Има един човек на име Йордан Нихризов. Води се социалдемократ и е събрал в партия някои от третите си братовчеди. Приятел е на Иван Костов и винаги щом има избори, Командира го кандидатира неизбираемо. Защо - Нихризов не знае, но му харесва. Харесва му и да бъде споменаван от медиите, което с оглед на анонимната му политическа дейност не се случва. В този текст се случва, за което той - социалдемократът Нихризов, няма вина.

Макар да вися по предизборните плакати, малцина българи узнаха тайнството, че Нихризов бе част от "Синята коалиция" и на отминалия парламентарен вот. При това наравно със СДС и ДСБ. По-старите читатели вероятно си спомнят, че той бе депутат от групата на ОДС в славните времена, когато по площадите цъфтяха единствено сини теменужки. Взе дейно участие в разцепването на старата БСДП. Той бе инструмент в ръцете на всесилния Костов, който чрез съда му подари партийната марка. Взел марката, а кой знае защо и самия Нихризов, Командира во веки принади социалдемократическа стойност към богатата си палитра от ценности и идеали.

От доста време Иван Костов е влязъл здраво в кожата на верния си другар и е на път да се превърне в ненужния човек от крайната редичка, за когото фотографите ще кажат: "Г-н Борисов, хайде без тоя...! Как да ви съберем всичките в кадър?" Добрата новина е, че



г-н Борисов ще го смести,



а и ще го кандидатира неизбираемо. Защото г-н Борисов е добър и ще оцени заслугите на този човек в битката за овладяване на българската десница. Пък и хората трябва да помнят - да знаят и да препредават какви сини лъвове е побеждавал черният колан.

Учредяването на "Синята коалиция" бе прокламирано като голямо ново начало. "Трудно почнахме, но ще стигнем далеч!", провикна се Мартин Димитров след скромния резултат на вота. Днес коалицията вехне под сянката на безусловната подкрепа на кабинета на Борисов, не формулира никаква алтернативна политика и всичко това й харесва. "Синята коалиция" стигна дотам, че да се откаже от кметска кандидатура в столицата в полза на претендента на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Борисов наистина може да въздъхне облекчено - марката "СДС", в добавка с послушния Костов, най-после е татуирана върху мускула му. Без изтриване.

Който не е разбрал, нека уточним - Фандъкова няма да е общ кандидат. Тя ще е кандидат на ГЕРБ, подкрепена по Нихризовски от СДС и ДСБ. Срещу това хората от снимката се надяват на две зам.-кметски места, но предвид опита с Борисов, може да си останат само с нея. Какво е това, освен пълен провал и отказ да се прави политика? В София - най-десния от всички градове, довчерашната синя крепост, СДС и ДСБ няма да издигнат кандидат. Дори тъмносините избиратели от т.нар. Стамболова София, които все още вярват, че Костов е техният Стамболов, ще трябва да се примирят с Фандъкова



"Демокрацията изисква състезание



Хората трябва да имат възможност за избор". Думите са на Яне Янев, който на фона на Костов и Димитров изглежда като виден хуманист и далновиден стратег. РЗС ще издигне кандидат, а пълна глупост ще е и НДСВ да не издигне. "Синята коалиция" им поднася електорат на тепсия. Не знам дали в това е трагедията, или в очертаващата се безалтернативност на Борисов вдясно. Или пък във факта, че с оглед на цялата им безпринципност и изменчивост, всички очакваха СДС и ДСБ да свършат точно така. Че песимистичните прогнози, базирани на користната партийна природа на старите десни, се оказаха верни.

Политиката не е само калкулация на проценти и постове. Тя е и отстояване на ценности. Костов и Димитров не само се вричат в безалтернативността на ценностите на Борисов, но и хвърлят хиляди българи в абсурдната ситуация да харесват БСП, ако не им се нрави генерала. Защото социалистите се очертават единствената опозиция на ГЕРБ. И как Костов и Димитров си представят бъдещето? Че през 2011 г. ГЕРБ ще е в упадък и отново ще изгреят на хоризонта? Че ще имат кметове или ще предложат президент? Тази наивни сметки ще се окажат напълно погрешни, както сбъркаха и в най-голямата сметка по отношение на ГЕРБ.

Още с влизането на Борисов в политиката десните предприеха напълно



погрешната тактика - да се съизмерват с него



Костов се мръщеше, Петър Стоянов полягаше, но в тия страсти нямаше принципи, имаше конюнктура. Някъде през 2008 г. Командира стана лъчезарен, заедно с Борисов "отсвириха" Пламен Юруков и натъкмиха някакъв проектосъюз. Не в него бе проблемът, а в безпрекословното полягане в името на дребни трохички от властта. След като "Синята коалиция" не влезе в управлението, въпреки огромния си мерак, ползата от навеждането пред Борисов се оказват единствено двете зам.-кметски места в столицата. Твърде ниска цена за пожертвания десен избирател.

Но СДС и ДСБ явно са твърде доволни и на тая скромна печалба, защото като бонус са готови да изтърпят и унижението, на което генерала системно ги подлага. Искаха общи мажоритарни кандидати - не стана. Искаха министри - Борисов уреди разни хора на по-ниски нива, но в лично качество и през главата на лидерите. Искаха поне обща програма - не се случи. Ревнаха срещу Божидар Димитров, Борисов им каза да си гледат работата. Срещу това чинно вдигат ръка в подкрепа на Фандъкова и през ум не им минава да подирят сметка от премиера защо се подиграва на обществото, пренасочвайки двама от министрите си към други постове едва три месеца след старта на кабинета.

Какво следва? Следва силен тласък на отдавна стартиралия упадък. Агонията вероятно ще приключи на следващите парламентарни избори, а днешният отказ от борба в София е най-яркият предвестник на трагичния финал. Драмата е, че си отива СДС - една наистина прекрасна марка, натоварена със сантиментите на няколко поколения българи от посттоталитарния преход. Отива си и ДСБ, но за нея след години никой няма да се сеща.

За ситуацията не е виновен Мартин Димитров. Виновен е Костов, който за разлика от него имаше опита и ресурса да опази и съхрани старата десница и избирателите, които й вярват. Бяха малко, но си струваше да се бори за тях. Сега единствената интрига е колко точно ще бъде усмихнато кротък на бъдещите си снимки с триумфиращия Борисов.