Ако има истинска хранителна среда за чиновническото безхаберие и подкупност, нейното име е мълчаливият отказ. Въпросната правна фигура дава възможност за корумпирането не само на цялата чиновническа каста, но и на съдебната система. Защото всеки мълчалив отказ рано или късно стига чрез обжалване до съда. Така дава възможност и магистратите да се включат в общото държавно и бюджетно финансирано мачкане на



гражданин, дръзнал да поиска достъп до обществена информация, или



молба за разрешение за скица, строеж, преустройство от някое министерство или пък община. Или търси социална помощ, лечение в чужбина, да види кой какви лични данни събира за него например. Същото се отнася до стотици и до хиляди други подобни казуси, разрешавани много често с "мълчалив отказ" на централната или общинска администрация да се произнесе по една или друга молба.

Това дава възможност на съответния чиновник дълго време да изнудва за пари или услуги човек или фирма. Отделно след мълчаливия отказ следва дълга съдебна битка, която коства нерви и пари на всеки данъкоплатец.

Затова периодично се повдига темата за замяната на мълчаливия отказ с принципа на мълчаливото съгласие. Т.е. когато чиновник не се произнесе по дадено искане - например за разрешение за строеж, съответният човек или фирма да строят без никакъв проблем и притеснения. Преди дни и шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев обяви, че административните съдии ще предложат на изпълнителната и законодателната власт мълчаливият отказ да стане мълчаливо съгласие. По негово мнение това



би било истинска борба с корупцията,



както и мобилизиране и дисциплиниране на чиновниците. Същата идея долетя изненадващо и откъм соцсеминара в Боровец. Странно е, че точно предишното управляващо мнозинство, доминирано от социалистите, не намери сили да вкара принципа на мълчаливото съгласие в приетия преди три години Административнопроцесуален кодекс (АПК).

С пропусната възможност България да се присъедини към демократичния свят, отново бяха бетонирани възможностите за бюрократичен произвол.

Всъщност принципът на мълчаливия отказ бе включен преди 40 години в предшественика на АПК - Закон за административното производство. Там бе записано, че когато административен орган не се произнесе в законово определения срок по издаването на определен документ, това се счита за "мълчалив отказ" на искания акт. Предвижда се този отказ да се обжалва пред по-горестоящия орган. При положение, че той потвърди отказа, се отива на съд. Ако обаче исканият акт е трябвало да бъде издаден от орган, който няма началник - правителство, премиер, министри, областни управители, шефове на агенции и др., отказът се обжалва направо пред съд. Тази процедура позволява на чиновниците да не изпълняват задълженията си с ясно съзнание, че законът ще третира действията им като отказ. В същото време тя спира стартирането и развитието на бизнеса, защото

обжалването - особено пред съда, отнема много време. Затова точно бизнесът искаше отмяната на този архаичен принцип. Депутатите от миналия парламент обаче записаха в АПК единствено, че принципът на "мълчаливото съгласие" ще важи при условия, предвидени в специални закони. Познайте в колко закона има такъв запис? Броят се на пръстите на едната ръка и без да има полза. Като



закона за ограничаване на административното регулиране и



административния контрол върху стопанската дейност. В него принципът на мълчаливото съгласие важи единствено при издаване на разрешение и на удостоверение за еднократни сделки или действия. Предвидена е изключително тромава процедура, която изисква доказване, писмено уведомление и възможност за спиране на сделката или действието от страна на администрацията.

Намират се хора, които твърдят, че имат аргументи срещу мълчаливото съгласие. Като това, че при него няма да има правна сигурност. Че няма да бъдат защитени и правата на третите лица, за които мълчанието или непроизнасянето в срок на администрацията ще бъде равносилно на облагодетелстващ акт на едни лица за сметка на други. Прогнозира се дори засилване на корупционните практики, защото за този, който иска, ще е изгодно чиновникът да не се произнесе и така да получи съгласие.

Макар и в някои от тези аргументи да има смисъл, те издишат като цяло. Защото по цял свят се приема, че услугите на администрацията са в полза на хората и на техните права. А с принципа на мълчаливия отказ



чиновниците у нас колят и бесят



за всичко. Няма нормална правна и административна система, която законово да толерира подобно нещо. Защото тя по правило трябва да е в услуга на хората и бизнеса, които всъщност й плащат заплатите.

И правителството, и парламентът имат шанс да сторят това веднага - като премахнат мълчаливия отказ и го сменят като правило с принципа на мълчаливото съгласие.