Победата не може да заблуди никого: Това е началото на края за канцлерката Ангела Меркел. Нейната партия - Християндемократическият съюз, дълго време няма да й прости един от най-лошите резултати на партията от създаването на Федералната република. Ангела Меркел ще управлява още две, може би три години, и след това ще трябва да освободи мястото на друг.

Това ще се случи, не само защото икономическите експерти и по-консервативните в съюза надушват възможността за успех, след като Меркел дълго време ги държа в изолация от вътрешната властова система на партията.

За усложненията, които я чакат, си е виновна самата тя. Меркел, една от най-социалдемократически настроените в съюза, реши преди изборите, че ХДС трябва да се коалира с Партията на свободните демократи. Сега тя вече няма да може да върне нещата назад: либералите достигнаха сензационен резултат - най-добрият им в историята на парламентарните избори в Германия. И те ще направят този резултат осезаем. Либералите ще се опитат да реализират своите изглеждащи нереални предложения за намаляване на данъците в реалната политика.

Преди изборите те не успяха да разяснят на избирателите си как точно ще направят това. Малки са и надеждите, че ще могат да го направят и в бъдеще. Въпреки това успехът на либералите не е изненадващ. С простата рецепта за намаляване на данъците те, за разлика от християндемократите и социалдемократите, избраха тема, която вълнува хората, и предложиха решение, което или може да бъде прието, или да бъде отхвърлено.



Празни лозунги



За разлика от тях големите партии проведоха изборна кампания, която беше толкова далеч от народа, както никога досега в историята на Федералната република: лозунги без съдържание и до болка познати изказвания изпълваха кампаниите на Меркел и Щайнмайер. Това не беше достатъчно дори и на търсещите сигурност и стабилност германци. Те не искат спор - не и в политиката. Но настояват за поне малко перспектива, за определяне на посоката и за близост до реалността. Именно това не успя да им даде кризисният мениджмънт на голямата коалиция през последните четири години.

Вместо това управляващите търсеха най-малкия общ знаменател помежду си. Ето защо място за големите проекти почти не остана. В нишата, която освободиха големите партии, се разположиха така наречените "малки": републиката стигна до 5-партийната система и може би точно в това се крие нейният шанс за решаваща промяна.



Време за промяна



А за промяната може да допринесе невижданият досега провал на социалдемократите. Основите на Социалдемократическата партия се подкопават, социалдемокрацията в днешната й форма трябва да се запита дали не й е отминало времето. Ако Социалдемократическата партия иска да възкръсне, тя трябва да преосмисли отношението си към левицата на Лафонтен. Разграничаването от свадливата бунтарска политика на Лявата партия при всички случаи по-скоро навреди, отколкото помогна на социалдемократите. Следващите години са една възможност за Щайнмайер и партията му да помислят за нови обществени проекти.

Така погледнато, след този катастрофален провал социалдемократите почти могат да си отдъхнат: те са вън от отговорност, могат на спокойствие да се реорганизират и не трябва да се изправят пред проблемите, които предстоят за Германия. Точно това ще трябва да направят Ангела Меркел и нейната черно-жълта коалиция. Поне в предизборната си кампания те не показаха, че имат убедителна концепция, а и не могат повече да залагат на една сплотена голяма коалиция. Тези избори могат да се окажат началото на края не само за Ангела Меркел.