В централното управление на НАП бе демонстрирана връзката за обмен на информация между НАП и Агенция "Митници". Засега това все още не може да става в реално време. |
Преди седмица "свързването на жичките" като че ли стана факт, или поне на медиите показаха две усмихнати служителки на Националната агенция за приходите (НАП), които бъркаха в информационната система на митниците. Не е абсолютна лъжа да се твърди, че такова свързване има, само че изобщо не става въпрос за компютърни информационни системи. Просто в същия ден бе подписано рамково споразумение между НАП и Агенция "Митници" за обмен на информация, каквото досега нямаше. Това караше досега и за най-елементарната справка, която данъчен иска да направи на митнически документи, да се минава през една почти непреодолима бюрократична бариера, стигаща до върха на пирамидата. Т.е. всеки път се налагаше шефът на НАП да моли писмено шефа на митниците. Не искам да кажа, че митниците крият информацията си с определени цели. Но законът така или иначе позволява да има данъчна и разни други видове тайни, а и става въпрос за чувствителна информация и чиновникът винаги иска да се презастрахова.
Но това, че вече има процедура, по която двете организации да си разменят данни, все още не значи, че има система, която да позволи това да става в реално време, както се представя. А отговорът защо няма такава връзка е много прост - за да има онлайн връзка между две системи, първо трябва да има такива системи. Друг начин не е измислен. Истината е, че митниците може и да имат национална уеб базирана система за обмен на информация, но същото не може да се каже за данъчните.
Какво представлява информационната система на данъчните?
Ключово условие по отношение на данъчните служби за приемането ни в Евросъюза бе изграждането на системата VATIES (Value added tax information exchange system), която накратко се нарича VIES. Това е системата, която събира и обработва информацията от България и в същото време я обобщава и свързва с данъчните системи на останалите страни от Евросъюза. Изграждането й започна през 2005 г., но докато частта, която трябваше да служи за свързване със системите на страните членки, бе направена, вътрешната система за България фатално изостана. Тази система трябваше да се изгради от френската фирма BULL Inernational, която спечели търг благодарение на опита, който имаше.
При изработването на такива сложни системи обикновено фирмата, която е наета, работи много по-дълго върху това да интервюира всеки служител за работата, която върши. Изработването на самия софтуер идва на по-късен етап. Точно това събиране на информация и анализирането й препънаха работата на BULL. Създаващата се тогава Национална агенция за приходите събираше в едно различните данъчни служби, всяка от които работеше дотогава с най-различни информационни системи. А и в информационните технологии, както в строителството, много по-лесно е да почнеш изграждането на нещо от нулата, отколкото да ремонтираш и да надграждаш, и довършваш една система, почната от някой друг. Знам това, тъй като на определени етапи от работата бях наеман за подизпълнител.
Данъчните в България просто нямат
база данни, която да е единна в цялата страна
и да е събирана по един и същ начин. Затова и тя няма как да бъде обменяна в реално време. Да не говорим пък да се изгради информационна система, която да обхваща в едно цялостната дейност. В тази система всеки работи сам за себе си и всяка дирекция или отдел, а дори и всеки служител разполага със събраната от него информация както намери за добре.
Ще дам един пример. Навремето, когато данъчните са почвали да се обзавеждат с компютри, първите информационни системи, с които са работели, са били под DOS. Те не позволяват т.нар. валидация на данните, без която нито една съвременна информационна система е немислима. Какво означава това? Имате примерно една таблица, в чиито различни графи трябва да се нанесат име на фирмата, трите имена на нейния собственик, платения от него ДДС или някакви други данни. Ако системата притежава валидация на данните, всеки път, когато служителят бърка и въвежда цифра там, където се изискват букви или обратното, системата не допуска това и известява за грешка. Липсата на такава валидация на данните е позволила в данъчната система да се натрупат около 25 милиона записи, пълни с грешки, или най-малкото такива, които няма как да се конвертират в по-съвременна система.
Като добавим към това и характерното за чиновника нежелание да споделя информацията, която държи, можем да си обясним защо работата на BULL се забави безнадеждно. Едва по-късно френската компания реши да докара тук екипите си, работещи дотогава в африкански държави. В крайна сметка договорът бе прекратен в последните месеци и седмици преди Мария Мургина да напусне системата и BULL получи парите само за това, което бяха изградили. Някои важни части от информационната система на НАП така и си стоят недовършени.
*Авторът е бизнесмен, името му е променено.