Гражданите и полицаите трябва да са от едната страна на барикадата. От другата трябва да са престъпниците. У нас обаче често не е точно така. |
защо престъпниците нямат страх от униформените
и защо непрестъпниците им нямат доверие.
Горчивата истина е, че много хора предпочитат изобщо да не се занимават с ченгета, когато им оберат къщите, защото не виждат смисъл. Знае се, че бандите "бръмчат" по кварталите с разрешително и отчет към по-големи босове. Знае се, че в районните управления познават поименно всеки престъпник и ако се напънат, могат да почистят София или страната от тази измет за има-няма месец, но това не се случва. И не е истина, че законите са меки при посегателство на полицай. Дори за приятелско потупване по рамото, законът може да те смачка.
Съвсем наскоро стана подобна случка, в която познато момче се забърка. Не влизам в детайли, защото все още има дело. В центъра на София той и негов приятел виждат как някакви гамени се опитват да "дръпнат" две момичета към парка. Девойките пищят и нашите тръгват да ги защитават. Пристига патрулка и гамените побягват. Двете момчета очевидно превъзбудени от случката настояват униформените да подгонят насилниците, но вместо това чуват типичното "вие нема да ни казвате какво да правим". Пристига още една патрулка и в крайна сметка двамата са вкарани в районното за 72 часа и обвинени в едро хулиганство - посегателство срещу полицаи по време на служба. Сега ги очаква присъда - 6 месеца условно или пробация, като първо нарушение.
И наистина -
единият от нашите герои е "посегнал" на полицая.
Опитал се е да удари няколко пъти кубинката на ченгето. С гърба си, от легнало положение. Даже се е опитал да разруши държавна собственост като с наглите си китки е пробвал да счупи белезниците. Белезите и от двете сетне са описани от съдебен лекар. Всъщност, иронията тук изобщо не е уместна. Разбира се, случката вероятно има и друга страна. Но за мен най-голямото доказателство, че тези момчета са невинни, е, че са били арестувани и държани 72-часа в ареста. Такова нещо на престъпник трудно може да се случи.
Пробвайте да живеете по правилата и ще разберете първо, че е много трудно, и второ, че законите у нас са изключително сурови.
Безсилието пред престъпността обаче има още една негативна страна -
то се превръща в ненавист към други, невинни хора
Тогава полицаите стават силни, безкомпромисни и недосегаеми. Спомнете си януарските протести пред Народното събрание, когато десетки мирни граждани пострадаха от насилието. Абсолютно неправомерно, непредизвикано насилие. Дали според вас следствието откри виновни и дали наказа някого от полицаите? Не, разбира се. Ами как тогава да повярвам, че законът се прилага еднакво - и към гражданите, и към полицаите? И как да подкрепя по-строги наказания за посегателства срещу полицаи?
Аз лично мечтая за мига, когато полицаите ще бъдат хората, които поздравявам от уважение по улиците, които ще мога с гордост да призова, когато имам проблеми, и ще срещам с респект. И ще престанат да бъдат куките, които псувам, защото се крият по храстите край забравени знаци и объркващи маркировки само и само да се отчетат или да заработят някой и друг лев.
Така че проблемът на полицаите не е законът. Той е достатъчно строг. Проблемът са съдебната система, която не може да осъди и малкото опандизени бандити, и моралът на част от униформените, за които законът е просто средство за прибиране на подкупи.
Добрата новина е, че сега е моментът за промяна, защото полицията за първи път има толкова силни съюзници във властта. Както никога досега,
МВР управлява държавата
Премиер, вицепремиер и президент (ако считаме бившата ДС). А най-силният човек в държавата знае всички проблеми на системата, защото е бил и от двете страни на барикадата. Затова има шанса да влезе в историята, като най-накрая реформира тази прогнила система. За да се случи това обаче, ще трябва да се реже до дъно и то "живо месо". И много, ама много ще боли.