108-ото обявяване на лауреатите на Нобеловите награди започна вчера и ще продължи до 12 октомври, когато ще бъде обявен носителят на приза за икономика.

По традиция първи се оповестява носителят на наградата за постижения в областта на медицината и физиологията. Трима американски учени са тазгодишните носители на наградата -Елизабет Х. Блекбърн (от австралийски произход), Каръл В. Грайдър и Джек Шостак са отличени за откритието си как хромозомите се копират и се предпазват от разпадане. Учените получиха наградата за разработките си относно ензим, който "защитава хромозомите от остаряване". Този ензим може да бъде ключът към вечната младост, защото участва в стареенето на клетките. Освен традиционните грамоти тримата учени ще получат парична премия от 10 млн. шведски крони (1.42 млн. долара).

Нобеловата награда е учредена от шведския учен, открил динамита, Алфред Нобел. Той умира през 1896 г., а последната му воля е богатството му да се инвестира в ценни книжа и с печалбите и лихвите да се учреди фондация. Всяка година тя връчва награди на личности, които с дейността си са допринесли най-много за развитието на човечеството. Нобел иска да бъдат отличени учените, направили най-важните открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир.



Първите отличия са раздадени в 1901 г.



Отличията за физика и химия се присъждат от комисии, чиито членове са подбирани от Шведската кралска академия на науките; за физиология и медицина - екипът е избран от Каролинския медицински институт в Стокхолм; литературният Нобел се определя от експерти, подбрани от Шведската академия по литература; а носителят на наградата за принос към световния мир се определя от комитет от 5-има души, специално подбрани от парламента на Норвегия. Тържествената церемония, на която се връчват премията и наградата на лауреата за големи постижения за запазване на световния мир, е в Осло. Останалите се раздават в Стокхолм, като шведският крал лично връчва призовете. Церемониите са на 10 декември - деня, в който Алфред Нобел умира.

През 1968 г. е учредена и т. нар. Нобелова награда за принос в областта на икономиката, която обаче шведският учен не споменава в завещанието си. Този приз се дава от Шведската академия на науките в памет на Алфред Нобел, а паричната премия се отпуска от Националната банка на страната. Известната като Нобелова награда за икономика всъщност се нарича Награда за икономически постижения на Шведската национална банка.

Критериите, на базата на които избират лауреатите на Нобеловите награди, се пазят в строга тайна и това, разбира се, повдига доста въпроси. Материалите за дебатите около кандидатурите и мотивите за избора на призьорите се оповестяват публично 50 години след това.

Шведската академия на науките



не разкрива как избира носителя и дори кои са претендентите,



чиито кандидатури се обсъждат. Строго определена обаче е схемата, по която се издигат кандидатурите и се съобщават имената на лауреатите. Крайният срок за приемане на предложения в различните области е 1 февруари на съответната година (т. е. предложения за 2009 г. се приемаха до 1 февруари). Няколко месеца членовете на комисиите проучват номинираните и разработките им. Самият избор се прави в деня на оповестяването на носителите на наградите.

С Нобелова награда се отличават само живи учени, като възрастови ограничения няма. Заради това ограничение например много достойни и изявени световни учени с фундаментални открития и теории остават без награди.

Пример за това е откривателят на Периодичната таблица на химичните елементи - руският учен Дмитрий Менделеев. През 1906 г. той е номиниран за Нобеловата награда за химия, но отличието е присъдено на Анри Мосан. Смята се, че основният "виновник" Менделеев да остане без Нобел е шведският химик Сванте Арениус, който имал голямо влияние върху комисията, определена от Шведската академия на науките. През 1903 г. той получава отличието в областта на химията за теорията си за електролитната дисоциация, която Менделеев многократно публично критикува.



Известният руски химик остава без наградата,



тъй като през 1907 г. умира.

В края на 60-те години на ХХ век е решено едно отличие да не са дава на повече от трима души. Призът за мир обаче може да се връчва и на организации - нещо, което в последните години доста често се случва.

Най-младият носител на Нобелова награда засега е британецът сър Уилям Лорънс Брег. Той заедно с баща си получава приза за физика през 1915 г., когато е само на 25 години. Най-възрастният Нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст. Сред Нобеловите лауреати има и 6 двойки баща-син.

Два пъти Нобелова награда са получавали Мария Кюри (през 1903 г. за физика и през 1911 г. за химия), Джон Бардийн (за физика през 1956 г. и през 1972 г.) и Лайнъс Полинг (за химия през 1954 г. и за мир през 1962 г.).

Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри - Пиер и Мария, за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.), Алва и Гунар Мирдал (той за икономика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).

Едва 5% от носителите на Нобелова награда са жени, сочи статистиката.

През годините има и видни личности, които са се отказали от Нобелова награда. Сред тях са например руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският писател Жан-Пол Сартър през 1964 г., както и виетнамецът Ле Дък Тхо, който не пожелава да вземе отличието за мир през 1973 г. (По материали от чуждестранния печат.)