|
| Любен Татарски |
- Господин Татарски, регионалният министър Росен Плевнелиев така и не отрече необходимостта от административно-териториална реформа. Как точно виждате една такава реформа?
- Поради ред причини през последните години се засилиха различията и възможностите на общините в България. Когато говорим за децентрализация, става въпрос за балансирано регионално развитие, не само за делегиране на права, но и на задължения и ефективно използване на ресурсите. Затова в рамките на програмата за децентрализация, която регионалното министерство изработва за периода 2010-2013 г., трябва да се заложат такива мерки, които да доведат до едно по-равномерно, устойчиво развитие и на малките, и на по-големите и по-добре развити общини в съответствие с техните възможности - природни, човешки и др. Такива промени са необходими, защото без тях общините, като самостоятелни единици, много трудно могат да се впишат в общата рамка на развитие на България.
Сега например общините се затрудняват да правят проекти по европейските програми, защото им липсва кадрови и финансов капацитет. Освен това има много проблеми, като ВиК, депата за отпадъци, техническата инфраструктура и др., които са общи за съседните общини и трябва да се решават с общи усилия. Това може да стане и чрез доброволни сдружения, защото в една по-голяма област общините също са много различни. Областта не е толкова обединяващ фактор, какъвто би могла да е една по-малка структура, като околията например.
Добре е да се поучим от опита в други държави като Гърция, Франция, Испания и Германия, където има по-големи и по-малки административни райони - префектури, околии и др. Аз лично смятам, че и тук трябва да се върви в тази посока - къде към окрупняване, къде към разделяне. Има много силни общини и по-малки, слаби общини. Тази разликата в развитието ще се увеличава, ако държавата не вземе мерки.
- Все пак идеята на такива реформи е да се намали администрацията. Обединяването на общините в околии няма ли просто да я увеличи?
- Околиите са съществували у нас до 50-те години на миналия век и след това се създават окръзите. За да се върнем към този вариант, обаче е необходима промяна на конституцията, което едва ли ще се случи.
- Появиха се коментари, че общините с население под 6000 души са застрашени от закриване. Какви други критерии, освен населението, трябва да се заложат в една бъдеща административна реформа?
- Това беше спекулация. Общини не могат да се закриват без решение на самото население. Това може да стане само след провеждане на допитване до местното население и само ако то е съгласно, могат да започнат процедурите по промяна на границите на общината. В Закона за административно-териториално устройство на България обаче е записано какви са условията за създаване на общини. Там един от параметрите е именно броят на населението, но освен него са посочени и други изисквания - като да има обединяващ административен център, отдалеченост на населените места от него, доказана възможност за самофинансиране и т.н. При заварено положение обаче общините запазват статута си.
Малки общини като например селските на Ямбол и Добрич имат административни проблеми именно заради обединяващия център. Например центърът на община Тунджа е в Ямбол и всички нейни административни структури са в Ямбол. Подобна е ситуацията и в Пловдив. Има дублиране на две общински администрации, което не е нормално.
- Именно пловдивските общини Марица и Родопи бяха посочени като застрашени от закриване. И тъй като там има доста ценни терени, мнозина подозират лобистки интереси. Как може да се гарантира при една такава реформа, че няма да се намесят определени икономически интереси?
- Пак ще повторя, че такива стъпки могат да се предприемат само след широко обществено обсъждане. Първо трябва да се направи допитване до хората и след това съответното решение на общинските съвети, заповед на областен управител, решение на МС и най-накрая указ на президента, но само ако местното население реши, че иска да направи това.
- В законодателната програма на правителството беше предвидено до края на годината да се направят спешни промени в Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията. На какъв етап са новите проекти и какви точно промени се предвиждат?
- В момента разглеждаме промени в двата закона, които най-вече целят ускоряване и облекчаване на процедурите, свързани с реализацията на големите инфраструктурни проекти, и всички национално значими обекти да се изпълнят в сроковете, определени от оперативните програми.
Без промени в тези два закона, те просто няма как да се случат. Работим върху три аспекта - отчуждителните процедури, обезщетяването на собствениците и обжалването на самите процедури. Всичко това много забавя във времето реализацията на тези проекти. Най-вероятно през другата седмица Законът за държавната собственост ще бъде разглеждан от комисиите и вкаран в парламента.
По отношение на Закона за устройство на територията вече е създадена работна група, в която участват различни експерти и представители на браншовите организации. Надяваме се, че до края на годината тези промени ще са готови, ще минат през комисиите и в началото на следващата пленарна сесия тези промени да се разгледат в пленарна зала.
- Как могат да се съкратят сроковете по отчуждителните процедури?
- Едно от предложенията е необжалваемостта на отчуждителните процедури, както и на одобрените подробни устройствени планове. Или поне обжалването да не спира изпълнението на следващите процедури. Това обаче ще се отнася само за обекти от национално значение, определени в отделен закон. Нашето желание и желанието на НСОРБ е тези правила да се отнасят и за някои общински инфраструктурни обекти, които са от голямо значение.
- Те и сега не могат да се обжалват, когато става въпрос за инфраструктурни проекти...
- Но може да се обжалва стойността на обезщетението. Обсъжда се и възможността за обезщетяване не само чрез пари, а и чрез равностоен имот - за да не се оскъпява самият проект. Понякога земята под една магистрала струва колкото самата магистрала. Също така се обсъжда въпросът как да бъдат оценявани тези земи, защото често има спекулации. Искаме да създадем някакъв регламент, който да решава този въпрос, за да не се пораждат съмнения за коректността на направените оценки.
- Вероятно вече сте се запознал и с бюджета на регионалното министерство. За какво ще стигнат парите и за какво - не?
- Бюджетът, както на всички други министерства, е орязан твърде много. Всъщност, основният източник, на който се разчита, са средствата по оперативните програми. Показателен е фактът, че за пътна инфраструктура бяха заявени 937 млн. лв., а са осигурени 206 млн. лв. Например за превантивен ремонт на пътната инфраструктура почти няма заделени средства, недостатъчни са и за зимното поддържане на пътната мрежа, за изработване на Национална комплексна устройствена схема, за геодезия, картография и кадастър също не са предвидени достатъчно пари.
Но все пак ние сме наясно, че това са наследени проблеми и преодоляването им ще стане за сметка на изпълнението на необходимите дейности през 2010 г. в рамките на одобрения републикански бюджет.