|
Така се случва и днес. След едноседмично гадаене "тука има-тука няма уволнен" царят-премиер най-после подписа заповеди за уволнение на трима зам.-министри. С хладнокръвието на вещ хирург Симеон Сакскобургготски отряза Любка Качакова, Атанас Кацарчев и Ганчо Карабаджаков от властта. Без мотиви, без обяснения, без гаранции, че точно това е заразената плът.
Решението ще бъде
обеца на ухото на всички кандидати за славата
оттук нататък. Те винаги ще имат едно наум, че са просто пионки по шахматната дъска на царя и той може да ги елиминира, когато поиска. Това, разбира се, ще бъде абсолютно демотивиращ фактор за всички по-нататъшни играчи в изпълнителната власт. Защото стана ясно, че няма значение какво се върши, как се работи и какви са резултатите. Просто в определен момент Симеон решава, че трябва да се освободи от определена марионетка в екипа си, и го прави. Не се поколеба да елиминира Стоян Ганев, сочен за "сивия кардинал" на кабинета. Не му мигна окото да резне главата на Любка Качакова - символ на младите, преуспелите, зарязали доходна работа на Запад, за да служат на родината.
Две от уволненията на заместник-министри на пръв поглед си приличат. И Качакова, и Карабаджаков си отиват, защото не си пасвали с началниците си. Кацарчев е друг случай - началникът му няма нищо против него, дори яростно защитава водената от него политика, но той трябваше да бъде принесен в жертва, за да се укроти народното недоволство от увеличените данъци. Тримата уволнени обаче си приличат по едно нещо - те нямаха политически гръб и затова отстраняването им може да мине най-безконфликтно. Това е основната слабост на кабинета на Сакскобургготски - с изключение на представителите на ДПС останалите министри, зам.-министри и други висши чиновници са събирани като експерти, а не като политически фигури, представители на една партия. В това нямаше да има нищо лошо, ако кабинетът имаше ясна стратегия или платформа, която да следват. Те обаче нямат такава. Единственото, което ги обединява, е предаността им - истинска или мнима - към една личност. А това вече е опасно за държавата.
Най-голяма е драмата при Любка Качакова, чиято звезда изгря и залезе само за година.
Качакова беше личен избор на Николай Василев
Двамата изнесоха на гърба си основните инициативи на "Българският Великден" срещу самозабравилите се властимащи от ОДС. Първата беше за спиране на продажбите на няколко ВЕЦ-а на приятелския кръг на Костов "Олимп". Втората - да не се позволява на РМД-тата да си изплатят вече сключените сделки с компенсаторки. Третата - за свалянето на Захари Желязков от поста шеф на Агенцията за приватизация. И трите каузи бяха печеливши и се увенчаха с успех. Двигатели и на трите инициативи бяха Любка Василева и Николай Василев. Тя - мениджър в централата на "ПрайсуотърхаусКупърс" в Брюксел, той - вицепрезидент на лондонската инвестиционна банка "Лазард кепитъл маркетс". Те вложиха всички сили и енергия да подготвят икономическата програма на царското движение още когато то се раждаше. Вярваха, че единственият човек, който има шанс да въведе ред в държавата, е Симеон Втори.
Двамата бяха неразделни. Дори съмишлениците им от "Българският Великден" ги наричаха "двамата Василеви". Водени от амбицията да поемат отговорността за съдбата на страната си, те се кандидатираха за депутати от листите на царското движение. Любка, вече с фамилията си Качакова, сподели тогава пред "Сега", че дълъг среднощен разговор с Ники я е убедил да се включи в надпреварата. Тя се изправи в София срещу Иван Костов и спечели. Николай пък влезе в парламента от родната си Варна.
За никого не бе изненада, че Николай Василев избра за свой заместник в икономическото министерство именно Любка Качакова. Тя неведнъж обясняваше, че се вижда в изпълнителната власт до Ники. Защото му вярва безрезервно и защото двамата са чудесен екип. Самият Василев често повтаряше, че не познава по-честен и по-верен човек от Любка. Днес той твърди, че не й вярва 100%, а дори и един процент съмнение да има, не може да продължи с нея.
Въпреки че месеци наред двамата отричаха да има проблеми между тях, въпреки демонстрациите на продължаващо приятелство, за малцина останаха скрити искрите, които прехвърчаха из министерството. Екипът на Василев не прие Качакова до края. За разрив се заговори около "Булгартабак холдинг". Николай Василев назначи най-верния си човек - Любка, за председател на директорския борд на тютюневия гигант. За изпълнителен директор постави друг свой приятел.
Качакова не преглътна факта, че не е първа цигулка в холдинга. Не се сработи с шефа, не се съгласи да подпише договора, даващ му множество екстри. Така се изправи срещу прекия си началник. Тогава тя обясни, че защитава националния интерес и собствените си принципи. "Привилегии или за всички, или за никого", отсече Качакова и си спечели доста неприятели в екипа на Василев. Освен това тя настояваше да се въведат ред и прозрачност в работата на холдинга, което допълнително усложни отношенията й с оперативното ръководство. Редица рекламни договори и инвестиции са били съзнателно крити от шефката на борда, твърдят нейни приближени.
Стигна се дотам, че заместничката се чувстваше изолирана и сама в икономическото министерство. А искаше да е силната фигура зад на пръв поглед твърде доверчивия министър.
В същото време никой
не може да упрекне Качакова, че не си е вършила работата
или е направила стратегически гаф. Тя беше основният двигател на редица сесии на междуправителствени комисии у нас и в чужбина, които отваряха затръшнати врати в двустранните отношения. Контактите с родния бизнес станаха всекидневие. Нейна бе идеята да се създаде работещо звено, което да насърчава търговията, и тя бе реализирана.
Идея на Любка Качакова бе провеждането на конкурс за нови търговски представители на страната зад граница. Дори Николай Василев обясни, че този конкурс е преминал без никакви ходатайства, подкупи и сянка на съмнение. Качакова беше и основна фигура в подготовката на предстоящата сесия на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, която ще се състои в петък в София. Отстраняването й несъмнено ще създаде проблеми, тъй като при неотдавнашната визита на делегация, водена от вицепремиера Василев,
Качакова постави началото на важни преговори с Москва
за търговските марки, за взаимното признаване на сертификати, за промоцията на българския бизнес в Русия, за гарантирането и застраховането на износа ни.
"Сигурен съм, че в собствените си очи тя е правела всичко възможно да си върши работата. Аз обаче вече й нямам пълно доверие", обясни вицепремиерът след уволнението. Каза също, че е предложил на премиера да отстрани заместничката му месец по-рано. Конкретен повод, точна причина за разрива, политически или стратегически разминавания липсвали. Василев съобщи също, че Любка не е лош човек, че той иска да й остане добър приятел, че й желае успех. Изрази съжаление, че тя не може да се върне в парламента.
Качакова пък реагира с учудване, че толкова важни за страната решения се базират единствено на емоции. "Не сме се събрали да се обичаме, а да работим за България, за избирателите, за хората, които гласуваха за нас, за новия морал и Новото време", категорична бе Качакова. Василев контрира, че "всичко, което прави, го прави за премиера".
Цялата тази история прилича много на детската сръдня, която завършва с фразата:
"На си ти куклите, дай си ми парцалките"
Само че в случая става въпрос за управлението на икономиката в България. В крайна сметка Василев сам избра Качакова за свой най-доверен заместник. Който и да наследи стола й, вероятно ще е наложен отвън. И какво ще гарантира, че Николай Василев ще може да работи с него? Едно е сигурно. Ако Негово Величество Премиерът посочи човека, това ще осигури 100% доверие в него.