|
| Преди година младежи се събраха пред МВР, за да протестират срещу безконтролното следене в глобалната мрежа. ВАС отмени това правомощие на службите, но те не се отказват да пробият отново. При сегашното мнозинство май имат големи шансове. |
Дълги години полицаите можеха да вадят телефонни разпечатки дори без никакво съдебно разрешение и ограничение. Имаха и специални устройства, чрез които в централата на МВР можеха да контролират целия трафик на мобилните оператори. Затова в крайна сметка в закона за електронните съобщения телефонните разпечатки и данните от трафика в нета бяха приравнени на специални разузнавателни средства. За да могат да се искат и дават само след разрешение на председател на окръжен съд, и то при тежки престъпления - т.е. деяния, за които Наказателният кодекс (НК) предвижда над 5 години затвор. Междувременно
съдът отмени разпоредба,
с която интернет доставчиците трябваше да осигуряват пълен достъп до съхраняваните от тях данни за оперативно-издирвателната дейност и наказателния процес. Т.е. във всеки момент някоя специална служба може да отиде при интернет доставчика и да пита с кого и кога сте си говорили. Точно тази всепозволеност бе отменена с решението на ВАС.
С мотиви, че не са предвидени никакви гаранции срещу евентуалната злоупотреба с информацията, нито някакви ограничения пред достъпа на службите до данни на потребителите.
Веднага след това МВР и службите започнаха неистова битка за връщането на тези правомощия.
На три пъти бяха правени опити за прокарване на промени в закона за електронните съобщения, които не минаха. Аргументите са, че МВР и службите са с вързани ръце. Не могат да разкриват сериозни престъпления, както и да реагират веднага при отвличания, заплахи за националната сигурност, убийства. Дават се примери, че за телефонни разпечатки в някои полицейски управления чакат по 30-40 дни и така всъщност работата по дадено престъпление се обезсмисля. Изобщо не можело да се говори и за работа по горещи следи, още по-малко - за предотвратяване на престъпления.
Очаквано бе и сегашното управление, особено в лицето на МВР и спецслужбите, бързо да направи опит за връщане на правомощията за контрол върху трафичните данни. И нещото се случи. МВР представи за обсъждане промени в закона за електронните съобщения и в Наказателния кодекс.
Промените в закона за електронните съобщения целят да облекчат процедурите за достъп и работата на полицията, т.е. да имат достъп в реално време до интернет данни.
Спецове твърдят, че у нас все още няма такава техника и това е невъзможно да се осъществи в момента. Особено за интернет операторите. Достатъчно обаче е да се припомни, че нямаше такава техника и за мобилните оператори преди години. Но бе въведено изискване за осигуряване на такъв достъп като част от лицензията. Дори и самите оператори трябваше да закупят техниката.
Никакъв проблем това да стане в някаква степен и сега. И тук стигаме до наистина странни неща. Проектът въвежда и правилото данните да се ползват вече за всички престъпления, за които НК предвижда над 2 години затвор. Това означава за почти всички. Уверението е, че така трафичните данни
ще могат да бъдат използвани за престъпления, които не са тежки, но
които влизат във фокуса на обществения интерес. Дадените примери обаче са доста странни - данните щели да са полезни при приготовление и подбуждане към убийство, причиняване на смърт по непредпазливост, престъпления против изповеданията и политическите права на гражданите, закана с убийство, бягство на затворници. Ако тези престъпления са толкова в обществения фокус или са толкова сериозни, нека се увеличи наказанието за тях. Защото в противен случай ще означава, че въпросната норма ще може да се ползва като повод за вземане на телефонни разпечатки за всичко, споменато в НК.
Добре е все пак, че се иска достъп само до трафичните данни, но не и разкриване на съдържанието на съобщенията.
В мотивите на проекта е посочено, че те са заради изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент. Да, но е пропуснато да се спомене, в много страни тази директива се оспорва. Атакуват се законите, с които тя е въведена в Германия и Унгария. Новото германско правителство под натиска на либералите - новия коалиционен партньор, ще се откаже от това драконовско следене в интернет.
Повечето държави не са приложили още директивата, тъй като изчакват да приключи делото пред първоинстанционния съд на Европейските общности, където Ирландия обжалва цялата директива. В Италия съдът нареди на италианските телекомуникационни компании да унищожат незаконно съхраняваните информации и да предприемат действия, чрез които да не може подобни данни да бъдат пазени занапред. Бе забранено дори да се пазят данни и за думите, търсени от потребителите чрез интернет търсачки. Аргументите са, че
не трябва да се получава информация за
личните и социални контакти на потребителите,
за религиозните и политическите им убеждения или за сексуалната им ориентация. Според италианското решение единственото нещо, което компаниите могат да пазят в архивите си, е информацията, свързана с консумирането на интернет трафик с цел заплащането на предоставените от тях услуги.
В България обаче се пази всичко. И може да се знае за всеки един от потребителите на интернет наборът от IP адреси, които ползва. На кого са изпращани електронни писма, кога и колко пъти. С кого е говорено чрез използване на телефония (примерно SIP), колко пъти и колко време. С кого е чатено чрез ползване на средства за мигновени съобщения. А сега МВР и службите се борят за възможност да знаят по всяко време кой стои зад даден IP адрес, кой какви познати има, колко време прекарва в интернет. И да проследява цялата му интернет история.
Едва ли някой има нещо против да се следят и подслушват престъпниците. Включително и в интернет - педофили, убийци, терористи, похитители, корумпирани. Те обаче очевидно добре се прикриват, след като не могат да ги хванат, независимо от тоталния контрол върху мрежата, който се извършва вероятно и в момента. Истина е, че има и много редки случаи, в които телефонните разпечатки играят някаква роля - като например в случая със съдебния скандал "Красьо".
Кой обаче може да даде гаранции, че почти единствените потърпевши няма да са всички нормални хора, които нямат престъпни намерения, а искат единствено да си говорят свободно по телефон или в интернет. Без да се страхуват, че от това някой може да възпроизведе компромат или изнудване? Още повече, че вече разрешения за разпечатки ще дават районните съдилища.
Затова първо гаранциите, и после правомощията. А в представения проект определено има свръхправомощия за полицията и малка защита за личното пространство.
