|
Защото няма смислени мотиви и аргументи
Уволненията на другите двама зам.-министри - на икономиката Любка Качакова и на културата Ганчо Карабаджаков, бяха поискани от шефовете им и оправдани с нелоялност и невъзможност за съвместна работа. Кацарчев обаче бе отстранен по преценка на премиера - без предложение от финансовия министър Милен Велчев. С мъглявото обяснение, че така щяла да се подобри работата на министерството.
Ако премиерът си беше преговорил собствената управленска програма, преди да разпише заповедта за уволнение, щеше да види, че що се отнася до данъците, досега министерството си вършеше добре работата. Просто Кацарчев и подчиненият му екип следваха неотклонно предначертаната от НДСВ политика. Затова финансовият министър Милен Велчев има всички основания да бъде доволен от своя заместник.
Всъщност когато пое финансовото министерство, наследникът на Муравей Радев взе две много разумни кадрови решения - да запази като свой зам.-министър Кирил Ананиев и да му повери държавния бюджет и да издигне Кацарчев, който по времето на синята власт ръководеше дирекция "Данъчна политика".
Велчев взе властта във време, когато работата по новия държавен бюджет отдавна трябваше да е започнала, а данъчната политика да е очертана. За да навакса огромното закъснение, той трябваше да се довери на хора с опит. Това важеше особено за данъците - тази толкова чувствителна тема за гражданите и бизнеса, с която царското движение неразумно се заигра по време на предизборната си кампания. Без да си дава ясна сметка, че нито бъдещият финансов министър, нито останалите членове на икономическия екип на НДСВ имат някаква представа от данъчно облагане по принцип и от системата у нас в частност.
Така че Кацарчев се оказа най-подготвеният и подходящ човек в министерството, който да води данъчната политика на Новото време. И оправда напълно оказаното му доверие. В най-кратки срокове зам.-министърът и екипът му предложиха промени в данъчните закони, с които да се върже успешно бюджет 2002, така че да се запушат натрупаните скрити дефицити, да се повишат поне малко социалните разходи и същевременно с това да се заложи непоколебимо изискваният от МВФ нисък бюджетен дефицит. Вярно е, че точно
Кацарчев е идеологът на данъчната реформа,
която подлуди дребните предприемачи с високи патентни данъци и почти всички български семейства с жестоки имотни налози, нови данъци за колите и драстично повишени цени на лекарства и цигари. Но той прокара точно тази политика, която се очакваше от него - политика за намаляване на преките и увеличаване на косвените данъци. И парламентът подкрепи неговите идеи.
Кацарчев обаче си навлече гнева на не един и двама царски депутати. Защото при обсъждането на данъчните промени без притеснение си позволяваше да ги критикува и
да се противопоставя на явните им апетити
да прокарат определени лобистки интереси. Още се помни лютият скандал в бюджетната комисия, който се разрази около идеята на група царски избраници начело с Емил Кошлуков даренията за фондациите и други юридически лица с нестопанска цел с общественополезна дейност да не се облагат с ДДС. И отказът му да намали данъка за хазартните фирми. И на двете Кацарчев се противопостави с железен мотив - има риск от източване на бюджета.
След като данъчната реформа роди публични протести и явно социално напрежение, скритият кулоарен ропот срещу зам.-министъра прерасна в открити искания на неговата оставка.
Кацарчев бе единственият, който обясняваше и отстояваше решенията на властта. И затова обра негативите. Именно той примерно обясни публично, че производителите на лекарства нямат никакви основания да искат повишаване на цените с 20% заради въвеждането на ДДС, защото с този данък те ще имат право на данъчен кредит и на практика това ще поевтини продукцията им, а не обратното. Само че броени дни след това здравното министерство излезе с противоположно решение - цените при производител да бъдат повишени. Явно министерството залага на позицията, че е по-добре да угоди на фирмите, отколкото да защити потребителите.
Този факт е един от примерите, че грешките и причините за рекордния срив в доверието към управляващите се крият в самата данъчна политика, а не в тези, които я провеждат. Но това е истина, която трудно може да се преглътне от властта. Затова царят-премиер предпочете да се вслуша в депутатските критики и да вземе най-безболезненото решение за потушаване на натрупаното недоволство - да поднесе на обществото една оставка.
Самият финансов министър, изглежда, не се е противопоставил на Сакскобургготски и не е защитил своя подчинен. Както би следвало да постъпи, при условие че той си е свършил работата така, както се е очаквало. Изглежда, Велчев реши да жертва заместника си, за да спаси собствената си глава.