България едва не отиде на резервната скамейка в ЕС заради неподозираните проблеми, които можеше да й създаде референдумът в Ирландия. Колкото и далечни да ни изглеждаха вълненията на ирландците заради ратификацията на Лисабонския договор, тяхното "да" или "не" можеше да има пряко влияние върху живота на всеки у нас.
Сложнотиите в новия договор за реформа от близо 300 страници (заедно с приложенията), които освен това препращат читателя към текстове от други основни договори в ЕС, могат да се сведат до
лесно разбираем извод:
съюзът запази способността си да играе като един отбор. Имаше опасност да започне дезинтеграция поради нежеланието или неумението на някои държави да поддържат общото темпо. По-пъргавите вече показваха склонност да се обособят в група, която да прати останалите да загряват в периферията. България несъмнено щеше да е сред резервите, а може би дори сред зрителите, след като с упоритото си нежелание да спазва общите правила предизвика заедно с Румъния умора от разширяването на ЕС. Накратко, Лисабонският договор решаваше между другото дали България ще остане само формален член на ЕС, който ще кандидатства наново в клуба на "нормалните държави", така както сега се натиска за членство в еврозоната и в Шенгенското пространство, за да се почувства равноправна с по-напредналите.
Всичките ни усилия за измъкване от блатото през годините на прехода щяха да отидат на вятъра, ако ЕС не се бе сдобил със
сандъчето с инструменти
(както казват в Брюксел за Лисабонския договор), за да запази способността си да взема решения въпреки небивалото си разширяване през последните години. Открива се възможност за по-голяма федерализация на ЕС, при която доминиращата колективна воля ще може с квалифицирано мнозинство да ангажира и държавите, които иначе биха играли блокираща роля. Ето един пример: чешкият президент Вацлав Клаус сега може да се изправи срещу 500 млн. европейци и да заяви, че щом той не желае Лисабонския договор, никой няма да го има. Същото е поведението и на България, която отправя предизвикателство към общия принцип за върховенство на закона в ЕС, като брани от европейския натиск своите бандити и корумпирани висши функционери.
Новият инструментариум на ЕС предвижда засилване на сътрудничеството в сферата на правосъдието и вътрешния ред, като перспективата е някой ден да се създаде и европейска прокурорска служба. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който на 1 октомври участва в неофициална европейска среща в централата на Европол в Хага, заяви вчера пред БНТ, че се обсъжда как да се засили наднационалната роля на полицейската организация на ЕС, а също и на координатора на прокуратурите Евроджъст. За целта Европол ще излезе от финансовата си зависимост от държавите и занапред ще се финансира не от техните преки вноски, а от бюджета на Еврокомисията.
Евроджъст пък предлага
нова наказателна практика
срещу опериращите в няколко държави престъпни групировки. Според нея заловените бандити ще бъдат съдени в онази държава от сектора им на действие, където законът предвижда най-високи наказания. Така например по разобличения от Службата за борба с измамите ОЛАФ казус с източването на 7.5 млн. евро по САПАРД от "групата Марио Николов-Людмил Стойков" Германия би могла да изиска да й бъдат предадени уличените българи, след като вече осъди техните съучастници. Основанието би могло да бъде по-голямата ефективност на нейното правосъдие. Подобна логика има и в "делото Борилски", по което Франция реши да води свой паралелен процес, след като се убеди, че българският съд се стреми не да разкрие, а да игнорира следите на убийците в Париж на българския студент Мартин Борилски.
Родните мафиоти трябва да бъдат вече информирани, че Лисабонският договор не е за тяхно добро. Въобще европейската интеграция на България, която предстои да се засили, не е за тяхно добро. Съпротивителните сили на държавата да ги брани от атаките на Брюксел ще намалеят. Вярно е, че няма да стане веднага, защото някои от най-важните клаузи (като за квалифицираното мнозинство) ще влязат в сила от 2014 г., но нашенската мутрокрация трябва да започне нова метаморфоза, за да оцелее. Най-важното е да придобие законосъобразен вид, а не само да разчита, че закон не я лови. Вярно е, че никой не би влязъл доброволно в затвора, но ако някой ден бандитите се изправят пред риска да лежат прекалено дълго в германски или холандски затвор при строго спазване на тамошния общ режим, може да изберат решетки у дома, където видяхме от примера на Митьо Очите, че не е толкова лошо.
|
|