Когато някой заразмахва национализма както регулировчик размахва палка, обикновено става дума за власт и пари. А когато някой заразмахва по същия начин религията, то най-често става дума за власт и национализъм. Това си мисля, гледайки издалеко суматохата в края на миналата седмица покрай инициативата на братята Юзеир и Али Юзеирови от търговищкото село Славяново. Те учредиха нова партия, в чието ръководство освен двамата братя влиза и сестра им Десислава Йорданова (малко странно име за лидерка на "турска" партия, нали. Името ми напомни Боянската църква и едно хубаво стихотворение на Владимир Башев

Когато се запитвам за лицата

на старобългарските Десислави

ще виждам само теб - и тъмнината

безкрайни и безсмъртни ще ни прави.)

Както и да е, двамината братя Юзеирови сигурно могат да се оплачат от много неща, освен от липса на медийно внимание. Вече доста месеци вестници и телевизии се занимават с техните екстравагантни идеи. Първо имаше някакъв благотворителен Български червен полумесец, който се оказа не твърде съвместим с Червения кръст. После се появи един не особено скопосен паметник в двора на Юзеирови, отначало увенчан с не много скопосен полумесец, а после му добавиха още по-нескопосен кръст. Паметникът бе наречен "Паметник на незнайния турски войн". Химн на новосъздадената партия пък стана "Чеддин Деде" - турски военен марш. Т. нар. "Мюсюлман Демократичен Съюз" (МДС) според братята не била етническа партия, а била отворена за всички български граждани, "приели етичните норми на исляма". Тези норми са: "не убивай, не кради и т.н.", обясниха те пред медиите. (Гаче другите големи религии не думат същото. И гаче това не им е пречило все в името на тези религии да бъдат избивани милиони - под предлог, че са неверници, езичници, гяури, супостати, душмани и т.н.)

От цялата работа, без да познавам лично братя Юзеирови, разбирам едно. Те обичат символиката. И изглеждат доста мотивирани идейно именно за политика, а не за религия. Щото никой не им пречи да си продават бракуваните пилета в Азия и да купуват компютри на бедните си съселянчета, нито да им варят чорба и да наливат по паница на сиромасите от своя, че и от чужди, ако рекат, етноси.

Само че братята търсят знака, ценят жеста,



тегли ги сферата на монументалното.



Иначе нито паметникът, нито "Чеддин деде", нито желанието за преименуване на селища и улици и строене на паметници могат да бъдат обяснени. Те дори споделиха, че във всеки град трябвало да има паметник на незнайния турски войн. Изглежда го усещат някак обезправен този войн точно по тези земи (щото в Турция той си е хипермонументално зачетен).

Ако трябва да бъдем честни, следва да признаем следното. Паметници на знайния и незнаен турски войн щяха да се извисяват по нашите земи на възбог, ако през 1877 и 1878 г. армиите на руския цар Александър II Освободител, подпомогнати от румънски ратници и българско опълчение, не бяха надвили таборите на падишаха. На Шипка днес нямаше да има топ и църква, а щеше да вдигат ръст най-вероятно минаре и Сюлейман-паша - излят от бронз или изчукан от мрамор. А Плевен пък можеше да се нарича не Плевен, а Осман-паша. Следва да допълним също, че можеше и да няма бронзови и мраморни фигури, ако беше победила Османската империя, защото тогава в нея нищо чудно да бе задоминирал радикалният ислям. Пък той забранява изображенията и фигурите на хора. Пророкът не разрешава таквоз безобразие. И Ататюрк също можеше да го няма, с все реформите му за повече светскост и отделяне на религията от държавата.

Уважаеми г-да Юзеирови, не се наемам да твърдя, че всичко в световната история е справедливо. Но паметници, особено пък на воини и юнаци,



обикновено зидат победителите





Иначе в Пърл Хърбър щеше да се извисява паметник на незнайния японски летец, в Сталинград щеше да има гигантски монумент на незнайния есесовец, а в Тел Авив щяха да курдишат бюст на трагично обесения Айхман... Не знам как би реагирал Истанбул, ако кюрдите пожелаят паметник на незнайния кюрдски борец за независимост насред булевардите край Златния рог. Моето лично мнение е, че паметник не на някой воин, а на арменските, че и на българските, че и на влашките, че и на гръцките милиони избити цивилни - жени, старци и деца, би следвало да краси турската столица, за да внушава на гражданите й тяга към милосърдието и добротворството, а не монументи на десетки аскери и аслани да палят първобитни имперски емоции в по-простодушната част от населението...

Изобщо - символиката е дело деликатно. В ръце на наивни или привидно хитроумни ентусиасти тя може да се окаже катализатор към реакции от миналото, а не от бъдещето. Понякога си мисля, че прословутата кутия на Пандора е тъкмо миналото. И който й отхлупва капака, мислейки, че ще извади оттам само каквото му харесва, рискува да заприлича на дете, което иска да си поиграе със запалката на тати. Има намерение да палне едно вестниче, пък то - яаа - лумнали къщата и хамбарът.