Едва ли има неопетнена в публичното пространство голяма държавна фирма, но една от тях бе очертана като безспорен символ на всичко най-лошо - "Информационно обслужване". Наскоро няколко бизнес организации, обединяващи фирми от областта на информационните технологии, умело се възползваха от шума около червените прашки и свободното държане на доскорошния шеф на борда й Азер Меликов и поискаха "Информационно обслужване" направо да бъде закрита. Защото спъвала конкуренцията в сектора, а и, както всички знаят, шефовете й взимат огромни заплати, фирмата е по традиция хранилка и партийна касичка и т.н.



С какво всъщност се занимава "Информационно обслужване"?



Изгражда и поддържа национални бази данни и електронни регистри, създава софтуер, електронен подпис, поддържа хардуерни системи, но също и работи като системен интегратор, осигурява комуникационна свързаност. Основният клиент на дружеството е финансовото министерство, но то обслужва също много други министерства, агенции, комисии, общини, съдилища, БНБ, а също и частни организации като енергоразпределителните дружества, Банка ДСК, брокерски къщи, "Краун ейджънтс" и др. Дело на фирмата са например електронните услуги на НАП, митническата информационна система БИМИС, недоизградената система за еврофондовете ИСУН и др.

Колкото и финансовият министър Симеон Дянков да се възмущава, че фирмата не е изградила електронното правителство, такава задача реално никой не й е възлагал. Всъщност, замисълът на ИО е дружеството да се превърне в централно свързващо звено на всички държавни информационни системи. Въпросът е защо това не се случва.

В момента държавата развива IT технологиите си напълно хаотично. Всеки знае, че информационните системи на различните ведомства у нас не си комуникират, а чиновниците предпочитат писмата и класическата поща. Съдилищата например имат 4 информационни системи, които "не си говорят". Агенцията за държавни вземания е крайно затруднена да събира парите на държавата, защото няма електронна връзка с необходимите й регистри. Огромна корупция се вихри в администрацията, само защото гражданите са принудени да разнасят формуляри по гишетата, вместо това да става електронно и автоматично. Именно за да има ред в IT скелета на държавата, е крайно необходим централен интегратор, какъвто трябва да бъде ИО. Неслучайно всяка развита страна има няколко свои фирми за софтуер, които играят ролята на свързващи звена и интегрират поне т. нар. "критични системи" - данъчната, митническата, системата на централната банка, на службите за сигурност и др. Дори провалилата се в изграждането на информационната система на НАП френска фирма БУЛЛ е всъщност държавна. Това не означава, че частният бизнес няма своето място в тези процеси, но като изпълнител. А не като звено, което ще държи контрола над информационните системи на държавата.



Изпълнението



Няма управа на компанията, около която през годините на прехода да не са се вихрили скандали. По-рано се твърдеше, че дружеството се контролира от сините храненици, после - от жълтия комисионер Спас Русев, сетне от червените спонсори. През последните години през компанията минаха и хора като Ивелин Николов, Петко Сертов, Александър Петров, Наско Михов и др. Станишевият съветник Азер Меликов, пресаташетата на Пламен Орешарски - Зорница Арсениева, и на ГЕРБ - Севдалина Арнаудова, и бившият вицепрезидент на "Мултигруп", почетен консул на Оман и бивш сътрудник на Държавна сигурност Стоян Денчев, са само най-новите лица в дългия списък на парашутистите и конюнктурни партийни назначения в дружеството. Крайно ненормално е управата на една от най-големите IT фирми у нас с годишен оборот от 30 млн. лв. и с печалба 3.7 млн. лв. да се оглавява от партийни кадри, които нямат нищо с определението "IT мениджър" или пък имат твърде спорна биография като Стоян Денчев например. Дори в собствения доклад за дейността си през 2008 г. ръководството на компанията признава, че няма стратегия за дългосрочното развитие на ИО. Не се инвестират средства в изпреварващо разработване на продукти и системи, което изправя дружеството пред сериозни рискове в бъдеще. Това са всъщност истинските проблеми на дружеството.



Източването



Безспорно злоупотребите в компанията са сред топ проблемите и е крайно грозно, че нито една власт досега не стартира поне едно дело срещу отговорно длъжностно лице. Тепърва се чакат резултатите от инспекция на финансовото министерство, от която обаче не се очакват големи разкрития и затова всичко засега е в сферата на приказките, в които напоследък са особено активни шефът на надзорния съвет Стоян Денчев и бившият зам.-шеф на управата на дружеството Тошо Недялков.

От думите им стана ясно, че спадът на приходите на компанията през м. г. от 32 млн. лв. на 29 млн. лв. се дължи не само на обективни причини (липсата на избори и преминаването на Търговския регистър към Агенцията по вписванията), но и на субективни фактори. Привличани са консултанти заради политическата им ориентация, а не на базата на обективни критерии. Самият Денчев за кратко е имал договор с ИО по проект в Македония. Сред известните консултанти на дружеството са също бившият главен секретар на МВР Илия Илиев, членът на НС на БСП Цветко Цветков. Стана ясно също, че за ремонти на големия сграден фонд на софтуерния гигант, който има 26 офиса из страната, са похарчени огромни суми. Според отчета на ИО в резултат на подобренията стойността на сградите на фирмата се е качила с 417 000 лв. В ИО всъщност изобщо не се обявяват обществени поръчки, фирмата си намира изпълнители и доставчици по свои си вътрешни правила. Бизнесът пък се оплаква, че държавната компания често е предизвестен победител на конкурсите за софтуер.

Денчев твърди още, че депозит на компанията е държан срещу много ниска лихва - едва 4%. От отчета става ясно, че дружеството е държало 6.6 млн. лв. през м. г. в няколко банки, като най-много пари са съхранявани в близката до ДПС Корпоративна търговска банка, а също и в гръцката Банка Пиреос и в Прокредит банк. Харчени са и доста пари за излишен лукс, например за новогодишния коктейл на дружеството, за разточителни семинари по курортите, за представяния на български певци и групи, организирани от Азер Меликов. Представителните разходи м. г. са били за 250 000 лв., като според Денчев Меликов е демонстрирал цинична безпардонност с покупките на вратовръзки и жакардови кърпички за сметка на дружеството.

Винаги се е твърдяло, че "Информационно обслужване" има достъп до огромни държавни бази данни, т. е. до безценна информация, и това, а не само преките облаги, е толкова атрактивно за хранениците на властта. Специалисти от компанията твърдят обаче, че реално единствените данни, които "живеят" в ИО, т. е. са на негови сървъри, са тези от ЕСГРАОН и от търговския регистър до 2007 г., който и без това вече е публичен.



Заплатите



Заплатите на шефовете също добиха скандална известност. Бившият изпълнителен директор Иво Николов, който е и син на началника на кабинета "Жан Виденов" Красимир Николов, беше наречен от премиера Бойко Борисов "мъжка вещица", тъй като се оказа, че през м. г. е взимал по около 10 000 лв. на месец. Общо 8-те члена на управата и надзора са взели през 2008 г. 359 989 лв. Това прави средно по около 3750 лв. на месец на човек. Шефката на "Човешки ресурси" в дружеството Цветанка Панова също е взимала солидна заплата - средно по 5700 лв. на месец. Същевременно средната заплата на всеки от 850-те специалисти в компанията е била 1159 лв. според отчета, като в тях би трябвало да влизат и премиите, които се получават при завършването на всеки проект. Факт е, че с някои изключения заплатите са дори под средните възнаграждения на същите длъжности в частния сектор. Но какви пари трябва да взимат хората в държавните предприятия и в администрацията трябва да се реши след цялостен анализ на възнагражденията в целия бюджетен сектор. Още повече, че заплатите в държавните дружества идват не пряко от бюджета, а от приходите, които сами си изработят.