Два мозъчни тръста на БАН - икономисти и социолози, уловиха опасна тенденция в затягането на кредитната примка и разгара на кризата. По-бедните българи масово са затънали в задължения, а безработицата и ниските доходи заедно с високите лихви поставят под въпрос финансовото оцеляване на стотици хиляди семейства. Това показва изследването на двата института на БАН за борчовете на населението (без фирмите).
35% от взелите кредити днес са безработни, обяви вчера социоложката от БАН Емилия Ченгелова. Тя припомни, че преди дни БНБ предупреди, че делът на необслужваните заеми тепърва ще расте. Управителят на БНБ Иван Искров направи показателна прогноза - той очаква до края на годината лошите кредити да набъбнат до 16.5% от общите задължения към банковата система. Ние смятаме, че към Коледа процентът ще е дори по-висок - 19-20%, поясни Ченгелова.
Изследването на БАН разкрива, че 2.9% от клиентите на банките в момента вече не са в състояние да погасяват заемите си, а 16% са на ръба. Ето защо авторите дават песимистичната си прогноза за края на годината. 35% от участниците в нашата анкета се оказват едновременно с кредити и без работа - как ще си връщат задълженията, като са останали без заплата, риторично питат социолозите. Само 44% от населението не се затруднява да си погасява задълженията.
Банките сами си режат клона, смятат учените от БАН. Дават с лекота пари на хора, които очевидно са на ръба на платежоспособността, а после не могат да си събират вземанията и лошите кредити главоломно растат. Дълговете на домакинствата към банките са пораснали от 7.884 млрд лв. през юни 2006 на 18.4 млрд. лева през юни 2009 г.
В ситуация на неплатежоспособност са 2,9% от кредитните длъжници, показва проучването. Най-тревожно е, че този процент е много висок сред по-необразованите българи - 12.8%. Това са хора с основно и по-ниско образование, които най-трудно могат да си докарат внезапно добри доходи или да представят сериозно обезпечение по задължението си.
В същото време само 0.9% от закъсалите длъжници са хора с висше и полувисше образование. Етносът определено има значение. 19% от анкетираните роми и 16.7% от представителите на турския етнос са с просрочени борчове към банките. В същото време едва 1% от българите не смогват да си плащат вноските по кредитите, показва проучването.
Много е показателно, че 21% признават - реалните ми финансови възможности не позволяват да си погасявам безпроблемно месечните вноски по кредити.
Още 34.2% пък казват, че има само частично покритие между благосъстоянието им и дължимите вноски. Само 44.% от българите твърдят, че нямат главоболия с погасяването на заемите.
Учените от БАН хващат и друг феномен - верижно задлъжняване. Все повече българи изпадат в положението да търсят нов заем, за да смогват да плащат стари задължения. За да не го погне банката, човек моли приятел за заем, после пък иска помощ от роднина, за да върне парите на приятеля, и т.н. Растящата безработица тепърва ще създава още проблеми - и на длъжниците, и на банките, предупреждават авторите на проучването.
Добрата новина е, че след кредитния бум и кредитната еуфория вече има силно приземяване и отрезвяване. 75% от анкетираните, които са извършили покупки над 5000 лв., признават, че към днешна дата не биха ги повторили.
Българите днес са бесни на банките заради високите лихви и особено заради ситните шрифтове в договорите, които позволяват на кредиторите едностранно да вдигат лихвите. Ето защо не е чудно, че 58% от анкетираните искат държавата да се намесва като регулатор в отношенията кредитор-длъжник, а 63,5 % дори зоват за държавен контрол върху лихвените проценти по кредитите. 42,2 % от участниците в проучването казват, че за нищо на света няма да теглят заем от банка. 61.4% пък гледат на кредита като на последен ход само в краен случай.


Картина на задлъжнялостта

29,7% от домакинствата ползват различни видове кредитни продукти
4,2% имат задължения и към други финансови институции
Допълнително 5% погасяват заеми от приятели, роднини, колеги
Преобладаващата част от кредитите на българските семейства са в левове (само 3,5-3,8% от кредитите са в евро)
? от погасяваните в момента кредити са теглени в периода 2006-2008 г. - годините на кредитния бум.

Авторите на изследването са изненадани от малкия дял на българите, заделили "бели пари за черни дни". Оказва се, че само 15.3 % имат спестявания.
Друго откритие е, че българите нямат достатъчно финансова култура, но и не търсят експертна помощ. Само 3.9% се консултират със специалисти при вземане на решение за теглене на по-едър заем, обясни Ченгелова.
Според колегата й Духомир Минев не е чудно, че банките дават кредити и на бедни хора. Става дума за малки суми, всъщност не повече от 25% от обема на кредитите се пада на малкия човек, лъвският пай отива у богатите. "Не е чудно, че хората изпаднаха в шопинг еуфория и се втурнаха да купуват на кредит - българите бяха и си остават с най-ниски доходи в ЕС", поясни Минев. През 2006-2008 г. банките разхлабиха кредитирането, защото тогава никой не чакаше криза. Сега обаче има силно отрезвяване - и при длъжниците, и при кредиторите. Проучването потвърждава, че опиянението от лесните заеми вече го няма. Над 50% от българите вече не щат и да чуят за банкови кредити за домашно кино, лизинги за коли или нов апартамент на изплащане.
Икономистът от БАН Гарабед Минасян пък подчерта, че задлъжнялостта не е непременно нещо лошо и у нас тепърва ще расте. Той напомни, че средният американец и обикновеният западноевропеец носят на шията си доста повече кредити. Въпросът е да няма скоково нарастване на лошите, необслужваните заеми.
Богдан Богданов от НСИ изтъкна, че около един милион българи, или 450 000 домакинства, са под линията на бедността. Явно те не могат да си позволят да ползват кредити, защото не биха могли да ги обслужват. В момента официалната линия на бедност е 194 лв., а за догодина има предложение за бедни да се смятат хората с доходи под 211 лева, уточни Богданов.
Огромната част от кредитите - 76,25% - са взети от домакинства с ниски доходи (до 600 лева). С включването и на малко по-заможните - с доходи до 1000 лева, домакинствата с кредити стават 90,03%. Това означава, че по-бедните българи масово са станали длъжници на банки, лизингови компании, фирми за бързи кредити, роднини и приятели.
......................
КАРЕ
В 72.8% от случаите семейството ползва един кредитен продукт
16.6% от домакинствата погасяват 2 кредита
8.4% имат по три кредита
В 1,3% от случаите семействата имат по четири кредита
В 0,3% - по пет кредит
В 0,6% - по шест кредита

67% от кредитите и 87% от другите заеми са взети за разходи по поддръжка на жилището или за стоки и услуга за бита.
3.5% от анкетираните са обяснили, че са взели потребителски заем, за да си купят храна и облекло, а 4.6% - за да имат свежи пари у себе си.