Случаят със "самоизпързалването" (по израза на министър Трайчо Трайков) на държавата по отношение на Пловдивския панаир е емблематичен пример на присвояване на чужда собственост при мълчаливото съучастие на собственика - в случая Министерството на икономиката и енергетиката.

Но не само Пловдивският панаир се е радвал на безгрижието на министри и зам.-министри.

Мегаминистерството при Петър Димитров и Румен Овчаров съвсем забрави, че има да контролира стотици малки и големи държавни фирми. Поне това разкриват някои първи опити на новата власт да разбере какво е ставало там.

Доста държавни активи се озовават в частни ръце през последните две-три години на смешни цени, понякога без търг и оценки или при явен конфликт на интереси. По правило облагодетелствани се оказват частници, за които по места се говори, че са близки до партиите на власт.

Шокираща далавера, от която щетите са поне за 1 млн. лв., изскочи с един от активите на държавното дружество "Стопански търговски комплекс" ЕООД (СТК), което е в ликвидация. Държавната фирма е създадена в края на 1998 г., за да обедини почивните бази и други стопански обекти на губещи държавни фирми. Оказва се, че седмици преди парламентарните избори - на 29 юни т.г., бившият областен управител на Благоевград Владимир Димитров продава чрез търг 29 декара, на които е разположена гребна база на СТК в гоцеделчевското село Огняново. Това, че има търг, е само привидно спазване на закона - в крайна сметка



декарите са продадени 7 пъти по-евтино от оценката,



която е направило на имота Министерство на икономиката и енергетиката. Той е продаден за 175 175 лв., а оценителите са пресметнали, че струва 1 268 952 лв. В свой доклад икономическото министерство е категорично, че сделката е незаконна и посочва, че през изтеклата година СТК ЕООД е изпратила до областния управител всички документи, доказващи, че държавната фирма е собственик на базата, а ликвидаторът е настоял за отписване на имота от актовите книги на областната администрация. Но въпреки това областният управител Димитров (от квотата на БСП) продава апетитния имот на фирмата "Шербетов - М". Тя е собственост на местния строителен предприемач Ангел Шербетов.

"Констатирахме, че неправомерно е бил издаден акт за държавна собственост, била е открита нова имотна партида и след това договорът за продажба е вписан. Земята е продадена въпреки забраните, които има за това", уточниха пред "Сега" от областната администрация Благоевград, като се позоваха на проверка на новия областен управител Валери Смиленов. От администрацията допълниха, че за гребната база има издаден акт за държавна собственост от 1992 година, след което на 8 май 2008 г. е наложена възбрана върху имота заради документите, които идват от СТК ЕООД. Въпреки това ексобластният управител издава нов акт за държавна собственост на 10 юли 2009 г., с което се дава възможност за провеждане на търг. Началната цена е била 175 000 лв., а в наддаването са се явили две фирми - едната предлага 175 022 лв., а Шербетов печели с нищожна преднина - купува за 175 175 лв.

Ако в случая все пак нарушението не е на дружеството, а на областната управа, при продажбата на 14 дка земя край язовир "Огоста" имаме пълна безстопанственост. Тези декари са част от активите на рудодобивния комбинат "Чипровец" ЕАД, който също е в ликвидация. Апетитната земя е продадена без наддаване и без оценка от лицензиран оценител, твърдят от икономическото министерство.



Цената е повече от скромна - по 90 ст. за квадрат



Проверка на "Сега" показа, че офертните цени на земеделската земя в близост до язовир "Огоста" са 10.52-10.64 лв. за квадрат. Купувач на апетитната земя за 90 ст. е строителната фирма "Екоседиментс" ООД, зад която стоят Георги Лачков, Георги Василев и Мариян Георгиев. За последно "Екоседиментс" лъсна в медиите през юни т.г., когато се разбра, че фирмата е добивала камъни от закритата уранова мина "Пробойница" до гара Лакатник, а чакълът се оказа с радиоактивност над 3 пъти по-голяма от нормата за безопасност.

Продажбата на земята край язовир "Огоста" е направена от ликвидатора на рудодобивния комбинат, който би трябвало да се грижи за собствеността. В договора за продажба купувачите поемат задължение да пазят в тайна споразуменията по тази сделка. "В момента тече финансова проверка на дружеството и от нея ще стане ясно кой какво е обещал да спазва при продажбата и какво не", коментира лаконично пред "Сега" един от ликвидаторите Илич Томински.



Доста е текло и в свободните безмитни зони



Редица спорни сделки са направили и някои от свободните безмитни зони, които от април т.г. са вече част от "Национална компания индустриални зони" ЕАД - същата, в която кабинетът "Станишев" наля 100 млн. лв. "антикризисно". Например одит на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е установил, че "Свободна зона Русе" ЕАД е изплатила 800 000 лв. в повече на "Строително предприемачески холдинг" ЕООД. Проверка на "Сега" установи, че частната фирма е била избрана за строител на корабно-претоварен комплекс, който всъщност представлява пристанище на Дунав. Проектът е за общо 7.5 млн. евро и позволява развиването на контейнерни превози, а също и директно претоварване от кораб на кораб. Интересен факт е, че строителят е избран чрез пряко договаряне, защото макар и на два пъти да е пускана обява за обществена поръчка, не са се явили кандидати. В портала http://www.anticoruption.com е публикуван сигнал точно за този случай. В него се твърди, че целенасочено в обявите за обществени поръчки са залагани неизпълними критерии, за да се стигне до пряко договаряне с конкретната фирма. Строителят "Строително предприемачески холдинг" ЕООД е 100% собственост на Георги Иванов Георгиев, а сред клиентите му са НЕК, НК "Железопътна инфраструктура", Министерство на отбраната, АЕЦ "Козлодуй", Агенция "Митници" и др. Георги Георгиев е и собственик на 5-звездния хотел "Зорница сандс" в курорта "Елените". В сигнала се твърди, че фирмата е близка до НДСВ.

Новият шеф на зоната в Русе Венцислав Калчев обясни пред "Сега", че дружеството по съдебен път ще си търси дадените в повече пари на фирмата, а резултатите от одита вече били предадени на Окръжна прокуратура Русе. "Сега" се свърза за коментар с пиарите на строителния холдинг, но оттам, макар да обещаха съдействие, не дадоха информация.

Икономическото министерство е изумено и от премиите, които са раздавани на работещите в русенската свободна зона. Одитът на АДФИ установява, че на всеки работник са давани по 20 лв. за храна за всеки работен ден, по 200 лв. годишно за лекарства, по 400 лв. на служител за почивка. Имало е и еднократни премии за Великден, Коледа и др. празници и т.н. Новият шеф на дружеството Венцислав Калчев обаче подчерта пред "Сега", че няма причина тези привилегии за служителите да се премахнат, тъй като са приети от Съвета на директорите в края на м. г. Икономическите резултати на зоната били повече от добри, дивидентът, който тя е изплатила на държавата за 2008 г., е 412 757 лв., а задължения няма.

Източването на държавните фирми се случва и по линия на шуробаджанащината. Класически пример за това е "Свободна зона Свиленград" ЕАД. Изпълнителният директор на дружеството Костадин Грозев е отдал терен на фирма на съпругата си, а тя не му е платила и стотинка наем. Всичко започва на 1 ноември 2007 г., когато свиленградската зона сключва договор за наем с "Карпол Технология" ООД. Съдружници в тази частна фирма са "Закрина Сантос Кавако" и "Би Джи Си - Бурдиптон груп" ЕООД. Последната е собственост на съпругата на Грозев - Пламена Стоянова Грозева. По данни на "Национална компания индустриални зони" ЕАД към 3 август т.г. "Карол технология" вече дължи 19 000 лв. за неплатен наем.

Подобни примери са десетки из цялата страна. Вероятно от икономическото министерство няма да успеят да посочат и едно държавно дружество, което да няма нарушения и да се управлява по правилата. Ако имаше - щеше да е голяма новина.