|
В най-дългата си реч, която някога е държал (два дни и половина), Слобо едва не се провикна както Фидел Кастро в процеса срещу него през 1953 година: Историята ще ме оправдае!
В рамките на общия процес, който по всяка вероятност ще се проточи поне две години, Милошевич трябва да отговаря по три обвинения: за ролята му в конфликтите в Хърватия (1991-1995 г.), Босна (1992-1995 г.) и Косово (1998-1999 г.). Първоначалното решение бе за провеждането на два отделни процеса. Главният прокурор на трибунала, швейцарката Карла дел Понте, обаче придума Апелативната колегия на съда трите обвинения да се гледат в рамките на един и същ процес.
Интересът към защитната реч на Милошевич пред трибунала бе изключителен. Стартът на процеса бе организиран като шоу - всеки от публиката получи даже билети с места, досущ като на театър. Тогите на съдиите и прокурорите направиха това внушение още по-ярко.
Чрез камерите на световните медии Слобо влезе отново в домовете на сърбите, за да приобщи и съотечествениците си към делата си в годините след разпадането на бивша Югославия. Милошевич нямаше друг избор, освен да построи защитата си като
обвинение срещу НАТО
и западните лидери за всички злини на Балканите, както и срещу ръководствата на бившите югославски републики. Той се опита да направи всичко това на базата на комбинация от факти, полуистини и откровени лъжи. "Престъпленията на НАТО никога няма да бъдат узаконени от моя народ", патетично се провикна Слобо.
Процесът е за личната отговорност на Милошевич за престъпленията, по които е обвинен, контрира главният прокурор на трибунала Карла дел Понте. Всички обаче знаят, че Слобо не бе сам нито в Хърватия, нито в Босна, нито в Косово - навсякъде местните сърби играеха поддържаща роля. И не случайно сега косовските сърби са бесни, че след ударите на НАТО през юни 1999 г. Белград изтегли войските си от областта, след което албанците започнаха своето етническо прочистване.
Дали ако Милошевич беше изправен пред сръбското правосъдие, щяха да го упрекнат, че е следвал националистическа политика? Едва ли, по-скоро можеше да бъде укорен за това, че не е успял да доведе тази политика до успешен край.
Обладан тъкмо от тези опасения, Западът принуди сръбския премиер Зоран Джинджич да престъпи конституцията и зад гърба на югославския президент Воислав Кощуница да достави Милошевич на Карла дел Понте.
Сега обаче мнозина, дори на високо ниво в Белград, приемат процеса срещу Милошевич като процес не само срещу него, а и срещу сърбите въобще.
Пол Гард, автор на няколко книги за кризите в бивша Югославия, таи надежда процесът да доведе и до произнасяне на
присъда срещу сръбския национализъм -
подобно на присъдата, която бе произнесена срещу нацизма в Нюрнберг. В навечерието на процеса той посочи пред Франс прес, че "остатъците на национализма сред част от сръбското обществено мнение, както и сред някои ръководители, включително и югославския президент Воислав Кощуница, са изключително опасни".
Предварителните изслушвания на Милошевич от трибунала и най-вече речта му след прокурорските обвинения хвърлиха в тревога привържениците на шумен съдебен процес срещу първия жив държавен ръководител, обвинен в престъпления срещу човечеството.
С отказа си да признае трибунала за законен и да приеме адвокатска защита Милошевич си осигури възможността да говори едва ли не всеки ден. Не друг, а самият Слобо ще разпитва призованите свидетели. Покрай въпросите той ще може да отправя обвинения и внушения. Нищо чудно много скоро "новият Нюрнберг" да продължи при закрити врата. Защото съществува реалната опасност със своето антизападно поведение Милошевич да се превърне в знаме на антиглобализма по света.
Ако съдът държи процесът да бъде справедлив, ще трябва да се съобрази и с
изискванията на Милошевич
На първо място - да призове за свидетели посочените от него западни лидери, които са имали отношение към събитията на Балканите през последното десетилетие на ХХ век. Милошевич спомена имената на бившия президент на САЩ Бил Клинтън и държавния му секретар Мадлин Олбрайт, на генералния секретар на ООН Кофи Анан, на бившия германски канцлер Хелмут Кол и външния му министър Клаус Кинкел, както и целия екип от посредници на преговорите в Дейтън. Той обяви намерението си да призове за свидетел и френския президент Жак Ширак, който по конституция не може да дава свидетелски показания.
Според правилата на трибунала тези лица трябва да дадат съгласието си, за да се явят като свидетели. В случай на отказ съдът трябва да им изпрати призовки. Разбира се, ако съдиите преценят, че такива свидетелски показания са необходими.
Ако Милошевич обаче получи отказ, ще се породи съмнение в безпристрастието на трибунала. Появят ли се обаче Клинтън, или Кол като свидетели, Милошевич няма да пропусне възможността да напомни за някои техни прегрешения, за да направи съответните внушения. Клинтън веднъж излъга, като се закле, че не е имал сексуална връзка със стажантката в Белия дом Моника Левински. Доверието в Кол също не е високо, откакто стана ясно, че е замесен в тайното финансиране на своята партия ХДС.
Разбира се, онези, които твърдо ще свидетелстват срещу Милошевич, са много повече.
Още първият свидетел на обвинението - косовският албанец Махмут Бакали, завчера каза в съда в Хага, че е
съществувал план "изгорена земя" за Косово,
замислен от сръбските власти и лично от Милошевич. 66-годишният Бакали, който бе в ръководството на Съюза на комунистите в Косово по времето на Тито, само бил чул за такъв план. Това обаче му дава достатъчно основание да осъди режима на "апартейд" в областта, осъществяван от сръбската администрация след премахването на автономния статут на Косово през 1991 година.
Няма съмнение, че хагският процес ще се натъкне на серия от препъникамъни, преди да произнесе окончателната си присъда. Милошевич например вече заяви, че бил в "лоши отношения" с лидерите на босненските сърби и че не е отговорен за действия на други. Тук той може да бъде опроверган с факта, че на преговорите в Дейтън през 1995 г. бе "главният говорител" на страната си, с което на практика и пое отговорността за всичко.
Трудно обаче някой ще отрече, че голяма част от онова, което Милошевич е направил, е станало и с
мълчаливата благословия на Запада
Благодарение тъкмо на западните лидери Слобо дълго време се кичеше със славата на "миротворец" и единствен партньор в преговорите за уреждане на кризите на Балканите.
Освен това не е тайна и подкрепата на Вашингтон за Армията за освобождение на Косово, която по-късно заклейми като "терористична". Сега Слобо гордо заявява, че се е борил тъкмо срещу този албански тероризъм. И вместо да бъде похвален, бе наказан жестоко през 1999 година.
Милошевич няма да пропусне възможността да използва процеса, за да възроди идеята, че сърбите са жертви. Тази идея все още е жива и се доразвива дори на най-високо равнище. След началото на процеса в Хага югославският президент Воислав Кощуница осъди "лицемерието", което е преобладавало през първите му етапи. "Не мога да спра да мисля, че в първите етапи на процеса срещу Милошевич няма много право, но има много история, повърхностна, съкратена, манипулирана,
има политизиране, лицемерие
и странни нелогичности", каза завчера Кощуница на пресконференция в Белград. Според него обвиненията на трибунала са скроени "набързо". Югопрезидентът, който е в конфликт със сръбския премиер Зоран Джинджич, отново оспори безпристрастността на международния съд, тъй като по думите му "видяното досега навежда на мисълта, че много елементи са тенденциозно подбрани".
Предаването на бившия югославски президент на съда в Хага бе следствие от прекия натиск на Запада върху сръбските лидери, което представляваше нарушение на конституцията на страната. Няма съмнение, че основният закон ще бъде загърбен и заради друг високопоставен обвиняем от трибунала - сегашния сръбски държавен глава Милан Милутинович. Той не бива да се съмнява, че след като в края на годината сдаде поста, ще смени удобния си кабинет с килията в затвора "Схевенинген". Зоран Джинджич отново ще изпълни заръката на г-жа дел Понте да достави не само Милутинович, но и обвинените във военни престъпления в Косово бивш югославски вицепремиер Никола Шаинович, бившия началник на генералния щаб на югославската армия Драголюб Ойданич и бившия сръбски вътрешен министър Влайко Стоилкович.
Тези дни Джинджич бе напълно откровен: "Нищо лично, правя го заради обещаната от Запада финансова помощ."
Такива за жалост са реалностите на тези географски ширини: Западът си купува всичко, което му е необходимо, за да напише съвременната история на Балканите. Обвиняеми също. Не и герои.
|
|