Държавата се изправи пред нова национална кауза, чиято защита върви покрай властта и въпреки нея. България трябва да спасява образа си в Европа. Залогът е правовият ред, без който не е възможно не само финансиране от ЕС, но и пълноправно членство.

Отчайващо закъснелият Консултативен съвет за национална сигурност при президента Георги Първанов произведе отчайващ резултат. Настоящи и бивши управляващи се прегърнаха в някакъв извратен консенсус за усвояване на спрените европейски фондове. Иначе казано, разбраха се да вземат парите, които не им дават от Брюксел. Ако наистина възнамеряваха да променят коренно срамната позиция на България в Европа, едните трябваше да потърсят сметка на другите за безнаказания грабеж, заради който Еврокомисията затегна крана. Вместо това най-острите критики бяха смекчени, за да нямало разнобой между политиците?! И се чу, че отново ще бъдат преправяни закони и ще бъдат реорганизирани административни структури, за да се повиши техният капацитет за работа с еврофондове. Брюксел отдавна не се самозалъгва, че подобни мерки ще свършат работа. А иска конкретни резултати - като арестувани, съдени и осъдени бивши министри и мафиотски босове. Даже на изискания дипломатически език решението му



кънти като звънка плесница



за участниците в консенсусната сбирка при президента. Съветът на ЕС "признава стъпките, предприети в отговор на оценките на Комисията на ЕС от юли 2008 г. за справяне с упоритите проблеми. Въпреки това стъпките са сведени до техническо равнище и имат ограничен ефект. В тази светлина Съветът подчертава нуждата от по-съществени резултати в разследването, съденето и осъждането по дела за корупция на високо равнище и срещу организираната престъпност с цел да се гарантира трайна промяна в България".

Обикновените български граждани също наблягат на това искане, както пролича на изборите през юли. Но от президентската заседателна зала завчера се процеди само познатата елейна мъглица за "ускоряване на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност", сякаш може да се ускорява нещо, което въобще не се движи.

Президентът Първанов бе активен, когато националните каузи бяха спасяването на медиците в Либия и на реакторите в Козлодуй. Те също тръгнаха покрай властта, която бе гузна от предизвикването им и дълго се помайваше как да се включи. Новата национална кауза, както и предишните, се дължи на



престъпно управленско безгрижие



Първанов се върти около нея, обаче не намира удобен подход, защото разбира, че заради спрените фондове се очаква от него да се разграничи от криминално създадената през годините на прехода управляваща върхушка, от спонсорите си, уличени в докладите на ОЛАФ, от партийните си и други другари, сгазили законите в държавата и в Европа. През първия си мандат той отправи призива: "Кажете кои са босовете на организираната престъпност в България!" През втория си мандат, когато повехналата десница задъвка соцдосието му, призова: "Отворете досиетата на прехода!" Тогава гласът му отекна толкова смело, че сам се уплаши от него и после не се обади по темата.

През април 2008 г. президентът смени репертоара и заяви, че е време да отпадне механизмът на Еврокомисията за сътрудничество и проверка по правосъдие и вътрешен ред, защото бил неефективен. Брюксел, разбира се, не го послуша и три месеца по-късно удари България с най-критичния си доклад, гарниран със спиране на еврофондовете. Когато през ноември ЕК отне окончателно акредитациите на две разплащателни агенции заедно с 220 млн. евро по ФАР, Първанов зави към евроскептицизъм и започна да приглася на бившия премиер Сергей Станишев, че Брюксел прилага двоен стандарт към България. Запитан от в. "Сега" през януари 2009 г. какво ще направи, за да се избегнат нови санкции, той отвърна, че е време ЕК да започне да отчита успехите на България. С други думи - Брюксел да се поправи.

Европа чака сигнал от България - но не от ялови институции, дотегнали с празнословието си. Много по-полезен би бил сигналът от затворническите власти, че



са зачислили на котлова храна именити бандити и политици



Новите управляващи ще допуснат стратегическа грешка, ако в името на никому ненужен консенсус се увлекат да замазват проблемите. Чрез отлагането им България не печели време, а губи авторитет и пари. Рано или късно виновниците трябва да се отправят към затворите, но колкото по-рано, толкова по-добре за държавата. Такава е спасителната национална кауза.