Тебе - майтап, мене - истина, би казала кандидатката за еврокомисар Румяна Желева, която гледа сериозно на заявката си да оглави ресора разширяване на ЕС. Преди четири месеца в. "Сега" смяташе, че подобна претенция може да се приеме като виц, имайки предвид предишното правителство, което до последен дъх произвеждаше абсурди. Само че дойде ново правителство, а претенцията си остана - както и резервната заявка за ресора енергетика или който и да е друг. От което може да се заключи, че правителствата се сменят, но мераците остават, защото държавата си е все същата.

Какво иска България, която преди две години едва бе допусната до общия европейски дом? Така и така я държат в антрето, защото е под специално наблюдение, и не я пускат във вътрешните помещения като еврозоната и Шенгенското пространство - поне да я назначат официално за портиер на ЕС. Ще следи новите членове да влизат с лъснати обувки, за да не замърсяват като нея и Румъния още от преддверието.

Вярно е, че тя не може да служи за пример на другите, но би могла да им заяви: не гледайте какво върша, а слушайте какво ви приказвам, защото ако вървите по моя път, няма да видите истински ЕС! Българските политически лидери и държавници вече знаят наизуст какво изисква Еврокомисията и могат да го рецитират дума по дума като талибани корана. Теоретическата им подготовка е толкова добра, че биха заместили учителите си. Три години вече родните управници ходят на очни занятия в Брюксел, където с огромно търпение им обясняват, че борбата с "високата" корупция и организираната престъпност означава да вкарат в затвора част от своя състав, както и поне някои от видимите бандити. Точно това не се случва, но ако им възложат, ще го преразкажат с голяма вещина на македонци, албанци, сърби, черногорци, босненци и дори на турците, които тепърва имат да се учат откъде минава пътят към Европа.

Когато някой е мачкан от по-силните, няма по-голяма наслада за душата му да получи възможност и той да мачка по-слабите. Спомнете си казармената класика, където унизените млади войници един ден се превръщат в "стари пушки" и на свой ред погват новобранците, за да избият комплексите от наранените си души. Внезапно те започват да се чувстват силни, можещи, компетентни, след като са били откровени смотаняци.

Не е удобно да се признае, но между нас да си остане:



България е смотанякът на Европа



по всички показатели, защото класациите на Евростат и другите служби в ЕС редовно я поставят на последно място, освен по крадливост и корупция. И пари да й дават да се оправи, не е годна да ги вземе. Отдавна си знаем, че сме такива - иначе идеалът ни нямаше да е да заприличаме на "нормалните държави", както се говори в политическите и други среди още от началото на прехода. От самоунижението си пред мутри и далавераджии, пред политически назначени и самородни крадци, определяни като елит, сме натрупали толкова силен комплекс за малоценност, че за да го избием, ще се справим по-добре от всеки друг - какъвто и сектор да ни дадат да управляваме в ЕС.

Да видим какви заложби имаме за другите ресори в ЕК. Енергетиката е типичен пример, защото за нея меракът ни сякаш е най-голям. Румяна Желева не е енергетик, а социолог, и никога не е твърдяла, че познанията й в тази област се простират по-далеч от електрическите контакти в дома й. Но нали същата компетентност по въпроса има и президентът Георги Първанов, който е историк, но напоследък се изявява като организатор на международни срещи за нови енергийни стратегии. В същото време България е една от най-безпомощните в енергийно отношение държави, защото нямаше по-жалка картина от нея в ЕС по време на газовата криза през януари. Очевидно държавните ни ръководители са способни да



превръщат минусите си в плюсове



и в този смисъл никой не може да им излезе насреща, точно защото са най-зле.

Ако още не вярвате, ето ви друг пример. Държавата има силно желание да оглави също ресора регионална политика. В него се върти около една трета от бюджета на ЕС, защото парите отиват за сближаването на равнищата на живот между изостаналите региони и напредналите чрез финансиране главно на инфраструктурни проекти - например пътища. Според европейското райониране България е съставена само от изостанали райони (шест броя) и никой не може да я бие по компетентност що е мизерия и как тя се поддържа на едно и също непоклатимо равнище. Няма такива големи пътни проекти у нас, които не са закъсали заради крадливост на регионалното министерство, пътните агенции и другите служби, чието главно предназначение е да регулират плавното преливане на пари от държавния бюджет и еврофондовете към подходящи фирми, а чрез тях - към правилни партийни кръгове и обратно към държавните чиновници. Затова няма и нито една завършена магистрала.

Ако теорията изглежда неубедителна, може



да се опрем на практиката,



за да убедим брюкселските еврократи да разчитат на нас при разпределението на важните ресори. Шефът на ЕК Жозе Барозу не се умори да хвали нашата еврокомисарка Меглена Кунева колко добре се справя със защитата на потребителите в ЕС. А защо се справя добре? Защото идва от страна, където такава защита почти липсва. Логично е най-бедният пазар в Европа да е залян от ментета, които отговарят на неговата покупателна способност. Народът навлича ориенталски дрешки с етикети на именити западни фирми, налива се с боядисан и ароматизиран спирт, който минава ту за уиски, ту за коняк, ту за вино - според вкуса на потребителя, яде подобия на месни и млечни деликатеси, които достигат европейските норми само на цвят и мирис. В същото време се преструва, че вярва на застрахователи и банкери, колкото да го рекетират умерено, а държавните услуги приема с най-лицемерно доверие, за да не му търсят сметка отговорните институции, че не ги уважава достатъчно. Това е средата, отгледала еврокомисарката по защита на потребителите, която стигна до отличието комисар на годината. Трябваше ли заедно с мръсната вода в коритото да се изхвърли и бебето?

Ако разпределението на ресорите в ЕК се прави според представянето на държавата в един или друг сектор, България би била



несменяем титуляр на ресора по многоезичието,



който се оглавява сега от Румъния. Българите са известни като изкушени да изучават чужди езици, защото българският не е популярен сред чужденците. Най-героичната постъпка на нашето висше държавно ръководство през изтичащия мандат на ЕК бе да заплаши ЕС, че ще наложи вето над проекта му за Лисабонския договор, ако Брюксел не признае, че на български "евро" не се казва "еуро". Тогава доказахме на цяла Европа, че многоезичието включва и изучаване на български език. При такава заслуга няма как друг да се пласира по-добре от нас като претендент за мултилингвизма. Странно защо обаче България не се натиска за този ресор. Може би защото от него лъха твърде много на хартия, и то не от онази, за която се казва, че не мирише.