|
Защо смятахме така тогава?
След парламентарните избори нито една партия няма да е в състояние да състави самостоятелно правителство, твърдяхме ние. Българската политическа класа няма да произведе работещо коалиционно правителство. Такова коалиционно измежду няколко партии правителство ще трябва да посрещне текущите плащания по главницата на външния дълг през 2001 и 2002 г., ще трябва да се справя със заложените от кабинета Костов мини в бюджета и дългоотлаганите антимонополни мерки, ще трябва да предприеме крайно неблагодарните от краткосрочна управленска перспектива действия за "рязко снижаване на данъците". Идеята ни бе описана тогава в пресата.
Нашето предложение страдаше от един основен недостатък. То предполагаше разумното и консенсусно решение на политическите партии за отказ от директно участие в управлението на страната за кратък период от време. Така както при валутен борд правителството не посяга към централна банка, така и парламентът, съставен от успелите на изборите политически партии, трябваше да ограничи действията си само и единствено в рамките на законодателна подкрепа за действията на правителството.
Но, както е известно,
политическият разум е стока - кът.
Това, което се случи на 17 юни 2001 г. в България след намесата на Симеон Сакскобурготски, привидно твърде много се приближава до нашата идея. Правителството очевидно е съставено според принципа на експертността. Очевиден е също стремежът в него да бъдат представени /вярно, половинчато!/ всички политически сили на 39-ото Народно Събрание. Макар и по-дълъг от предлагания от нас, срокът от 800 дни, обявен от бъдещия премиер преди изборите, също е нещо като мандат.
С това обаче приликите свършват. Вместо политически борд, в страната е
установен нещо като царствен борд.
Решението за експертния характер на кабинета, както и за неполитическия, направо анти-партиен характер на цялото парламентарно мнозинство, е еднолично. Еднолично, на премиера, е и персоналното съставителство на двете структури. /Или поне от цялото поведение на Симеон личи, че това му се полага и си е напълно в реда на нещата, а кой точно го е извършил и кой ще понесе отговорността - това вече са съвсем други работи и въобще - неинтересни!/
По принцип поискан и получен от народа на изборите, мандатът от 800 дни не беше нито потвърден в парламента, нито подкрепен с адекватна управленска програма.
Пет месеца по-късно резултатите са очевидни. Мустакати животинчета с цвят на рядък кардиналски вид са стегнали мешките и се готвят за скок от борда на потъващия кораб, чиито победен рейд довчера приветстваха с чупка в кръста.
Очертава се решителна историческа победа на матрицата "Кьосеиванов" отпреди седемдесетина години над схемата "каба-Ганев" от началото на 21 век.
Катастрофално бързо, правителството върви към двупартийната коалиционна формула между НДСВ и ДПС, от която Симеон толкова бягаше и която толкова напомня формулата за семейно щастие, според която
мъжът не може, а жената не иска.
Може би най-фаталното следствие от това ще е, че партиите ще излязат от него още повече реваншистки и стръвнишки настроени, вместо помъдрели и разбрали поуките на историческия процес. Разпарцальосаното политическо пространство още дълго ще произвежда хаос и шумове в машината на безкрайния български преход.
За щастие, вторичната девалвация на политическите практики се оказа краткотрайна, най-вече заради пълната несъстоятелност на комичната алтернатива, наречена НДСВ.
Вече е в пълен ход надпреварата между Левицата и ДПС, от една страна, и остатъчното СДС - от друга. В момента, в който първите доловят пулса на съживяването у вторите, ще ритнат правителственото гърне без капка колебание. Е, ще стискат зъби до срещата в Прага през есента, но и тайно ще потриват ръце, защото какво по-изгодно за всяко бъдещо правителство от жестоките рестриктивни мерки на сегашното.
Има ли ход премиера?
Има! Час по-скоро да изостави царствения вариант на политически борд и с целия оставащ му авторитет да наложи неговата либерална версия.
Днешният кабинет трябва спешно да подготви и представи ясна и лаконична управленска програма за следващата година и половина, чрез която България да превключи на европейска предавка. За формулирането й не могат повече да важат обяснения от рода "ама не знаехме, ама не предполагахме..." Превключването ще е болезнено и ще къса живо месо. Премиерът трябва да обясни това на хората и да поиска тяхната и на техните политически представители подкрепа. При достатъчно яснота и откровеност, той все още има шансове да я получи. Може царствено да поизвие ръце на ония, които демагогски ще се дърпат, с пражката среща през есента, може.
От парламента, премиерът освен обсъдената и евентуално коригирана, но гласувата и приета програма, трябва да поиска ултимативно още две неща:
Първо, безусловен ангажимент за законодателни промени за преодоляване на кризата в съдебната система - ако се налага, включително и с промяна на конституцията;
И второ, експертно участие на всички представени в парламента политически партии;
Ще ми се да видя с какви очи Екатерина Михайлова и Сергей Станишев ще откажат участие в правителство на националното спасение, което да вкара България в НАТО.
Това е може би единственият печеливш за България изход. Ако след успешното изпълнение на програмата през мандата на експертното правителство премиерът се ангажира предварително и с едни предсрочни избори, успехът ще е и за него. А и елегантно ще постигне толкова необходимото му отчуждаване както от изпълнителната власт, така и от хубостниците на НДСВ.
Недостатъкът на този замисъл е един - че не е възможно друг освен Симеон да го приведе в действие. Докато все още е възможно!