Беше чудна неделна утрин в Лос Анджелис. Градът се събуди с очакване да се наслади на почивния ден, но час по-късно една много отбрана група се разстрои и обърка. Съставена от съдии, тя се изправи пред проблем, за който мислеше понякога, но го отхвърляше: Не, това не може да се случи.

Случи се. В Цюрих, където пристигна за филмовия фестивал, за да получи почести, Роман Полански бе отведен зад решетките, защото властите си спомниха за 31-годишна заповед за арест. Тя бе издадена от американците, които не са я отменяли. Говори се за екстрадиране, макар че процедурата може да отнеме месеци.



Връща ли се Полански в САЩ?



Ако се случи, поне един от притеснените съдии го чакат ужасни времена.

Дори в Лос Анджелис обществеността се нуждаеше от обяснение за какво става дума в новините. Обяснението дойде бързо. Достатъчни бяха десетина реда. На 11 март 1977 г. Полански е арестуван във фоайето на хотел "Бевърли Уилшайър" от детектив Филип Ванатър (ченге, което се появява по-късно и в делото срещу О. Джей Симпсън). Полският режисьор получи следното обвинение: дал е синтетичен наркотик на малолетна; развращавал е дете; правил е секс с малолетна; извършил е изнасилване с помощта на наркотици; орален секс; содомия. Момичето е било на 13 години, макар че според Полански е изглеждало по-голямо.

Изнасилването е станало в къщата на Джак Никълсън, място, което Полански използвал, когато поиска. В преговорите с прокуратурата Полански никога не е отричал обвиненията, но те бяха свалени съгласно



уговорката да се признае за виновен



заради секс с малолетна. Преди присъдата съдията Лорънс Ритънбанд нареди Полански да бъде задържан за психиатрично изследване. Така той прекара 42 дни в затвора в град Чино през 1977-1978 г. Лекарите заключиха, че е психически здрав, за да бъде съден. По мнението на режисьора 42-дневното му задържане трябва да е задоволило наказателните инстинкти. Можело е да бъде и глобен, но все пак е трябвало да бъде освободен. Но тогава, точно преди присъдата, Полански чул, че Ритенбанд възнамерявал да наруши извънсъдебното споразумение - защото се опасявал от обществена критика, че присъдата би била твърде снизходителна. Уплашен от ново лишаване от свобода, Полански нарушил сделката и отлетял с "Бритиш еъруейз" за Лондон през февруари 1978 г. Оттогава не се е връщал в САЩ.

За изтеклите три десетилетия се случиха много неща. Съдия Ритенбанд умря. Полански се установи в Париж и направи няколко филма, включително и "Пианистът", който спечели "Оскар"-и за най-добър филм, режисура, актьорско майсторство и сценарий. Макар и отсъстващ от церемонията, Полански получи силни аплодисменти - което бе знак какво мисли филмовата общност за него. 13-годишното момиче стана възрастна жена и даде да се разбере, че не желае нови действия срещу Полански.

Нищо не излезе обаче от слуховете, че може да се постигне юридическо споразумение Полански да се върне в Америка и да работи в Лос Анджелис. Първоначалното признание за вина трябвало да бъде последвано от присъда. Освен това Полански е нарушил споразумението си с прокурора. Сега Цюрих и Швейцария задвижиха играта, като си спомниха, че в качеството си на цивилизована нация Швейцария има роля за каузата на реда и закона. Разбра се също, че Швейцария ще вдигне и банковата тайна над влоговете.

Обвиненията са много сериозни и не подлежат на спор. Не е работа и на момичето да решава въпроса. Да, има хора, които казват



"бедният Роман Полански!"



Те си спомнят, че е загубил майка си в Освиенцим, спомнят си собственото му детство, преследването му от полицията. Спомнят си нощта на 1969 г., когато банда на (сатаниста Чарлз) Менсън нахлува в къщата му в Холивуд и убива съпругата му Шарън Тейт заедно с нероденото им дете и още неколцина. По фатално съвпадение Сюзан Аткинс, една от участниците в бандата на Менсън, която призна, че през тази нощ е мушкала с нож когото зърне, умря в затвора миналата седмица.

Бихте казали, че това е много глупава история, която може да се случи само в Лос Анджелис, и то със съдия, който не е с всичкия си. Всеки друг съдия би взел под внимание общественото мнение. Знаят ли хората кой е Полански? Спомнят ли си случая? Трябва ли да му обръщат внимание? Какво би било посланието към обществото, ако Полански бъде наказан за нарушаване на споразумение, след като първичният казус е уреден?



Живот като на филм



Полански е на 76 години. В Париж е съпругата му (актрисата Еманюел Сение), с която имат две деца.

Роден е в семейство на полски евреи на 18 август 1933 г. в Париж, но когато е на 3 години, семейството се връща в Полша. След нацисткото нашествие през 1939 г. момчето се спасява от Краковското гето благодарение на подкрепата на непознати, които го укриват през войната. Майка му умира в Освиенцим, баща му оцелява в лагера на смъртта Маутхаузен.

Пробива в режисурата с късометражни филми в Полша, а дебюта си в игралното кино прави през 1962 г. с психологическия трилър "Нож във водата", номиниран за "Оскар" като най-добър чуждоезичен филм. След като се премества в Холивуд, веднага прави впечатление със зловещия филм "Бебето на Розмари", в който звезда е Миа Фароу, изпълняваща ролята на жена, чиято бременност преминава в атмосфера на ужас и сатанизъм. Успехът се превръща в лична драма, когато година по-късно бременната му съпруга Шарън Тейт е убита от последователи на сатаниста Чарлз Менсън.

През 1974 г. Полански започва да работи с Джак Никълсън, Фей Дънауей и Джон Хюстън по един от големите детективски филми "Чайнатаун", който едновременно отдава почит и преоткрива класическото черно кино. Филмът събра 11 номинации за "Оскар", включително и за режисура, но получи само награда за сценарий. Лентата катапултира Полански сред знаменитите режисьори в Холивуд. Случката през 1977 г., когато е обвинен в изнасилване на 13-годишно момиче, става по време на пробни снимки в дома на Никълсън.

През 1989 г. Полански се жени за актрисата Еманюел Сение. Двайсет години след повдигането на обвиненията срещу него



за първи път се появява публично жената,



заради която е обвинен в изнасилване. Саманта Геймър заявява, че би желала Полански да постигне споразумение със съда и да сложи край на годините, в които живее като беглец. Тя твърди, че той я е натъпкал с наркотици и шампанско, докато според неговата версия тя била рано развита тийнейджърка, която сама пожелала секс с него. Геймър не определя случката като изнасилване, но настоява, че не е имало секс по взаимно съгласие.

Полански преживява наново детската си травма през 2002 г. с драмата за Холокоста "Пианистът", в която звезда е Ейдриън Броуди в ролята на музиканта Владислав Шпилман - оцелял през Холокоста поляк. Базиран върху мемоарите на Шпилман, това е първият филм, който Полански снима в Полша след дебюта си 30 години по-рано. Освен като най-добър филм той печели още шест "Оскар"-а, включително и за най-добра мъжка роля на Броуди.

През 2008 г. на филмовия фестивал Сънданс наградата "Еми" е спечелена от документалния филм "Роман Полански: Издирван и желан", който възпламенява отново дебата по аферата "Полански". В него се съдържа нова информация за покойния съдия Лорънс Ритенбанд, според която той се е опирал на сведения от прокурор, на когото не е било поверено това дело. Адвокатите на Полански поискаха миналия декември въз основа на тази информация делото да бъде закрито. С ареста си в Швейцария Полански се сблъсква с възможността да бъде екстрадиран и изправен пред Върховния съд в Лос Анджелис, където лично да настоява за прекратяване на делото.

Арестът му се превърна в международен въпрос - френското и полското външни министерства настояват за по-бързо изясняване на казуса. Швейцарската преса недоволства от задържането и коментира, че Полански неведнъж е посещавал преди това страната и че сигурно е имало неофициални канали, по които Франция е можело да бъде предупредена какво се готви на режисьора на летището в Цюрих.

(По британския и американския печат)