Невероятен остров от боклуци плава от десетилетия в Тихия океан и трови неговите обитатели. Огромната площ от плаващи отпадъци се простира на 500 морски мили навътре от калифорнийския бряг, преминава през северната част на Тихия океан и Хаваите, като стига почти до Япония. Гигантската купчина от пластмасови боклуци не се мести, а стои на едно място благодарение на подводните течения, но вече е с големина 2700 км. "Там има около 100 милиона тона смет", казва американският океанолог Чарлз Мур, който пръв е открил гигантския боклучен остров в Тихия океан. Пластмасовото бунище е прозрачно, намира се под водата и поради това не може да бъде видяно на сателитни снимки. "Можете да го видите само от кораб", обяснява Мур. Гигантско струпване на боклуци плава във водите на Тихия океан и вече е с площ, над два пъти по-голяма от щата Тексас. Известно е като "пластмасовия водовъртеж", тъй като боклуците в него идват от теченията и се завихрят във фуния. Той се е появил още през 50-те години на миналия век, а всеки десет години площта му нараства десет пъти. Еколозите предупреждават за сериозната опасност, която боклуците представляват за обитателите на океана. За съжаление, премахването му, поне засега, едва ли е възможно.

Учените смятат, че 1/5 от боклука е изхвърлена от кораби и петролни платформи, а останалата идва от сушата. В Тихия океан плават всякакви отпадъци - футболни топки, парчета от лодки, блокчета от детски конструктори, найлонови пликчета и други. Океанологът Къртис Ебесмайер изследва струпването на отпадъци в моретата повече от 15 години. Той сравнява боклучения остров в Тихия океан с живо същество. "То се придвижва неконтролируемо като огромно животно", допълва Ебесмайер. И когато това животно се приближи към сушата, доближавайки се към Хавайския архипелаг, резултатите ще са много сериозни. "Боклукът се разпръсва по плажовете и замърсява цялата околна среда", добавя той. Според проф. Дейвид Карл, който е океанолог в Хавайския университет, необходими са още проучвания, за да може със сигурност да се определи големината на боклучения остров. Доскоро боклуците, които се изхвърляха в океана, се разграждаха бързо в солената вода и заради резкия спад на температурите. Но съвременните пластмаси не подлежат на такава относително бърза химическа реакция. "Всяко парче пластмаса, произведено преди 50 години, попаднало в океана, продължава да плава там някъде", обяснява химикът Тони Андрейди, който работи в американския изследователски институт "Трайенгъл".

Във филмите корабокрушенците на пустинни острови слагат писмо в бутилка и я пускат в морето с надеждата, че някой ден ще стигне до сушата. За съжаление, ако модерният Робинзон Крузо опита подобно нещо с пластмасова бутилка,



най-вероятно посланието му ще стигне до средата на Тихия океан



и ще се закачи за носещата се върху водата камара, известна още като "пластмасовия водовъртеж" (Plastic Vortex), коментира в. "Таймс". Пластмасови торбички, пластмасови шишета, пластмасови играчки завършват пътя си в движещия се водовъртеж. И тъй като употребата на пластмаса се увеличава, особено в бързо растящите нации в западната част на Тихия океан, водовъртежът продължава да расте. "Огромен е", казва Дъг Уудринг, който е предприемач и природозащитник от Хонконг. Но "за нещастие океанът е доста голямо място, и тъй като не е пред очите ни, не мислим много-много за него." Уудринг обаче се опитва да промени този факт. С помощта на Института по океанография Скрипс (Scripps Institution of Oceanography) той, заедно с няколко свои колеги по опазване на океана, организираха експедиция от два кораба, която стигна до "пластмасовия водовъртеж". Те го изследваха, направиха снимки и видеозаписи, с които да алармират обществеността за растящата опасност от боклука в океана. "Трябва да накараме хората да разберат, какво правят с океана си", казва Уудринг. Експедицията се състоя през август т.г. с два кораба - "Ню Хорайзън" на Скрипс и "Кайзей". "Ню Хорайзън" се фокусира върху научните изследвания и проучи влиянието на пластмасовия водовъртеж върху морския живот в Тихия океан. Тъй като пластмасата се пече на слънцето, тя бавно се разлага, като изпуска отровни химикали във водата, а те може да навредят на рибата, както и на нас, когато я ядем. "Кайзей", което на японски означава "планета океан", проведе два експеримента за почистване на боклука, без да вреди на морските обитатели в и около водовъртежа. Хората могат да видят мисията от уебсайта на проекта, който ще предложи първия поглед отблизо към най-голямото бунище в света. Той се надява проектът "Кайзей" да накара хората да осъзнаят факта, че пластмасата, която хвърлят в кофата, не изчезва ей така. "Всеки, който някога е бил на плажа и е виждал парчета пластмаса, разбира това. Това не прилича на топенето на ледниците или изсичането на тропическите гори, които може и да са на чужда територия. Това е нещо, което може да се види от всеки, да се докосне и да се направи разликата", допълва той.

Островът от боклуци в Тихия океан не е единствен. Атлантическият и Индийският океан, които имат собствени особености, също притежават водовъртежи от пластмаса. Тъй като огромните струпвания от пластмаса се носят в международни води и се намират далеч от сушата,



никое правителство няма желание да поеме разходите



и да се нагърби с трудностите около почистването им. Най-доброто решение е просто да спре да се добавя нов боклук, като се използва по-малко пластмаса, а ако се използва, да се рециклира. В момента всяка година се произвеждат повече от 60 милиарда тона пластмаса, а от тях се рециклират по-малко от 5%. Голяма част от това, което не отива на бунищата, намира пътя си към големия пластмасов водовъртеж. Пластмасовите отпадъци причиняват всяка година смъртта на милиони морски птици, както и на повече от 100 000 морски бозайници, предупреждават от Програмата за опазване на околната среда към ООН. Това е така, защото 90% от боклуците, които плават в океаните, съдържат пластмаса. Експерти от ООН са изчислили, че през 2008 г. всяка квадратна миля в океана е съдържала 50 000 единици плаващи пластмасови отпадъци.