Идва ли краят на епохата, наречена "оптимизация на училищната мрежа"? Този процес в последните години се превърна в кошмар за директори и учители, синдикати и местни власти. Причината е, че се свързва основно със закриване на училища и съкращаване на учители, а не с развитие на системата в други насоки.

След миналогодишното шоково закриване на 340 училища и освобождаването на 8832 учители, тази година обещава да бъде първата, в която трусовете в просветата са вторични и сякаш дори затихват. Новият министър на образованието Йорданка Фандъкова също даде надежда - че закриването на училищата вече приключи.

------------

Зад политкоректната "оптимизация на училищната мрежа" досега се разбираше прозаично закриване и в много по-малка степен преобразуване на училища и паралелки. Процесът бе насочен основно към малките школа в отдалечените и селски райони. Мотивацията бе повече от желязна - така разходите се намаляват и наличните ресурси се оползотворяват по-ефективно.

Оптимизацията на разходите в сектора беше препоръчана още преди 2 години от Световната банка. Тогава - повече от година преди кризата да засегне България - разчетите на експертите сочеха, че сливането на 794 училища в около 400 би носило на образованието около 80 млн. лв. допълнителен годишен ресурс. Банката предлагаше и съкращаване на учителите с 30%, или със 7000 души. Такава драстична стъпка, граничеща със светотатство в представите на синдикатите, би трябвало да доведе до допълнителни икономии от 20 млн. лв. годишно. Още 60 млн. лв. биха се спестили от намаляването на децата заради демографския срив. Всъщност колкото и болезнен да се оказа процесът и макар със съпротивата на профсъюзите - доколкото това бе възможно по време на стачката през 2007 г. - оптимизацията в сектора на образованието продължава още от началото на прехода. Статистиката от учебната 1990/1991 г. досега е направо стряскаща - над 1300 училища са престанали да съществуват, над 26 000 преподаватели са отпаднали от системата.

При толкова красноречиви данни логично изниква и въпросът докога ще продължава този процес. Проблемът е, че той протече без ясна стратегия в кои региони и колко училища трябва да бъдат закрити. В мнозинството от случаите решенията се взимат от общините, тъй като те са собственици на около 70-80% от училищата. Зад подобна практика обаче прозира опитът на държавата да прехвърли непопулярни решения върху местните власти и демонстративно да декларира, че приема подобни решения. Например в община Варна през последната година са взети решения за оптимизацията на 10 училища, за които министърът утвърди решенията, но едното училище обжалва по съдебен път и процесът е спрян вече година, коментира зам.-кметът по образованието на Варна Коста Базитов. Според него оптимизацията във Варна вече е постигнала



добро съотношение учител - ученици



и е близо до средните нива на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОИСР), което е една от основните цели. В същото време общината е изчислила, че вследствие на промените вече са съкратени 12% от разходите, а ефектът се усеща най-вече от учителите, чиито заплати са увеличени с 10%.

За разлика от местните власти основният проблем на национално управленско ниво през последните 10 години е, че освен липсата на ясна и добре обоснована стратегия къде и как да се осъществява оптимизацията, липсва и задълбочен анализ каква е степента на изпълнение на процеса и най-важното - какъв е ефектът от оптимизацията на мрежата. МОМН няма или поне не представя публично информация, колко средства са спестени от закриването на училищата и освобождаването на персонала, няма анализ и за ефективността при използването на сградния фонд и останалите налични ресурси в системата. Единствената стъпка, която предишният министър Даниел Вълчев успя да направи още през 2007 г. е да прокара програма за финансиране на проекти, които да подпомагат общините, взели решение да закриват училища. Средствата, отпускани от държавата, трябва да се разходват и за т.нар. средищни училища, тоест за транспорт, столово хранене и целодневната ангажираност на децата в рамките на училището. Отчетът за изпълнението на националната програма за оптимизация на училищната мрежа се изчерпваше в това да се съобщят броят на финансираните проекти и общата сума, похарчена за изпълнението им. Отново липсва задълбочен анализ за ефективността при разходване на публичните разходи и положителните промени.

От всички сътресения до момента не става ясно и друго - как се подобряват качеството и достъпът на образованието? А всъщност това са двете основни характеристики на една образователна система, които са гарантирани в конституцията.

Хаотичността и липсата на последователност сега



може да изиграе лоша шега



на новия екип на МОН. Поголовното закриване на училища в един момент може да се окаже дълбоко погрешна стъпка и да се наложи обратната тенденция - откриването. По подобен начин - отново заради липсата на целенасочена политика и задълбочени анализи - се получи проблемът с детските градини в големите градове и най-вече в София - заради лошите демографски показатели много от забавачките бяха закрити или сградите бяха отдадени под наем за частни нужди, или пък бяха настанени други служби, например данъчни подразделения. В последните 4-5 години бейби бумът принуди бившия вече столичен кмет Бойко Борисов ударно да строи нови сгради и въпреки това проблемът продължава да бъде изключително тежък в София и някои други градове.

Според министъра на образованието Йорданка Фандъкова процесът на закриване на училища вече приключи. Ако изобщо има такива случаи, те ще са единични и ще са по чисто демографски, а не по финансови причини, смята тя. Красноречиво доказателство са данните за последните две години - ако миналата година броят на закритите школа беше около 340, то тази година те са едва 50 или почти 7 пъти по-малко. Новата посока на процеса е повече от оптимистична - не на закриване, а обратното - откриване на учебни заведения, тъй като децата в класовете плавно започват да се увеличават. От сдружението на общините залагат още един жалон на процеса - развитие на пътищата, инфраструктурата, по-ефективното използване на сградния фонд. Като цяло целите трябва да са насочени към това да се създадат условия децата да пътуват до по-доброто училище, смята зам.-кметът по образованието на Варна. Базитов поставя и друг проблем, който трябва да намери нормативно решение - въпросът със собствеността на професионалните гимназии или бившите техникуми. По данните на крайморската община в момента използваемостта на сградите, в които са разположени професионалните училища, е 40%, тоест сградите не са достатъчно уплътнени, тъй като малко деца отиват в този вид училища. В същото време в общинските училища, където напливът за кандидатстване е голям и в сградите се учи на две смени,



натовареността на базата е 114%



Според него оптимизацията ще има и друг аспект - осигуряването на места в детските градини за въвеждането на двугодишно задължително предучилищно възпитание. Въвеждането на задължителна предучилищна група бе един от основните пунктове в предизборната програма на ГЕРБ. В момента в министерството се правят разчети какви средства ще са необходими и какви са наличните ресурси. Амбицията на министър Фандъкова е промяната да се въвежда постепенно от учебната 2010/2011 г. Представителите на местната власт обаче не са оптимисти и смятат, че трудно ще се справят с тази задача. Освен проблемите със сградите местните власти ще имат проблеми и с осигуряването на финансов ресурс. 40 лв. на месец е безумно ниска такса за целодневна грижа за децата, смята Коста Базитов. Той се надява по възможност държавата да подпомага с ресурси големите общини и въвеждането на промяната да става постепенно, а не шоково, както бе с делегираните бюджети през 2008 г.

Очевидно с идването на новия екип на МОМН се възлагат надежди за реформирането на системата, но в малко по-различна от досегашната посока. Въпрос на бъдещето е дали новият министър ще се справи със задачите, които сама си постави, или ще повтори грешките на предшествениците си.