|
| Бойко Ламбовски |
Само че в последно време гълчавата за подобни казуси се усилва; те влизат в шоуто на живота независимо дали ги харесваме. Правят се срещи и семинари, ето вчера почна такава конференция: "Работните места и кризата - ответни действия на Европа чрез политиките". Нея я организира нашият Икономически и социален съвет (ИСС) в партньорство с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Според председателя на ИСС Лалко Дулевски кризата идела на вълни. Тоест - почнала е от финансовите пазари, след това се прехвърли върху икономиката, а отподир ударила трудовите пазари. Ударът се усеща.
Конференциите са конференции, а личният драматизъм зад статистиките очевидно нараства. Ще ми се да споделя впечатления от три случая на безработни, защото по мое дълбоко убеждение съжителството ни редом с подобни съдби опровергава каквато и да било възможност за хармония в привидно обща гражданска симфония. Бързам да кажа все пак и това, че не намирам думата "безработен" за съвсем точна. Предпочитам думата "бездоходен". Сещам се за писателя Лев Толстой, който, така да се каже, рядко се е трудел на заплата, пък не можем да го наречем "безработен" по никой начин; освен да пише непрекъснато, е и орял земята с волове и рало, при все че е бил твърде богат. Можел е да мине дори без първото, да не говорим за второто. Но то е друг разговор.
Тези три субекта, за които разказвам, с оглед на междуличностовата етика са с променени имена. Някои факти и подробности около съдбите им са разместени. Въпреки това, уви, са почерпени от
наблюденията ми върху съвсем живи хора,
които познавам.
Първият случай - да го наречем Тодор, е ОБ. (Отскоро безработен). Той е на около 25. Учеше се сравнително добре, записа се във ВУЗ, който, очевидно неубеден във възможностите, които дипломата ще му даде след това, или по други причини, не завърши. Тодор живее в среден по големина провинциален град. Не е напълно лишен от доходи - отчасти от родителите си, отчасти - от различни по характер дейности, които извършва епизодично - търговия с метали, транспортни услуги на местен бизнесмен, търсене на антики и други ценни неща из близките села.
По натура Тодор е дейна, доста цинична, екстровертна личност. Без да мога да докажа, подозирам, че много често "прещрапва" границите между нещата, които наричаме "законни" и "незаконни". Не е семеен, няколко пъти пътува в чужбина, веднъж го попитах дали там си търси работа; отвърна, че постоянна работа не му трябвала, "умният" човек можел да се оправи и така.
Лиляна е СРБ (Средносрочно безработна). На около 40 е. Има две деца, мъжът и е строител. Лиляна е работила като продавачка и като сервитьорка, за не повече от по 1.5 - 2 години. Домакинства. Твърди, че си търси работа, но такава, на която "да не я подритват за жълти стотинки". Следейки сравнително издалеко съдбата й през последните 20 години, допускам, че не прави това особено активно. Домашните грижи и дългогодишната липса на ежедневна служба някъде са я направили трудно приспособима към изискванията за по-квалифицирани позиции. Появили са се и известни проблеми в общуването й - тя не се чувства добре редом с реализирани служебно приятелки и бивши съученички. Избягва такива срещи. Липсата на средства и влошеният гардероб я карат да отблъсква всяка "светскост". Ходи активно по врачки и хороскопаджии. За съжаление "посвещаването" на семейството не носи активи на същото; децата й често я нагрубяват, мъжът й гледа да не прекарва времето си у дома. Самата тя доста боледува.
Стамен е над 50-те, той е ДБ (дълготрайно безработен). Бил е учител, съкратен е преди близо 20 г., оттогава не е работил постоянна работа. Опитва се да е журналист на свободна практика, отдава се и на научни занимания със спорна стойност, за съжаление без институционална реализация и без да е финансово възмезден за това. Живее с баща си, последният взема пенсия, която споделят. Майката на Стамен е починала. Не е създавал семейство, няма изгледи някога да го стори. Двамата пребивават в голяма оскъдица, дават по-голямо жилище под наем, живеят в гарсониера в краен софийски квартал. Стамен е развил леко социопатни черти, недоверчив и силно некомуникативен е. Изглежда загубил всякакви навици за методична трудова дейност, както и вярата, че такава е възможна лично за него.
Дадох три примера с хора, които не са интелектуално деградирали, не са стигнали дъното, не просят, не клошарстват. При друго стечение на обстоятелствата и друга среда вероятно
биха реализирали своя потенциал,
какъвто безусловно притежават. Сега са или нещастни, или, в първия случай - близо до хързулването по криминалния улей.
Бил съм в страни с "нулева" безработица - СССР, в страни с 50 % такава - Сенегал, в страни с "нормална" за капитализма безработица - 6 % - Италия (преди). И в трите случая има лузърство, което е дело на личен избор, както и такова, което е продукт на наши общи грехове, на грехове на системата. За него няма утеха, то е камък на обществения врат. Който, като понатежи повече, сто на сто обръща цялата глава надолу, към локвата.
