Паметникът е грозен, откъдето и да го погледнеш. Позата е такава, че ако смениш главата, спокойно можеш да получиш Саддам Хюсеин, Хафес ал Асад или Мао Дзедун. Ръката е повдигната за поздрав - класика, традиционната топла усмивка и поглед, гледащ в бъдещето. Това е той: националният герой на Косово, освободителят Бил Клинтън. В неделя американският президент, дал свободата на бившата сръбска провинция, пристигна в Прищина, където в негова чест откриха конкретния паметник, сгушил се между грозновати блокове, типични за югославската масова архитектура.



САЩ и Клинтън са на огромна почит в Косово



Американското знаме може да се види точно толкова често, колкото и косовското.

Малък детайл е, че този паметник не е толкова израз на обичта на косоварите, колкото част от традиционните балкански номера преди избори. На 15 ноември се провеждат местните избори и посещението на Клинтън по някакъв начин подкрепя управляващата партия на Хашим Тачи. Нещо в смисъл "Клинтън е до мен, значи трябва да гласувате за моята партия".

Така или иначе този монумент ще остане завинаги и никой тук няма да си спомня, че войната започна в контекста на аферата "Моника Люински". Истината обаче е, че независимо Косово е плод на железния ход на логиката, а не на черен PR.

Преди 11 години, малко преди войната, усещането да напуснеш Косово и Метохия беше, сякаш си тръгваш от посещение при неизлечимо болен.



Всеки ден имаше убити



и от двете страни. АОК атакуваше полицейски патрули, полицията атакуваше бази на АОК. Паравоенните групи на Аркан вършеха нечовешки неща. Такива, дето трудно може да ти побере главата, като това да избиеш цяло семейство, да отрежеш ръцете, да ги натикаш в изкорменото тяло и да ги зашиеш с тел. И това само с цел да накараш албанците да се страхуват, да бягат.

Днес това място няма нищо общо с предишното Косово и не искам да си представям какво би се случило на Балканите, ако предишният ад не беше прекратен.

Най-новата европейска държава все още не е призната от света, но е амбицирана да покаже, че е имала правото сама да гради бъдещето си. За 10 години



Косово се преобрази



Някога пътят от КПП Блаце (Македония) към Прищина беше осеян с пешеходци, които сновяха между селата или в най-добрия случай със самоходни машини или трактори. Всичко изглеждаше пусто и занемарено. Сега пътят усилено се превръща в магистрала. По пътищата се виждат предимно нови коли и никакви пешеходци. В Косово не можеш да внесеш кола, по-стара от 8 години, като върху тях се плаща и сериозно мито. Последните петнайсетина километра към столицата са застроени от луксозни магазини, малки молове, блестящи витрини.

Това е типичният ентусиазъм на новите държави. Сега усилено се изгражда инфраструктурата на страната. По пътя към Призрен буквално бутат планини, за да може до две години магистрала да свързва Прищина с Кукеш в Албания и така столичани да достигат до Адриатика за 2 часа и половина по идеална магистрала. От другата страна на границата (пак предизборно) Сали Бериша три пъти откриваше магистралата от Кукеш до Тирана. И магистрала има, само дето не се използва. Можеш да караш по прясно асфалтирания й път



и той рязко да свърши в планина



без никакво предупреждение..., но това е друга история.

Това, което може да изглежда странно, другата магистрала, която се строи, е през Косовска Митровица, за да може да се свърже с Ниш. Така най-прекият път към Гърция няма да минава през България, а през Косово и Македония.

В момента новата държава е значително по-сигурно място за живеене, отколкото България. Престъпност има, но тя е в пъти по-малка от тази в нашата родина. Кражбите на коли са екзотика, обирите по домовете - също. Разбира се, по селата, където битът и манталитетът са на нивото на "Гераците", има много скандали и шамари, но за сметка на това може да разчиташ напълно на полицията при нужда.

Корупцията сред пътните полицаи е на най-ниско ниво на Балканите. Само през миналата година са арестувани около 150 чужденци, които са се опитали да бутнат рушвет на ченгетата. Те стоят доста на често по пътищата и ако не спазваш правилата за движение, почти неизбежно си хващан. Глобите са европейски и споровете с полицаите - излишни.

Корупцията съществува, разбира се, и то в огромни размери, но на доста по-високо ниво. Тази корупция е един вид задължително бизнес партньорство. Представете си, че в страната ни има 4 или 5 партии, които са си поделили сферите на влияние и бизнес. Ти даваш своите проценти на когото трябва и правиш бизнес.

Промяната за тези 10 години най-добре се вижда вечер в десетките барове, ресторанти и кафенета. Музикалните клубове (предимно джаз и рок) влизат облечени с вкус хора, обслужването е такова, каквото в България можем да мечтаем, а качеството на храната и услугите е страхотно.

Това е положителната страна, така че



не хуквайте да инвестирате



или, не дай си боже, да емигрирате

Въпреки тези усилия Косово си остава изключително бедна държава. Инвестициите са предимно от донори - американски, турски, арабски. Присъствието на КФОР, Еулекс, ОССЕ, ООН създава много работни места и съставлява немалка част от парите, които се въртят в Косово. Няма много ясни данни каква е безработицата, но се твърди, че тя е много повече от 50 на сто. Хората живеят благодарение на помощите на роднини от чужбина. Тук има традиция единият от братята да остава и да се грижи за родителите, а всички останали да работят в чужбина, където има големи албански диаспори.

Държавата се задъхва от два огромни проблема - липсата на достатъчно електричество и вода. Неслучайно режимът е на почит в Косово.



Водата в Прищина се спира всяка вечер,



а електричеството може да изчезне по всяко време.

След обявяването на независимостта почти не е имало етнически сблъсъци в младата държава. Но това е поради много, много строгия контрол на управниците върху народа. Това лято 15 000 сърби тръгнаха на поход до Косово поле, за да отбележат годишнината от прословутата битка от далечното минало. Демонстрацията обаче мина толкова тихо, че дори, както се казва, нито един даже не кихна.

Такова примирие обаче е илюзорно. Ако за албанците Клинтън е герой, то за сърбите той е човекът, довел до геноцид. И това е факт. Косоварите само един път показаха какво могат и светът настръхна. Това стана през 2005 година, когато при нещастен инцидент в Косовска Митровица се удавиха две албанчета. Само за 24 часа (албанците казаха, че е спонтанно... не е, повярвайте) организирано бяха нападнати стотици сръбски обекти - манастири, църкви, къщи. Убити бяха повече от 30 души, а хиляди сърби напуснаха Косово завинаги.



Малките анклави живеят постоянно в страх



и не знаят кога ще дойде и техният ред. Сърбите практически са неприспособими да останат в тази държава. По закон за тях има място в администрацията и в полицията и при повече гъвкавост биха могли да се интегрират, но това е илюзия.

Тъжната новина за тях е, че Белград изтъргува тяхната съдба. Поне така е за мен. Блянът на Прищина е нито един сърбин да не остане в Косово. Това не означава, че 10 години по-късно омразата към славяните е толкова силна. Ако видят, че сте добронамерен, в Прищина спокойно ще ви заговорят на сръбски, щом чуят славянска реч. На мен това ми се е случвало десетки пъти.

Може би трябва да мине още време и тогава сърби и албанци биха могли да живеят отново заедно, но при други условия. Малък факт е, че на ниво престъпност тази интеграция е постигната до съвършенство. Полицията редовно разбива банди, които са



съставени от сърби и косовари



Още нещо интересно - в магазините на всички градове може да се намери стока, произведена в Сърбия, и тук не става дума само за сливова ракия и мляко, а за строителни материали, техника. Тези факти само показват, че ако се гледа в бъдещето, могат да се постигнат много позитивни стъпки за окончателния мир на Балканите.

В крайна сметка, както и да гледам събитията назад, окупацията на Косово изигра положителна роля. Тя беше жестока за сърбите, останали там, но историята на всички нас щеше да бъде значително по-кървава, ако безумието в Косово не беше спряно. Отворената рана в бившата сръбска провинция можеше да инфектира Македония, България, Албания, освен Сърбия и Черна гора. Косово можеше да се превърне в генератор на ислямски фундаментализъм, точно толкова агресивен и неуправляем като този в Палестина. Аз не познавам нормален човек, който би приел подобно бъдеще.

Сега Косово е независимо, но несъвсем. Още дълги години тук ще има присъствие на чужди войски и по някакъв начин държавата ще върви с патерици, а когато ги хвърли, ще е минало толкова време, че народите от бивша Югославия ще живеят отново заедно, както навремето, но този път заедно с другите европейски държави. Така че вдигнатата ръка на президента Бил Клинтън, която така умело подписва заповед за военна операция, както държи пура, може да бъде целувана не само от косоварите.