:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,682,291
Активни 742
Страници 24,856
За един ден 1,302,066
Пазар

Президентът и парламентът спъват Конституционния съд

Първанов и депутатите затварят омагьосан кръг, като не посочват кой да попълни квотите им в КС
Снимка:Борислав Николов
Конституционният съд в момента не може да заседава.
От началото на седмицата Конституционният съд е от 8, а не от 12 души. До тази ситуация се стигна, защото президентът Георги Първанов и парламентът не смятат за нужно да посочат кой да попълни техните квоти.

На всеки три години изтича 9-годишният мандат на четирима конституционни съдии. И по схема президент, парламент и общото събрание на ВКС и ВАС посочват кои да са новите членове на съда. Тази година се пада съдебната власт да посочи двама нови съдии, които да наследят Румен Янков и Людмил Нейков, президентът да назначи някого на мястото на Снежана Начева, а парламентът да избере съдия на мястото на Васил Гоцев.

По закон три месеца преди изтичане на мандата им председателят на КС предлага на шефа на Народното събрание, на държавния глава и на съдебната власт да посочат новите съдии. Единствено съдебната власт обаче взе присърце задълженията си и още през лятото избра Румен Ненков и Стефка Стоева. Конституцията задължава до месец след изтичането на мандата квотата да се попълни. Очевидно



НС и президентът чакат последния влак



Така обаче блокират съда. Защото осемте останали съдии са приели, че не могат да заседават в отсъствието на цяла една квота. Въпреки че законовият кворум е осем души, а за вземане на решения трябват поне 7 гласа. А да се съберат 7 от 8 е почти невъзможно.

КС остава вън от злободневните истории, но на практика има ключова роля в държавата. В момента са допуснати, но не са решени няколко казуса. Сред тях и два изборни - за вота в Турция и за оспорване на избора на Георги Колев, мажоритарен депутат от ДПС.

Нерешен стои и въпросът дали противоречи на конституцията текстът от правилника на парламента, според който свързаните с ДС депутати не могат да бъдат в ръководството на Народното събрание или комисиите му, в международни делегации и в комисиите по отбрана, вътрешна сигурност, за контрол на ДАНС и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Висящо е и произнасянето по закона за амнистията и по закона за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове.

В самия край на мандата на КС



две други дела имаха късмет



Един параграф от закона за културното наследство бе обявен за противоречащ на основния закон и така на практика КС легализира големите частни колекции. Седмица по-късно за незаконен бе обявен изборът на депутатите Бюрхан Абазов от ДПС и Венцислав Върбанов от "Синята коалиция".

Макар и избрани, Ненков и Стоева не могат да положат клетва и да встъпят в длъжност без останалите двама. Защото иначе мандатът им няма да изтече по едно и също време и ротацията след 9 години ще бъде затруднена. В същото време по закон двамата избрани съдии трябва да се закълнат седмица след като се овакантят новите им постове. Омагьосан кръг, затворен от държавния глава и депутатите.

Те едва ли са забравили задължението си. По-скоро в момента текат пазарлъци и се правят тънки сметки. Говори се, че Първанов ще назначи Румен Марков, ректор на Академията на МВР и негов секретар по националната сигурност. Това няма да е изненада като се има предвид, че



работата при президента гарантира високи постове



на не един. Евгени Танчев, назначен от Първанов през 2003 г., бе шеф на правния му съвет. Същата година и зам.-председателят на правния съвет към президента Лазар Груев стана конституционен съдия. Той бе назначен, за да довърши мандата на починалия Христо Данов. Самият Груев не довърши мандата, защото междувременно бе избран за председател на ВКС. На неговото място в КС Първанов посочи Снежана Начева, която бе и шеф на ЦИК за президентските избори 2006-2007 г.

За евентуални нови представители на парламентарната квота се спрягат деканът на ЮФ на СУ Тенчо Колев и заместникът му Дончо Хрусанов. Вторият, изненада, е и член на правния съвет на президента. А съпругата на Колев Марияна Дундова е член на ВСС от квотата на парламента, но избрана от предишното НС с подкрепата на БСП. Забавянето не е прецедент за парламента. Когато през 2007 г. почина съдия Мария Павлова, на депутатите им отне цяла година, за да се спазарят кой да я наследи и в крайна сметка назначиха Георги Петканов.

Ако Първанов издаде указа си днес, а Народното събрание включи избора на конституционен съдия в дневния си ред, решенията може да се обнародват в петък, а от другата седмица КС да влезе в релси. Въпросът е защо да е в последния момент и да оставя лошия вкус на пазарлъци и надцакване.
8
3121
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
15 Октомври 2009 08:50
С европеизирането на страната, ми се вижда нормално бройката да намалява по морални съображения, тоест поради липса на кандидати.
15 Октомври 2009 09:28
Според както набираме състава на Конституционния ни съд , ние си гарантираме влизането в него и на "римляни" и на "търговци" . После се чудим , като как политическото ни общуване "става" , некоректна правна Практика . Общият ни живот се нуждае от напълно независим от политиката Конституционен съд . Сам по себе , този казус обективно ни налага необходимостта от Нова Конституция ...



Редактирано от - beagle на 15/10/2009 г/ 09:52:51

15 Октомври 2009 10:47
ДЕВЕТгодишен мандат - не е ли прекалено много? Специално за България и 4 години е много, но по-малко просто не може. В нормалните държави 9 години биха били може би добър срок, но там биха избрали и нормални хора. В България и в Конституционния съд се правят само политически назначения с много дълготрайни последици. Тези назначени са предназначени да спъват работата на политическите противници. Как би работил един парламент, ако КС връща едва ли не всеки закон, а това вече го видяхме?
15 Октомври 2009 14:19
"На всеки три години изтича 9-годишният мандат на четирима конституционни съдии."
Не четирима, а трима. В случая един от съдиите е починал, затова има четири места. 9 години не е толкова дълъг период, като се има пред вид че всеки 3 години има обновяване. Не е периода дълъг, а материала е лош (цитат!).
15 Октомври 2009 14:47
Значи, ако материала е лош, трябва да го търпим 9 години, а ако е добър - да го изхвърлим след 3-4 години, така ли?
15 Октомври 2009 16:15
XYZxyz,


Ако се докаже, че е добър, се призбира за още 4, какъв е проблемът ? Но ако се окаже калпав, да го търпиш цели 9 си е жив мазохизъм, не мислиш ли ? Те затова в нормалните страни (начело с любимите ти Щати ! ) са ограничили общия срок на президента на 2 мандата по 4 г. (Макар че във Върховния съд май няма това ограничение (?).
15 Октомври 2009 18:08
Независимост на властите, а? Както казва Чомски, няма такова нещо като независимост на властите; ако има независими власти, значи няма власт.
15 Октомври 2009 22:24
into мили ,
Говорим за "непропорционалност" в упражняването на Властта , разбирано/а през Принципа за независимост на отделните власти . У нас , те са поставени в реална/крайна "зависимост" една от друга и са водени от политическата корист на една малка част от Обществото . Това състояние на "взаимоотнасянето" между отделните власти , следва категорично да се промени , в името на Властта , като реален израз на коренния Обществен интерес за оцеляване . Иначе , То се разпилява ...

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД