Ако не изпълняват правилата, първо ще глобяваме, а ако се налага, ще спираме обектите, които не се обезопасяват.

- Ще бъде ли увеличен бюджетът за укрепване на недвижимите културни паметници?

- Ще се боря за увеличение на средствата. Но основните ни приходи за такива дейности ще дойдат от ЕС. Например оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) към МРРБ, по която Министерството на културата е директен бенефициент и има възможност за развитие на туристическите атракции. Отделно от министерството по същата оперативна програма за развитие на атракциите ще могат да кандидатстват и общини. Средствата за проекти за общини са около 300 млн. лв. - в пъти повече от тези за МК. Очакват се и допълнителни постъпления от други източници. Има международни донори, които са склонни да отпускат средства за културното наследство. Водим преговори с някои от тях. За храма в Балчик например се обмисля трайно решение на проблема със собствеността на парцела. Търсим възможност обектът да се финансира от международен източник и след консервацията и реставрацията му да се превърне в туристическа атракция.

Но за да може да усвоява евросредства, Министерството на културата трябва да има специална дирекция. Ще създадем такава, след като приемем новия устройствен правилник на МК. Тя ще изпълнява големия брой проекти, които ще има министерството като директен бенефициент - за културна инфраструктура и за туристически атракции. Това, което бе оповестено от предишното правителство, че са подписани много договори, не е вярно. Подписан е само един договор по ОПРР - за църквата "Св. Георги" в Арбанаси.

- А вие колко ще подпишете?

- Уверявам ви, че ще подпишем за абсолютно цялата сума, която е предвидена за МК. От квотата на МК като директен бенефициент по ОПРР имаме около 50 млн. лв. - те са за културна инфраструктура и инвестиции в атракциите, за подобряването им, изграждане на алеи, огради, паркинги, посетителски центрове. Гарантирам, че те ще бъдат разходени по предназначение. Може да изтеглим някои от проектите, които са вече подадени, други ще потвърдим, ще се гледа обект по обект. Категорично ще усвоим тези 50 млн. лв. и първото препятствие е липсата на специализирана дирекция. МРРБ не може да отпуска средства, при положение че няма специализирани структури по усвояването. Това досега не е било направено - да се изгради нужният капацитет.

- Алармирахте, че България може да загуби 200 млн. евро от въпросната програма, защото много от обектите ни са без акт за собственост. Как стои въпросът?

- 99% от обектите ни нямат акт за собственост, който е основно изискване за кандидатстване по програмата. Просто от 20 г. обектите не са актувани като публична държавна собственост. А как да дадеш пари на обект, който е с неясен собственик? Но в момента водим преговори с МРРБ за удължаване на сроковете за общини, така че повечето от тях да могат да кандидатстват. Сегашната схема, която е обявена, е само за 30% от средствата за общини.

- Какви промени подготвяте в закона за културното наследство, освен удължаване с до 6 месеца на срока за регистрация на културни ценности?

- Въпросът с колекциите непрекъснато се преекспонира. Ще удължим срока, защото чак на 4-тия месец от влизане в сила на закона министерството издаде разпореждане как трябва да се регистрират колекциите. Това е некоректно към гражданите. В крайна сметка веднъж в българската история правим такава регистрация. А иначе по закона имаме много работа, тъй като работещите текстове са единици. Примерите за проблеми са много - като се почне от неяснотите как министърът управлява обектите - публична държавна собственост, и се стигне до металотърсачите - веднъж в закона е записано, че на регистрация подлежат лицата, които притежават металотърсачи, на друго място - че трябва да се регистрират самите уреди. Макар в общи линии философията на закона да е вярна, на ниво качество на текстовете той е пълен с недоизчистени въпроси. В сегашния му вариант например няма разпоредба, която да даде на областните управители задачата да актуват незабавно обектите, което би било европейско разрешение на проблема с липсата на актове за собственост на много от тях. Разминавания между закона за устройство на територията и ЗКН ще ни принуди да вървим по сценария да се актува парче по парче, буквално ще се състезаваме с времето. Но гарантирам, че средствата ще се усвоят на 100%. Вече имаме образувани 25 преписки с такива обекти, за които ще бъдат направени актове и ще се сключват договори с общините.

- А ще промените ли условието регистрацията да става само след доказване произхода на предметите?

- Няма такова условие. В момента законът е така написан, че реално и без да имат някакви особени доказателства като договори за продажба и фактури, колекционерите стават собственици на декларираните предмети. Национално богатство, за което се отнася въпросното "специално условие", са само единици от държаните от частни лица предмети. Голяма част от тях ще станат тяхна собственост по силата на разпоредбите, които г-жа Чилова е написала. Така са разписани - имаш-нямаш доказателства, ставаш собственик. Ти ги декларираш, те стават твои. Целта ни е законът да стане работещ. Затова първо ще направим работна група, която ще обмисли различни предложения за изменения.

- Какви промени предвиждате в закона за меценатството?

- Ще се пише изцяло нов закон, който да замени сегашния, написан пак от Нина Чилова. До момента единици са се възползвали от възможността да дарят пари за култура заради недостатъците в закона. Затова смятаме да създадем по-благоприятни условия за стимулиране на дарителите. Ще се обмисли какви да са те. Ще се мисли и за нова концепция на културна лотария, заложена в закона за меценатството - вместо тя да се провежда от държавата, организирането на културното лото да става на принципа на публично-частното партньорство. Едно от условията вероятно ще е организаторът да получава процент от печалбата, няма друг начин.