(Продължение от миналия брой)

През I-II в. н. е. наистина многобройни германски племена обитават прибалтийските райони чак до Висла. Свионите и гаутите населяват южните части на днешна Швеция, а кимврите, тевтоните, англите и варините - п-в Ютланд (днешна Дания). Фризите, хавките, марсите, херуските, туроните са само част от германите, обитаващи западните области на днешна Северна и Централна Германия, непосредствено до северната граница на Римската империя. След тях на изток се разполагат ревдигните, свардоните и лангобардите. Между Елба и Одер са свевите и седингите, а на юг от тях, вече в дунавското поречие и пак в близост до лимеса, преминаващ по р. Дунав - маркоманите, бурите и квадите. Все на изток, между Одер и Висла, а и отвъд нея, живеят бургундите, вандалите и готите. Особено най-източните германи са примесени нагъсто с протославянско население. Техни източни съседи са носителите на типично протославянските археологически култури на изток от Висла - Пшеворската, на юг Прешовската и Зарубинецката в поречието на р. Припят и по средното течение на р. Днепър. Така първите активни славяно-германски битки за надмощие трябва очевидно да се локализират точно в поречието на Висла през I-II в. особено при последвалото активно придвижване на огромното и агресивно зарубинецко население на север, североизток и северозапад.



Решителна промяна в етническата карта на Централна Европа



настъпва в следващите векове. Между VI и Х в. славяните, вече организирани в първите си държави, успяват да изтласкат балтите и фино-угрите от поречието на Горен Днепър. На запад славянските племена достигат поречието на р. Елба, където оставят значително количество археологически паметници, разкривани старателно през последния половин век от германските археолози. Плътни славянски маси заемат големи части от крайбрежието на Балтийско море. Около Х в. славяните са вече най-голямата етническа група в Европа.

Славянските държави в Европейския югоизток също имат своя принос в ограничаване на експанзията на германите на "Южния фронт" на етническото противопоставяне в Европа. В сложните процеси на Великото преселение на народите значителни германски племена стигат почти до самия югоизточен край на континента в търсене на благоприятни условия за живот. Изглежда важно значение за днешното разделяне на славяните на източни и западни има фактът, че през III-IV в. в похода си на юг-югоизток някои германски племена като готите и гепидите се врязват в земите, обитавани от славяните. Впрочем този стремеж на северните германи към удобния за живеене юг ще продължи чак до 27 юни (8 юли) 1709 г., когато при Полтава са прекъснати окончателно всякакви скандинавски опити за южни завоевания.

Готите обитават Крим след III в., участват във формирането на пъстрата палитра племена-създатели на Черняховска археологическа култура (III-IV в.) по западното и северното Причерноморие.



Германски племена обитават и района на Карпатите



През V-VII/VIII в. славянските племена, носители на археологическите култури Прага-Корчак, Пенковска и Ипотещи-Къндещи (на територията на днешна Румъния) напълно, и изглежда с голяма лекота, претопяват най-източните германски завоевания в причерноморските области и в Подкарпатието, както и изобщо в западната половина на Балканския полуостров. Гепидите са претопявани и от славянския компонент в Аварския хаганат, а окончателно - в северозападните краища на ранносредновековна България след началото на IХ в.

Балканските славянски държави се сблъскват и с интензивна политико-икономическа имиграция на саксонски рудари (саси) малко по-късно - от края на ХII в. насетне. Подложени на религиозно-икономически гонения в първоначалните си местообиталища, саксонски рудари намират поле за приложение на новаторските си средновековни технологии в рудодобива и железообработването първоначално в Трансилвания и Сърбия. За количественото определяне на това население е от значение фактът, че то създава многобройни рударски селища, а на добиваните метали, и особено на косовското сребро, Сърбия дължи финансовото осигуряване на кратковременния си политически разцвет в средата на ХIV в. Очевидно необходимостта от регулация на тези всеобхватни стопански процеси, които са и етнически, предизвиква създаването на т. нар. Рударски закон на сръбския княз Стефан Лазаревич в началото на ХV в. През 30-те години на ХIV в., а може би и много по-рано, вероятно значителни групи саси започват разработка на рудните находища и в средновековна България, със сигурност поне в Западна Стара планина. Силни етнически, балканските държави без усилие сравнително бързо претопяват многобройното население от бивши саксонски рудари, интегрирайки го успешно в стопанството си.



* * *

Започната от нацистка Германия като война за "жизнено пространство", Втората световна война завърши с възстановяване на етническото равновесие в Европа. Основната част от военните действия се водят на Източния фронт и са продължение на хилядолетната славяно-германска битка за надмощие. Поради безбройните военни престъпления на националсоциалистическа Германия близкото съжителство на немци с чехи, словаци и поляци особено непосредствено след войната бе напълно невъзможно. Приблизително 14 милиона етнически немци трябваше да платят цената за националсоциалистическото управление в Германия, преселвайки се обратно на територията на ГДР или ФРГ. Етническото настъпление на германите на изток бе преодоляно за шестте ужасяващи години на Втората световна война. Съвсем малки части славянска земя - района на изгубения етнически още в края на ХIХ в. Тръст (Триест) и част от историческата област Лужица, която всъщност има отдавна смесено население, остана извън славянските държави. С преселването на 14 милиона немци от територията на Чехословакия и Полша бе възстановена историческата славянска територия на етническата карта на континента.

Победата на антихитлеристката коалиция бе последвана от идеологическата Студена война, която въпреки драматичното си развитие не промени основния резултат от Втората световна война. Дълго бе подчертавано, че основен резултат от войната е създаването на социалистическите страни в Източна Европа. Този резултат се оказа нетраен и сега е ясно повече от всякога, че именно възстановяването на етническото равновесие ще носи все повече характер на главен резултат. Присъединяването на част от славянските държави в Източна Европа към западноевропейските политически, военни и икономически структури в началото на ХХI в. изглежда има временен и конюнктурен характер и няма потенциала да нанесе изменения в същностните резултати от Втората световна война. Нямаме основания да предполагаме промяна във вековната традиция Европа да бъде трайно разделена.

"Изгонването на повече от 12 милиона души от териториите на бивша Германия, които днес се намират в Полша, очевидно е несправедливост", заяви германският канцлер А. Меркел преди да замине за Гданск за отбелязване на 70-годишнината от началото на Втората световна война, като само тя всъщност подчерта основния резултат от най-кървавото военно упражнение в цялата световна история. Пак в Гданск В. Путин подчерта, че отношенията между Германия и нова Русия днес са пример за следвоенно помирение. Дали наистина е дошъл краят на 18-вековните славяно-германски войни за "жизнено пространство"?



-----------

Моля, отправяйте мненията и въпросите си към автора на segavt@abv.bg