Странни бяха отминалите избори. Народът доказа нагледно, че предпочита да гледа историята по телевизията, отколкото да я твори лично. Да, изборите бяха демократични - нямаше явни фалшификации, манипулации и други електорални извращения по нашенски тертип. Но демосът просто не отиде да гласува. Предпочете да си пусне фиша и да се кютне пред плазмения екран за следобедното мачле. Дори циганските махали, традиционно ентусиазирани по избори, останаха пасивни в неделя.

А залогът на този частичен вот бе голям. Столичният градоначалник управлява реда и благоденствието на близо една трета от населението на страната. Следващите две години ще са ключови за решаването на проблема със столичните отпадъци, за въвеждането на елементарна дисциплина в градоустройството и за подобряване на движението. Не бяха за подценяване и изборите във Враца - столицата на Северозападнала България. Нали тъкмо от кмета ще зависи областта да се отърве от този обиден етикет? 23% активност в двата града са равнозначни на пълна апатия.



Защо софиянци предпочетоха да пасуват?



Причината не е само в предрешената битка, още повече че по време на кампанията Фандъкова бе много по-незабележима от основния си конкурент Кадиев. "Уморени от предишни избори" също не е удовлетворително обяснение. Гражданското чувство се изостря, а не залинява от непрекъснатото му каляване в избори. Още повече, когато виждаш, че от гласа ти има смисъл.

Партийни игри подрониха активността. БСП практически не участва в кампанията на Кадиев и го тласна към участта на успешен камикадзе. От самия старт на кампанията до деня на вота Кадиев бе разглеждан от своите като заплаха за партийното статукво и главен конкурент за поста на сегашния червен лидер. Затова към пенсионерските съюзи, казионните организации на ветераните и всякакъв род запасно офицерство бе спусната тихомълком директива да не се гласува. Балотажът щеше да легитимира Кадиев като претендент за председател на БСП. Кметските избори в страната Позитания са само жалон по пътя към поредния партиен форум. Пред опасността да заработят авторитет на вътрешнопартийния си конкурент и да го легитимират като носител на промяната в БСП Станишев и лобито му предпочетоха загуба на избори и достойнство. Защото в нощта след вота БСП претърпя срамно унижение от Бойко Борисов, който с тон на надзирател се разправи безцеремонно с противниците си отляво. Партийният апарат на "Позитано" 20 плати с публичен конфуз за поредното "другарско" предателство в името на собственото си оцеляване.

На този фон резултатът на Кадиев е достоен. Той бе заложник на двойно статукво: това на триумфиралия Борисов и неговите десни васали и това на самата БСП. В известен смисъл Кадиев беше сам срещу всички останали и скромната му четвъртинка от гласовете е скъпоструващ капитал от доверие.



В ГЕРБ правилно бяха изчислили,



че втората приливна вълна след парламентарното цунами ще му заработи победата и на частичния кметски вот. Само дето забравиха да благодарят за активното съдействие на Станишев&со. Като прибавим към въздържанието на социалистите и намусената абстиненция на десните хардлайнери, които органически отхвърлят Борисов като чуждо тяло, рехавата активност става напълно обяснима.

Във Враца ГЕРБ спечели поради глупостта на противника. Недоволството от доскорошния Бойков градоначалник Тотю Младенов улесняваше максимално задачата на БСП. Само че и тук стратегията на червените бе тотално сбъркана. Да предложиш на врачани млада жена за кметица е като да срежеш клона, на който седиш. Отнапред бе ясно, че Цветелина Дамяновска няма с какво да привлече население, доминирано от от автоборсаджии, сводници и люти мюзевири, които не търпят да ги командват моми. А и местната червена организация е от години разцепена.



От множеството "въздържали се" най-вече загуби демокрацията



Пасивността при избора предполага пасивност и при съпротивата. С избора на Йорданка Фандъкова столичани дадоха картбланш за продължаване на досегашната общинска политика - с всичките навързани по веригата герджиковци, граматиковци и т.н. С избора на Фандъкова на практика софиянци запазиха Бойко Борисов на кметския стол, но в софт вариант. Вече няколко коментатори казаха, че очакват от нея да донесе повече уют в града. Това ли е максимумът изискване към столичния кмет?

Щеше да е добре за демокрацията да има здравословен контраст между кметската власт в София и изпълнителната в държавата. Следизборната ситуация задължава още повече левите, които се явяват единствена опозиция в софийския Общински съвет. От това дали ще се държат като коректив на масовата герберизация, или ще търсят взаимноизгоден компромис ала Мичо Райковски, ще зависят до голяма степен качеството на нашия живот, степента на демократично управление и бъдещето на БСП в частност. В лицето на Георги Кадиев опоненти и симпатизанти вече припознаха образа на енергичен ляв лидер, способен да внесе промяна в задушните коридори на "Позитано" 20. Дали ще оправдае надеждите - зависи само от способността му да се съпротивлява.