Бизнесът процъфтява в кътче в Швейцария, където се говори предимно италиански и около една трета от световното злато се прави на кюлчета. Всеки ден тук пристигат в найлонови пликове гривни, колиета, накити - от пазари в Близкия изток, от заложни къщи в Азия и от бижутерии в Европа и Северна Америка. "Това може да бъде злато, останало от баба ви или подарък от бивше гадже", казва Ерхард Оберли, изпълнителен директор на компанията "Аргор-Хереус", която е сред най-големите фирми за рафиниране и преработка на злато. Годишно тя обработва около 400 тона злато. Според него "златото не изчезва".

Насред глобалната истерия, подхранвана от хедж фондовете за милиарди долари, богатите спекуланти и правителствата се втурнаха да трупат запаси от ценния метал, чиято цена непрекъснато расте и ден след ден отчита рекордно високи стойности за една унция.

Дълго време златото бе смятано за последно спасение за притеснени инвеститори. Цената му се повишава, докато доларът непрекъснато губи от стойността си, бюджетните дефицити на САЩ и Европа нарастват, а централните банки продължават да наливат милиарди долари в изпадналите в затруднения икономики и така създават страхове за нов балон, който накрая ще се спука.

"Не златото се е променило, а купувачите на злато са се променили", заявява Суки Купър, експерт по ценните метали в "Барклис Кепитъл". "Свидетели сме на структурна промяна на инвестиционния пазар, от азиатските централни банки до индивидуалните инвеститори, които купуват кюлчета и монети". "Златото става все по-привлекателно", допълва госпожица Купър, която смята, че цената на една унция злато ще достигне 1140 долара през втората половина на следващата година.

През октомври универсалният магазин "Хародс" в Лондон започна да продава монети и златни кюлчета, които варират от малките с тегло 1 грам до големите с по 12.5 кг кубчета по 400 тройунции. Приземният етаж в "Хародс", където златото се продава, е пълен с купувачи. "Интересът е удивителен", казва Крис Хол, шеф на отдела в "Хародс", който се занимава с продажбата на злато. "Кюлчетата определено са много по-търсени от монетите. Най-голям интерес купувачите проявяват към 100-грамовите кюлчета".

Рон Либерман, собственик на компанията Palisade Jewelers в Игълууд, щата Ню Джърси, казва, че сега идват 10 пъти повече хора в магазина му, които искат да продават злато, отколкото когато ценният метал се продаваше за 300 долара за унция в началото на десетилетието. "Чувал съм хора, които идват тук да казват, че златото ще стане 2000 долара", допълва той.

Купувачите в бижутерийните магазини не са единствените, които прогнозират високи цени на златото. Джим Роджърс - инвеститор, който е известен с чужди инвестиции и в стоки, предрече пред тв Блумбърг преди дни, че златото може да достигне и 2000 долара за унция. С това изказване той си изпроси мъмрене от икономиста Нуриел Рубини, който привлече вниманието на света с предупрежденията, които направи преди време за глобалната икономическа криза. На конференция в Ню Йорк в началото на ноември Рубини нарече прогнозите на Роджърс като "абсолютни глупости" и заяви, че няма инфлационен или икономически натиск, който може да накара цената на златото да скочи до 2000 долара за унция.

Дори и най-оптимистично настроените любители на златото бяха изненадани в края на октомври, когато Националната банка на Индия се намеси на пазари и купи 220 тона злато на обща стойност 6.7 млрд. долара от Международния валутен фонд . Така тя даде знак, че и други централни банки може да се откажат от активи, деноминирани в долари, каквито са съкровищните бонове, и да се насочат към ценния метал. Огромното количество, което Индия закупи, може да означава, че златото сега ще представлява 6% от резервите на Индия в чужда валута, които възлизат на 285.5 млрд. долара. "Имаме пари, за да купуваме злато", казва индийският финансов министър Пранаб Мукерджи. "Имаме достатъчно резерви в чужда валута".

В началото на ноември централната банка на Шри Ланка също съобщи, че е закупила злато - тенденция, която може да навреди на САЩ, които имат нужда облигациите им да бъдат купувани от чужденци, особено от централни банки, за да финансират нарастващите им дългове.

През последните 6 г. Китай вече удвои златните си резерви, но ходът на Индия показва как дори и най-традиционните инвеститори превръщат част от активите си в златни кюлчета.

Златната колекция, предлагана в "Хародс", е произведена от ПАМП (PAMP), швейцарската компания за рафиниране и производство на злато, която е конкурент на Аргор-Хереус и е базирана в гр.Кастел Сан Пиетро. И търсенето на кюлчета с тегло 100 унции или по-малко за индивидуални инвеститори е нараснало с 80 на сто, казва Марван Шакарчи, председател на MKS Finance, женевската компания, която притежава ПАМП.

"Нарастването на продажбите на стари златни бижута и повишеният интерес на индивидуалните инвеститори са особено силно изразени в САЩ и Западна Европа, което е нов феномен за МKS", посочва Шакарчи. В миналото инвестициите в злато бяха популярни в Близкия изток и Азия. "Европа и САЩ са нововъзникващи пазари за нас", казва Шакарчи.

Освен силните тревоги и неясноти за бъдещето политическите тенденции напоследък също играят роля в глобалната златна треска. На фона на кампанията срещу данъчните оазиси по света и решението на швейцарските банки да разкриват имената на богатите си американски клиенти на властите някои експерти прогнозират, че богатите хора днес предпочитат инвестиция, която лесно може да се скрие от зорките очи на данъчните.

"В Европа хората искат да трупат злато, без документи за инвестицията", казва Бернхард Шнелман, директор по услугите с ценни метали в Аргор-Хереус. Често компанията не знае каква е крайната дестинация на изработените от нея кюлчета, а само коя е банката в Цюрих или Лондон, която е приела поръчката.

Районът около Мендризио доминира в индустрията на рафиниране и обработка на злато от десетилетия, възползвайки се както от близостта си със Северна Италия, която има дълголетна традиция в бижутерията и се намира евтина работна ръка, така и от репутацията на Швейцария, свързана с благоразумие и финансова стабилност. Швейцарското правителство също подкрепя този бизнес, като дава гаранции за чистотата на златото и внимателно регулира индустрията.

Едно 100-грамово кюлче, произведено тук, се побира идеално в човешка длан и оставя специфичното усещане за хлад на метала - струва си цената от 3500 долара. Стандартното 12.5-килограмово, 400 унции златно кюлче е същинско чудовище, което огъва китката точно както и въображението - само една такава тухличка струва повече от студио в Манхатън.

Макар Индия сега да е по-голям потребител на златни бижута от Италия, регионът си запазва статута на златната работилница на света. Рудата пристига от Южна Африка заедно със стари гривни и колиета за претопяване.

"Ако дадеш някому тон злато, няма за какво да се тревожиш, ако си в Швейцария", казва изпълнителният директор на Аргор-Хереус г-н Оберли. Работоспособността - друга швейцарска добродетел, и експедитивността са от значение за добрия бизнес, защото цените се променят бързо и както купувачът, така и продавачът искат да сключат сделката си бързо, обяснява той.

"Всичко влязло трябва да излезе. Ние не работим с наш материал", добавя той.

Вероятно заради това братството на производителите на злато е тайно общество, което е доста предпазливо в публичното говорене. Това е част от корпоративната култура, както високите бетонни стени около Аргор-Хереус и металните детектори, през които минават работниците всеки ден на излизане от предприятието.

"Всички се страхуват, че другият примамва клиентите му", казва Оберли. "Банките не искат ние да знаем".

Оберли е подозрителен към клиенти, които идват на крака, и приема оферти само от мини, за които може да установи истинския произход на рудата, защото се притеснява от "конфликтно злато" от размирните райони, контролирани от бунтовници в Африка и другаде по света.

Аргор-Хереус се старае дори най-минимални количества от ценния метал да не се разпилеят при рафиниране. Златният прах от подметките на работниците и обувките на посетителите се изстъргва от специални изтривалки при излизането им от предприятието. Веднъж годишно работните облекла на служителите, които носят при производството, се изгарят, за да се извлекат количествата прах, полепнал по тях.

"Златото съществува като инвестиция от 6000 г. Когато няма друга алтернатива, то е налице", казва Оберли.