Един закон може да е само от 4 члена, но да разбуни сериозно духовете и да остави усещането за порочно правосъдие. Законът за амнистията, приет в края на март от миналия парламент, направи точно това. Премиерът Бойко Борисов го определи като неморален, защото той е позволил на предишната власт безнаказано да сключва неизгодни за държавата сделки. Кабинетът дори атакува закона пред Конституционния съд. Бившите червени министри пък обявиха, че се отказват от амнистията. Което за момента има само ПР стойност, защото нито един от тях все още не е обвиняем или подсъдим.

Текстът, който се оказа проблем - за прекратяването на висящите дела за престъпления по непредпазливост, които се наказват с до 5 г. затвор, извършени до 1 юли м.г., бе приет на второ четене в парламента с гласовете на БСП и ДПС. Коалиционният им партньор НДСВ гласува против. Гласове "за" дадоха и трима от ОДС - Венцислав Върбанов, Димитър Димитров и Марио Тагарински, петима от ДСБ - Васил Паница, Веселин Методиев, Евдокия Манева и Екатерина Михайлова и Иван Костов, двама от "Атака" - Ваню Хърков и Христо Попов, и шестима независими - Александър Праматарски, Анастасия Мозер, Антоанела Понева, Елеонора Николова, Мария Капон и Петър Берон.

Това бе вторият опит на правителството на Сергей Станишев за закон за амнистията. В началото на 2007 г. проектът на тогавашния правосъден министър Георги Петканов бе остро критикуван в парламента и оттеглен. Тогава амнистията трябваше да е "поздрав" за членството ни в ЕС. Наследничката му Миглена Тачева предложи амнистията по повод 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието.

Какво обаче предложи Министерският съвет



и какво гласува парламентът? "Сега" получи стенограмите от заседанията на правителството и на правната комисия в НС, от които се вижда кой какви възражения и предложения е имал.

Законът беше подготвен от Министерството на правосъдието миналия юли, Министерският съвет го прие на заседанието си на 20 ноември. Според първоначалния замисъл амнистията трябва да е два вида - за затворници, които да бъдат освободени, и за висящи дела, които да бъдат прекратени. Първоначалният проект предвиждаше от нея да се възползват 3360 лишени от свобода. Трябваше да бъдат прекратени и делата за умишлени престъпления, които се наказват с до 3 г., и тези за престъпления по непредпазливост, за които НК предвижда до 5 г. затвор. Условието тук е престъпленията да са извършени преди 1 юли 2008 г. Амнистията нямаше да се прилага, когато престъплението е извършено в пияно състояние или е причинена тежка телесна повреда или смърт. Така от нея се изключват масовите дела за шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта, за което НК предвижда до 1 г. затвор.

В мотивите на проекта се посочва, че през последните десет години във всички страни - членки на ЕС, и особено в новоприетите, с изключение на България, са приети закони за амнистията. Освен това съдебната система е натоварена с дела, което е пречка за ефективно и бързо правораздаване.

На 20 ноември кабинетът одобри проекта на МП. От стенограмата от заседанието става ясно, че МВР от самото начало е имало резерви. "Сега, като се борим с престъпността и организираната престъпност, защо правим амнистия", пита зам. вътрешният министър Соня Янкулова. Правосъдният министър Миглена Тачева обаче я контрира: "Правим я, защото, дори и да се проведе докрай разследване по тези дела, които са умишлени - до 3 г. лишаване от свобода, там наказанието във всички случаи ще бъде глоба, защото задължението на съда е да приложи чл. 78а, което означава освобождаване от наказателна отговорност и прилагане на административно-наказателна отговорност. Значи има един момент по-скоро в обратна посока - ако ние освободим прокуратурата от тези дела, които е ясно,че ще завършат по чл. 78а и наказанието е глоба, нека прокуратурата да съсредоточи усилията си по другите дела". Тачева отива още по-далеч. Според нея няма логика



от обхвата на амнистията да се изключат определени престъпления



- например за злоупотребите по европейските фондове. "Защото дори да извадим сега престъпленията по европейските фондове, след една година те ще получат пак глоба до 5000 лв.", казва тя.

Соня Янкулова обаче не се дава: "Буди притеснение включването на престъпления, свързани с наркотиците, тъй като това ни е един от основните проблеми. Ние също казваме, че в един момент се хвалим, че имаме големи успехи в борбата с престъпленията, свързани с наркотиците, и в същото време амнистираме".

Думата взема и зам.външният министър Любомир Кючуков: "От гледна точка на този политически сигнал, който с тази амнистия се подава по най-болната тема, която имаме в ЕС, за нас по принцип стои въпросът доколко такъв сигнал сега трябва да се подаде."

Министър Николай Василев подкрепя проекта. Вицепремиерът Даниел Вълчев, който ръководи заседанието, напомня на министрите, че амнистията е политически, а не правно-технически акт. "С амнистията ние казваме на обществото някакви неща, а въпросът не е в тези 30 или 50 човека", казва той. И допълва: "Този закон въобще няма да мине през Народното събрание, ако питате мен. Но така или иначе, той дори и да мине, ще мине чак през февруари - не очаквайте да мине сега".

Обсъждането на проекта в МС и приемането му приключват с препоръката на Вълчев към Тачева: "Трябва да изведете публично следното: преставаме да се занимаваме с кокошкарите и искаме да гоним големите престъпници, организираната престъпност, корупцията и т.н., но това трябва публично да го артикулирате."

На 29 януари т.г. амнистията вече е на първо четене в парламентарната правна комисия. На него Надя Антонова от "Коалиция за България" обяснява на колегите си, че се отнася твърде скептично към амнистиите въобще. "Но се опитвам обективно да разглеждам законопроекта на правителството и ми се струва, че ако се стигне до приемането му, той би следвало да бъде приведен в по-друг вид. Откровено казано, не виждам кой от текстовете би могъл да се гласува на второ четене в този му вид", казва тя. И не се съгласява с мотива на МП, че целта на амнистията е да облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления. "Практиката показва, че когато ние приемаме закони с цел да облекчим съдебната система, като че ли не намираме най-доброто решение с тия закони с оглед интересите на хората", разсъждава депутатката. Тя дава за пример съкратените процеси, въведени в НПК, които възбуждат общественото настроение и основателно дразнят чувството за справедливост. "Дайте да облекчим процесуалния ред на чл. 78а, без да амнистираме деянието. Пак ще разтоварим съдебната система с разумен и облекчен ред, ако толкова държим на това и толкова е важно от обществена гледна точка", допълва Антонова.

Тя се противопоставя и на амнистирането на умишлени престъпления. Не е съгласна и да се опрощават години за излежаване на големите присъди: "Тези, които са изтърпявали наказание и са изтърпели 15 години, остават още 5. Знаете, колеги, кой получава 15 години. Той е елитен екземпляр от ъндърграунд. Този човек би могъл да ползва условното предсрочно освобождаване. Значи той не отговаря на условията условно предсрочно. Този човек продължава да бъде такъв и такъв и като че ли не е добре да се влива отново в обществото, защото



това общество, и то сиромашкото, има някакви права."



За разлика от Антонова независимата Елеонора Николова смята, че проектът е "много изчистен, много ясен по отношение на категориите лица и вида милост, които чрез закон ние ще изразим като акт на Народното събрание".

Шефът на правната комисия Янаки Стоилов предлага от амнистията да се изключат лицата, които веднъж вече са били освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а. "Освен това остава въпросът дали да освободим само извършилите непредпазливи престъпления или умишлени" допълва Стоилов. Той държи да знае и колко дела ще бъдат прекратени заради амнистията. "Имаме вече злополучен опит. Не смятам, че тук е имало някакви преднамерени усилия. Но след почти всяка промяна на НК или на НПК изникват по един-два случая, които в обществото предизвикват много остра реакция и понякога като че ли е трудно да бъде предвиден ходът на приемането на закона. Представете си тук в тази огромна рамка какви случаи могат да изникнат и те да бъдат насочени именно към правната комисия като ответник, а не към някоя друга институция", предупреждава колегите си юристът.

Христо Манчев, който по това време още е зам.главен прокурор, обяснява на депутатите, че



обхватът на амнистията е огромен



- 337 от 426 члена в НК предвиждат наказание за умишлени престъпления до 3 години лишаване от свобода, а 52 - престъпления по непредпазливост, които предвиждат до 5 г. Тоест 389 от разпоредбите в НК ще бъдат обхванати от амнистията. Хората, които законът ще засегне, разбира се, са много повече. Данните на прокуратурата за 2008 г. показват, че 78а е бил приложен в около 7700 случая.

"Прокуратурата е за амнистията. Хубаво е да има амнистия, нормално е, отдавна не е имало. Още повече че ние амнистираме лица, които са осъдени на 2000 лв. глоба. Дали ще бъдат глобени и дали ще бъдат амнистирани, е въпрос на политическа преценка, с която прокуратурата не се занимава", разсъждава обвинителят. Той обаче не говори само с членове от НК, а



дава конкретни примери на депутатите



какви престъпления ще бъдат помилвани. "Тук попадат престъпленията, свързани с избирателните права. По данни към 15 декември имаме осъдени 29 лица за частичните избори през 2007 г., от които за 22 присъдата е влязла в сила. Наказанията са пробация и глоба и имаше две с по една година лишаване от свобода. Това са дела, които се наблюдават от европейските експерти и ЕК. Въпрос, който се решава от вас, уважаеми народни представители. Делата, които още висят, по наши данни бяха 172 до преди две седмици. Сега не съм ги погледнал. Говорим за 170 висящи досъдебни производства. В тези разпоредби попадат и повечето от текстовете за документните престъпления, включително и престъплението, за което се предвижда наказание за лекар, който снабдява дадено лице с фалшиво свидетелство за здравословно състояние. В този кръг престъпления попада посредничеството за подкупи. Попадат така наречените лицензирани оценители, които дават неверни заключения при заменки на имоти. Попада чл. 219, ал. 1 - типичният случай на безстопанственост. И много други текстове, бягство на затворник по чл. 297, ал. 1 и чл. 298."

Никой от депутатите не се впечатлява от споменаването на изброяването на престъпленията, особено за безстопанственост, които сега са ябълката на раздора. В залата обаче се чува реплика към Манчев: "Колко бягства имате?"

И Христо Бисеров от ДПС подкрепя проекта: "Много е лесно да откажеш амнистия. Има Министерски съвет, който е проявил законодателна инициатива. В този Министерски съвет сме пратили хора с глави на раменете. Прокуратурата заявява подкрепа на законопроекта. Ние ли да откажем амнистията? Защо? Защото не ни харесват детайли от закона. Да ги поправим детайлите, които не ни харесват. Да направим по-трудното - да пуснем закон. Да поправим нещата, които не можем да пуснем", съветва той.

Специалистът по наказателно право и шеф на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска подкрепя проекта от името на съвета. "Прави ми впечатление, че някои от изказващите се господа отварят Наказателния кодекс и казват: Това престъпление, което се обхваща от амнистията, на нас не ни харесва. Вижте какво грозно престъпление. Престъпните деяния по начало всички са обществено опасни и не ни харесват. Въпреки това аз не съм видяла досега нито една амнистия у нас и в чужбина, която да амнистира само непредпазливи деяния", пледира Доковска. Според нея в проекта има политика, защото: "В България имаме праг на насищане с дребна престъпност. Полицията, прокуратурата и съдът са отрупани с дребна престъпност. Те не могат да концентрират усилията си върху онази престъпност, която е действително значима и която интересува най-много обществото".

В крайна сметка проектът не получава одобрението на правната комисия и тръгва за обсъждане в пленарната зала с 6 гласа "за", 3 "против" и 3 "въздържал се".

На заседание на НС на 6 март депутатите отхвърлят от закона само текста за затворничките с деца. В гласуването участват 161 парламентаристи. 97 са "за". От тях 58 са червени, 22 от НДСВ, 6 от ДПС, 6 от ОДС (Ваньо Шарков, Георги Пинчев, Йордан Бакалов, Мартин Димитров, Надежда Михайлова и Христо Кирчев) и петима независими (Александър Праматарски, Елеонора Николова, Йордан Величков, Лъчезар Иванов, Петър Берон). 44 гласуват "против" - 1 от "Коалиция за България" - Петър Кънев, 17 от ДПС, 12 от БНД, 11 от ДСБ, 1 от "Атака" и 1 независим. 20 народни избраници се въздържат.

На 19 март правната комисия разглежда амнистията на второ четене.

Надя Антонова предлага



от амнистията да се изключат умишлените престъпления



Колегата й от БНД Борислав Ралчев я подкрепя. В дискусията се включва и Йосиф Герон от Съюза на юристите, която апелира да не се помилват документните измами, защото те са инструмент в имотните престъпления. Министър Тачева обаче опонира, че умишлените престъпления, които се наказват с до 3 г., трябва да останат в обхвата на амнистията. "Трябва ли да хабим този ресурс на прокуратурата, за да може след две години разследване да получи някой глоба", пита тя. И напомня, че амнистията няма да е пречка за търсене на административна отговорност по специалните закони.

Въпреки настояването на Тачева обаче точката за умишлените престъпления отпада - 6 депутати гласуват "за" премахването, 2 - "против" и 3 - "въздържал се". Министърката пита с какви мотиви. "За второ четене не внасяме мотиви. Мотиви са необходими при самата дискусия при поддържане на едно или друго предложение. Предполагам, че



колегите се опасяват от случаи като "Ванко 2",



условно да го нарека, за много неща, които изникват от приемането на този текст", обяснява й Янаки Стоилов.

По предложение на Антонова от Закона за амнистията отпада и освобождаването на затворници, които имат определен остатък за доизлежаване.

Ралчев предлага изобщо да се отхвърли предложението за амнистия, но Стоилов му препоръчва да направи това "в залата, тъй като вече се прие в един доста по-тесен обхват да има амнистия". Така дебатите в комисията по проектозакона приключват и на второ четене.

На 26 март амнистията е за втори път в пленарната зала. Депутатите вече гласуват текст по текст. Скандалният член първи от закона, който засяга и висящите дела за неумишлени престъпления, извършени до 1 юли м.г., е приет с гласовете на 109 депутати. От тях 69 са от "Коалиция за България", 24 са от ДПС, трима от ОДС, петима от ДСБ и двама от "Атака". Против гласуват 44 (27 от НДСВ, 15 от БНД и двама независими), а 8 (по 1 от КБ, ДПС и независим, трима от НДСВ и двама от ДСБ) се въздържат.

Законът за амнистията е обнародван на 7 април т.г. и влиза в сила на 22 април и засяга 289 лишени от свобода. От прокуратурата обясниха пред "Сега", че нямат статистика колко висящи дела са прекратени. Но признаха, че и някои от делата за злоупотреби с еврофондове са сред помилваните.