Стоян Александров е бивш финансов министър в правителството на Любен Беров, а преди това - данъчен №1 на републиката. Завършил е Висшия финансово-стопански институт в Свищов. Работил е на ръководни позиции в няколко банки. В момента е председател на надзорния съвет на DBank. Александров е посочен като един от авторите на предизвикалия доста критики доклад до президента за състоянието на икономиката и пътищата за излизане от кризата.



- Г-н Александров, кога е писан докладът за президента, посветен на икономическата политика, и как протече този труд?

- Този документ, който, признавам, едва сега виждам в неговата пълнота, почна да се пише от един сравнително голям колектив от 18 души, още през лятото. Останалите автори са предимно от Икономическия институт на БАН и от УНСС. Общо взето всеки си пишеше неговата част, като няколко пъти проведохме дискусии в президентството, на които да се обединим около някои общи становища. Президентът присъстваше на тях, но нито той, нито хората от неговия екип реагираха на нашите понякога разгорещени спорове.

Искам да подчертая, че през лятото не се знаеше изобщо какво правителство ще има, какви ще са резултатите от изборите и въобще за какво подготвяме този доклад. Сега като виждам реакциите на всички, може би трябва да подчертая, че това не е доклад "на", а доклад "за" президента. Целта му е да се информира президентът за състоянието на икономиката и рисковете, които съществуват. Това, че някой в тази институция е решил да го публикува и да ангажира държавния глава с него, си е негов проблем. Държавният глава не трябва да влиза в такива подробности - той трябва да стои отгоре и да се произнася само по съществени проблеми на управлението.

- А защо не допускате, че Георги Първанов може наистина да харесва прогресивната данъчна скала, каквато се предлага в доклада, нали в първия си мандат беше "социалният президент"?

- Първо, това за фискалната политика беше написано в последния момент. И второ - това е огромна глупост. Как можеш да напишеш подобно малоумие, че предлагаш да премахнеш плоския данък, който е въведен толкова скоро и който никой не може да отрече, че сработи добре. Пък и аз не виждам кой ще е този глупак, който ще дойде да инвестира в България, ако почнем така през година-две да променяме фискалната политика.

Аз съм възмутен от колегите си, едва днес събрах целия доклад на едно място и просто не мога да повярвам на очите си. Даже ми идваше по едно време да се обадя в президентството и да им кажа да ми махнат името, защото така се излагам пред студентите си.

- Във вашия общ труд се казва, че старите начини за привличане на инвестиции, включително и плоският данък, са изчерпали възможностите си. Защо да не се приеме, че идват други времена и може би наистина трябва съвсем нов подход?

- Икономиката и държавното управление не могат да правят резки промени. В момента имаме не точно финансова и банкова криза, а ликвидна криза, т.е. липсват пари. В такива условия всяка мярка, за която има и най-малкото съмнение, че ще намали било приходите в бюджета, било свободните средства, с които фирмите да разполагат, е антипродуктивна. Момчетата (икономическият екип на премиера Бойко Борисов - б.а.) ще се справят със засилване на събираемостта на постъпленията в бюджета, това не е толкова сложно. Останалото е да се попречи на банките с майки в чужбина да изтеглят ликвидност от България и създаване на условия за отпушване на банковото кредитиране. Защото без него бизнесът умира.

Оставете ги тези приказки за "социалния президент". Ние не сме президентска република и аз затова много пъти подчертавах по време на дискусиите, че държавният глава няма почти никакъв, даже абсолютно никакъв инструментариум да въздейства върху икономиката. И слава богу.

- Звучи доста чудно Стоян Александров, който въведе през 1994 г. унифицираната ставка по ДДС, през 2009 г., вече да се отрича от нея...

- Абе, как да се отричам. Нали ви казвам, че не съм писал такова нещо. В тези условия данък ДДС е почти единственият сигурен, стабилен и най-голям приходоизточник в бюджета. Тези хора, които са написали това, са едни откачалки, които са хванали президента за канарче.

Вие знаете ли, че по едно време едни "умници" искаха да пишат цяла глава, в която със сметки да покажат каква е ползата и вредата от валутния борд. Или примерно нещо такова - да се предложат различни варианти на плаващ курс на лева, на нещо като паричен съвет, ама не съвсем. Ами ако това нещо беше публикувано, представяте ли си какво щеше да стане - че президентът се съмнява във валутния борд. В почти единственото нещо, което е сработило добре в тази страна и надживя четири правителства.

- Вие на коя част сте автор?

- Аз написах частта за банковата система и там се подписвам и с двете ръце за твърденията си. Общо взето банковата ни система не е в криза, няма и помен от нестабилност. Аз твърдя обаче, че ако нещата продължават по досегашния начин, българската банкова система ще издържи още 6-9 месеца, максимум 1 година. Защото икономиката ни е в криза и тя съвсем реално може да повлече и банките след себе си. Ние сега водим самоцелна политика за стабилност на банковата система. За какво ни е тая стабилност, като банките не могат да вършат основната си дейност - да отпускат кредити? Това е някакъв уникален шанс, че у нас нямаше сриване на банки, но за съжаление само това не е достатъчно.

- Какви идеи предлагате за отпушване на кредитите?

- Имам 6-7 идеи, които се свеждат до това да се освободи паричен ресурс в полза на банките и да се затегне контролът върху онези от тях, които с надпреварата в лихвите повличат системата към несигурност. Например предлагам с промяна в закона да се отмени гаранцията върху промоционалните депозити. Не е нормално банка да дава по 12%, по 15% лихва върху депозитите и държавата да гарантира тези депозити. Вие като гражданин какво правите сега - тичате от банка в банка да си местите парите.

Лошото е, че тези високи нива на лихвите по депозитите, т.е. на привлечения ресурс, водят след себе си и до повишаване на лихвите по кредитите, а това вече е лошо за икономиката. Затова и предлагам постоянен контрол върху банките, които си позволяват такава лихвена политика. Трябва да се разбере в крайна сметка, че ако се появят проблеми в някоя банка - например с лоши кредити, то това ще е сред банките, които водеха неразумна политика на надпревара в свалянето на лихвите по кредитите и сега - в повишаване на лихвите по депозитите.

Другото, което предлагам, е намаляване на минималните задължителни резерви.

- Но те вече бяха намалени, след като почна кризата - от 12 на 8%, което наля обратно в банките милиарди левове, но те изобщо не реагираха с понижаване на лихвите. Защо мислите, че сега тази мярка ще проработи?

- И 8% е много. Сега на всеки 100 лева кредит, който отпускам, аз трябва да държа по 8 лева на сметка в БНБ. И БНБ, тъй като сме във валутен борд и няма кой знае какви възможности да маневрира, слага тези 8 лева някъде в чужбина за 1-2% лихва. Това е цялата истина. Защо тези пари да стоят ей така, а да не се върнат в банките? Аз не казвам, че съвсем трябва да се премахнат минималните задължителни резерви, но колкото повече се намалят, толкова по-добре.

Иначе какво се получава? Банките нямат достъп до други парични ресурси освен ако трезорите майки в чужбина не им отпуснат, а в сегашните условия това става трудно. Впрочем оттук идва и самоубийствената надпревара за привличане на депозити. Аз неслучайно повтарям, че хората трябва добре да се оглеждат за лихвите по депозитите и да си правят сметката, че банката в лошо състояние се познава по това, че дава прекомерно високи лихви за влоговете. Да си правят сметката какво би могло да стане с парите им. Другият начин е да се облекчат условията за междубанковото кредитиране. Даже предлагам да има държавно гарантиране на междубанковите депозити.